Противовъзпалителни средства

Възпалението представлява компонент от комплексния биологичен отговор на организма спрямо въздействието на различни увреждащи дразнители, като ангажирайки в процеса различни имунни клетки, съдови и молекулни медиатори, осъществява протективен ефект.

Списъкът на причините за възникване на възпалителна реакция в организма е дълъг, като най-общо се разделят на две големи групи, а именно външни или екзогенни, каквито са например бактерии, вируси, гъби, травми, химически субстанции, ниски и високи температура и вътрешни или ендогенни, като пикочна киселина, урея, токсични продукти от обмяната на веществата, отлагане на имунни комплекси в резултат от различни болестни процеси.

Възпалителната реакция води до локални и системни промени (признаци). Локалните признаци за възпаление включват затопляне на участъка, зачервяване, болка, оток (подуване) и променена, съответно нарушена функция. Общите прояви при възпаление са многообразни, като най-често са налице фебрилитет (повишение на телесната температура), общо неразположение и отпадналост, промени в някои параклинични показатели, като например ускорена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), повишение на левкоцитите.

Подробна информация за процеса може да намерите в разделите Патология и Физиология (Възпаление, Имунно възпаление, Възпаление, медиирано от имунни комплекси).

Различни медиатори (главно метаболити на арахидоновата киселина, цитокини, тромбоцит активиращ фактор) са въвлечени във възпалителната реакция, като повлияването на синтезирането и освобождаването им стои в основата на лекарствения ефект на често използваните противовъзпалителни средства.

Тази голяма група медикаменти се използва широко в клиничната практика, като намира приложение при множество заболявания с различна етиология (бактериални, вирусни или гъбични инфекции, автоимунни заболявания), протичащи с развитие на възпаление и придружаващия го болков синдром и фебрилитет.

Едни от най-честите показания за приложение на противовъзпалителни средства включват:

• заболявания на опорно-двигателния апарат и съединителната тъкан: ревматоиден артрит, различни артропатии, като анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит, синдром на Райтер, коксартроза, гонартроза, остър ставен ревматизъм, подагра, ювенилен дерматомиозит
• заболявания на стомашно-чревния тракт: улцерозен колит, болест на Crohn, автоимунен хепатит
• заболявания на урогениталния тракт: гломерулонефрит, цистит, тазова възпалителна болест, простатит, бъбречна колика
• кожни заболявания: акне, системен лупус еритематодес, кожни алергични прояви
• други заболявания: саркоидоза, бронхиална астма
• алергични реакции: за ограничаване на възпалителните прояви, като са ефективни при различни по тежест състояния, вариращи от леки обриви до тежък анафилактичен шок
• болков синдром с различна етиология: от главоболие (или мигрена) до болки в костите в резултат от туморни метастази, както и постоперативната болка
• фебрилитет: повишена телесна температура в резултат от възпаление

При отделните пациенти в зависимост от тяхното общо здравословно състояние, тежестта на симптоматиката, етиологичния причинител и наличието на придружаващи заболявания, се предпочитат различни противовъзпалителни средства.

Най-често използваните групи и техните най-известни представители са следните:

Нестероидни противовъзпалителни средства и неопиоидни аналгетици

Тази голяма група медикаменти включва множество представители, като едни от най-популярните са ацетилсалицилова киселина (аспирин), индометацин, ибупрофен, напроксен, средствата от групата на коксибите, нимезулид.

Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Нестероидни противовъзпалителни средства
• Аспирин
• Индометацин
• Лечение с ибупрофен

Отделните представители имат проявени в различна степен противовъзпалителен, антипиретичен (понижават температурата) и аналгетичен (обезболяващ) ефект.

Основният механизъм на действие се състои в инхибиране на определен ензим, наречен циклооксигеназа, под чието влияние от арахидоновата киселина (един от основните метаболити, освобождавани при наличие на възпалителен процес) се образуват ендопероксиди, а от тях простагландини и тромбоксани, които са отговорни за голяма част от локалните и системните признаци на възпалението.

Ензимът циклооксигеназа съществува в няколко изомерни форми, като формата циклооксигеназа 2 е отговорна за активната синтеза на простагландини на мястото на тъканното възпаление, като нейното инхибиране се асоциира с противовъзпалително действие.

Медикаментите, представляващи селективни инхибитори на този ензим (каквито са коксибите), са с висока активност и ефективност, добър терапевтичен ефект и по-слаби нежелани ефекти.

Медикаментите от тази група се използват за лечение на слаба до умерена болка (например при главоболие, болезнена менструация, зъбобол, невралгия, миалгия), както и при остри или хронични възпалителни заболявания, главно на опорно-двигателния тракт.

Най-често се прилагат перорално, но редица препарати имат лекарствени форми за инжекционно приложение (вътреставно за постигане на бърз локален ефект), както и за локална употреба (под формата на гел, крем, маз).

Тези препарати се препоръчват за употреба в краткосрочни курсове, поради риск възникване на сериозни нежелани реакции при продължителен прием, като например стомашно-чревни увреждания, кървене, сърдечно-съдови нарушения.

Глюкокортикостероиди

Тази голяма група е една от най-обичаните и в същото време една от най-мразените и от лекари и от пациенти. Тези препарати се ефективни при различни по тежест автоимунни, възпалителни, алергични, неопластични заболявания, но в същото време употребата им се асоциира с повишен риск от множество нежелани ефекти.

Най-популярните представители са преднизон, преднизолон, метилпреднизолон, като се прилагат по различен начин (перорално, локално, инжекционно) в зависимост от състоянието на болния.

Приемат се по схема с постепенно увеличаване на дозата и постепенно намаляване при прекратяване на терапията.

Подробна информация за отделните видове може да намерите на:

• Кортикостероиди
• Глюкокортикостероиди на таблетки
• Локални кортикостероиди
• Инжекционни кортикостероиди

Основните им ефекти са противовъзпалителен, имуносупресивен и антиалергичен, като в основата на механизма им на действие стои потискането на редица медиатори (инхибиране на фосфолипаза А2 и на интерлевкините, потискане на пролиферацията на ендотелните клетки).

На фона на завидно широкия им спектър на действие изпъкват единствено многобройните им нежелани ефекти.

Употребата на кортикостероиди (особено продължителна) се асоциира с метаболитни и хормонални нарушения (хипергликемия, репродуктивни нарушения, затлъстяване от централен тип), остеопороза, високо кръвно налягане, катаракта, кожни прояви (акне, стрии, изтъняване на кожата), язвена болест на стомаха и много други.

Болест модифициращи лекарства

Подразделят се на небиологични (метотрексат, сулфасалазин, азатиоприн) и биологични (адалимумаб, ритуксимаб, инфликсимаб).

Първата група е със сравнително ограничено приложение, поради високата токсичност на отделните медикаменти.

Биологичните лекарства са насочени към блокиране на специфични рецептори и молекули, участващи във възпалителния и имунния отговор. Представляват инхибитори на тумор некрозис фактор алфа, като тяхната ефективност се подкрепя от редица клинични проучвания.

Прилагат се подкожно или интравенозно, като са ефективни при ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозен спондилит, улцерозен колит, болест на Crohn и други.

Нежеланите ефекти при употребата им се свързват с имунологични нарушения, остри и хронични инфекции, депресия, увреждане на сърдечно-съдовата система.

В процес на проучване и задълбочен анализ са редица потенциални медикаменти, представляващи инхибитори на възпалителните медиатори.

Други средства и методи за лечение на възпалителни процеси

Редица хранителни добавки, някои билки и лечебни растения и различни методи могат да се използват за постигане на противовъзпалителен ефект, самостоятелно или в комбинация с други противовъзпалителни лекарства.

Към най-често използваните се включват:

• Криотерапия: широко се използва в дерматологията (за лечение на заболявания с възпалителен или неопластичен характер) и спортната медицина (за лечение на различни видове травми). Лечебната сила на ниските температури се състои в потискане на възпалителните реакции, локален охлаждащ ефект, намаляване на болката, подобрение на лимфния дренаж, подобрено отстраняване на токсични продукти и свободни радикали.

• Храни и хранителни добавки: към естествените природни средства с противовъзпалителен ефект се отнасят куркума, жълт кантарион, зелен чай, майтаке, нони, алое, джинджифил, бромелаин и много други, като при някои от тях противовъзпалителният ефект е съизмерим с този на аспирин. Подробна информация може да намерите в раздел Алтернативна медицина (Естествени алтернативи на нестероидните противовъзпалителни средства), както и в раздел Хранене (Храни, които се борят с хроничното възпаление)
• Физически упражнения: съществуват редица програми със специално подбрани упражнения, интензивност и натоварване, които спомагат за справяне с възпалителните прояви на опорно-двигателния апарат. Ефективността на тези упражнения се основава на отделянето от мускулите на субстанции, известни като миокини, които подпомагат тъканния растеж и възстановяване и изпълняват редица противовъзпалителни функции.

При избора на противовъзпалителни средства се консултирайте с вашия лекар за най-подходящите препарати за Вашето състояние.

Основните фактори, въз основа на които се определя съответната терапия, включват възраст на пациента, тежест и продължителност на симптоматиката, наличие на придружаващи заболявания, прием на други медикаменти, физическа активност, вредни навици (тютюнопушене, алкохолизъм).