Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Други болести на пикочната система Цистит

Цистит МКБ N30

Цистит МКБ N30 - изображение

Острото или хронично възпаление на лигавицата на пикочния мехур се нарича цистит.

В зависимост от етиологията се различават инфекциозен (бактериален, вирусен, гъбичен) и неинфекциозен цистит (радиационен, цистит, причинен от прием на медикаменти, химичен цистит, автоимунен цистит и други).

Най - често срещаният цистит е инфекциозният, и то този предизвикан от E. coli. Други възможни причинители са бактерии от рода Proteus, Klebsiella, Ps. aeruginosa и други. Инфекциозният цистит се среща по - често при жени, поради по - късата и широка уретра, в сравнение с тази на мъжете.

Инфекциозните причинители попадат в стерилната среда на пикочния мехур по няколко начина. Най - често се касае за ано-генитално замърсяване с асцендентното проникване на бактериите от външната среда. Други възможности са десцендентното попадане на микроорганизмите по пътя на урината, при инфекции на бъбреците или предаване на инфекцията по съседство (при остър апандисит, ендометрит, простатит и други).

Рискови фактори за развитие на инфекциозен цистит са предимно: женски пол, неспазването на добра лична хигиена, простуден момент, бременност, вродени или придобити аномалии на пикочния мехур и уретрата, нарушен имунен статус, захарен диабет, поставяне на уретрален катетър и други.

Рискови фактори за заболяване от неинфекциозен цистит са: излагане на радиация, прием на различни медикаменти (алкилиращи агенти, като циклофосфамид), наличие на автоимунно заболяване (ревматоиден артрит, хроничен улцерозен колит) и други.

Клиничната картина на инфекциозния цистит включва често уриниране, на малки части, придружено с парене или болка. Понякога има императивни позиви за уриниране (невъзможност за задържане на позива) или инконтиненция на урината (невъзможност за задържане на урината). След уриниране остава неприятното чувство за недоизпразване на пикочния мехур. Понякога в урината се забелязва помътняване или кръв.

Клиничната картина на неинфекциозния цистит е подобна на тази на инфекциозния. Освен дизуричните оплаквания се срещат и намален капацитет на пикочния мехур, болка в тазовото дъно, особено при дефекация или полов акт и други.

За поставяне на диагнозата цистит най - важното изследване е това на урината. Взима се сутрешна урина, средна порция, след щателен тоалет на гениталиите. От нея се прави микробиологична посявка за установяване на вида на бактериите и чувствителността им към антибиотици (антибиограма). Наличието на над 10бактерии в 1 мл урина се означава като сигнификантна бактериурия, и е състояние изискващо прием на антибиотик.

Освен микробиологичното изследване на урината се проверява и уринния седимент. В него се търси наличието и количеството еритроцити, левкоцити и цилиндри.

От кръвните изследвания може да се установи левкоцитоза с олевяване и ускорено СУЕ при бактериалните инфекции.

От образните методи за поставяне на диагнозата цистит се употребяват ехография, компютърна томография, рентгенография с контраст (микционна урография) и други.

Лечението на инфекциозния цистит включва прием на различни химиотерапевтици и антибиотици по схема. Прилагат се и спазмолитици и аналгетици. Препоръчва се приемът на голямо количество течности (особено минерални води), чрез което да се подобри оттокът на урината.

Лечението на неинфекциозния цистит е различно според етиологията. При химичен цистит например се прилага месна. При автоимунния цистит се прилага комбинация от симптоматични средства, нестероидни противовъзпалителни и имуносупресивни медикаменти.

3.4, 5 гласа

ВИДОВЕ Цистит МКБ N30

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Цистит МКБ N30

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Цистит МКБ N30

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Цистит МКБ N30

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Здравни проблемиАнатомия