Радиационен цистит МКБ N30.4

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Лъчетерапията е неизменна част от онкологичното лечение и множество видове злокачествени образувания са чувствителни и подлежат на лечение с този метод. Макар и с висока ефективност, лъчетерапията крие своите рискове, като една от най-често съобщаваните в клиничната практика нежелани реакции след провеждане на лъчетерапия в тазовата област е развитието на радиационен цистит.

Радиационният цистит представлява вид остър или хроничен цистит, който се развива в пряка връзка с проведена лъчетерапия.

Причини

Едно често усложнение на провеждането на лъчетерапия или брахитерапия в областта на малкия таз е настъпването на радиационен цистит.

В резултат на облъчването се развиват фиброзни и трофични промени на епитела, в резултат на това пикочният мехур се лишава от естествената си защита.

Лигавицата е със загладен релеф, кръвоносните съдове губят еластичността си и стават чупливи, явяват се трофични язви, понякога с инкрустации (наличие на корички), а при прибавена инфекция се развиват и типични възпалителни промени.

Характерно за този вид цистит е следното:

• честота: не всеки, който се подлага на лъчетерапия в областта на малкия таз ще развие радиационен цистит, което следва да бъде подробно обяснено на пациентите (ползи и рискове от лъчетерапията). Проучвания показват, че приблизително 5 до 21 процента от всички пациенти, преминали лъчетерапия в областта на таза, показват признаци на радиационен цистит, като стойностите варират в широки граници в отделните региони
• причини: най-честата причина за развитие на радиационен цистит е провеждането на лъчетерапия в хода на комплексното лечение при рак на простатата. Други чести причини са лъчетерапия при рак на шийката на матката, както и при рак на пикочния мехур. При тази форма на цистит разликата в честотата между двата пола не е така осезаема, както е при останалите видове (обикновено от цистит се засяга по-често женският пол)
• видове радиационен цистит: различават се няколко условни вида радиационен цистит в зависимост от времето за поява на оплакванията. При остър радиационен цистит симптомите се проявяват по време на лъчетерапията или скоро след нейното приключване. При хроничен радиационен цистит симптомите могат да се проявят в рамките на различно дълъг период след приключване на лъчетерапията (най-често около шест месеца, но може да се прояви и след години)

Радиационният цистит, във връзка със своята типична етиология и предсказуем ход, може адекватно да бъде овладян при разпознаване на първите признаци, като ранното предприемане на подходящи мерки намалява рисковете от усложнения.

Симптоми

Клиничното протичане при радиационен цистит е идентично на останалите форми на цистит с някои разлики във връзка с липсата на подлежаща инфекция.

Пациентите се оплакват от често уриниране, усещане за неизпразване на целия пикочен мехур, намален капацитет на пикочния мехур, болка и парене при уриниране, възможно е наличие на хематурия, представляваща кръв в урината (понякога е налице животозастрашаваща хематурия) и други. Честото уриниране, нарушаването на съня нощем и дискомфортът, който оплакванията причиняват, може да станат причина за лабилно настроение, депресивни епизоди, социална изолация, апатия, намалена работоспособност и други.

В по-редки случаи лъчетерапията може да причини по-тежки увреждания на пикочния мехур с развитие освен на радиационен цистит и на персистираща инконтиненция, язви по хода на мехура, некроза, тежка хематурия с риск от хеморагичен шок.

Съобразно наличните оплаквания и някои особености в протичането с цел улесняване на клиницистите и бързо ориентиране за тежестта на радиационния цистит, състоянието се подразделя на няколко основни степени:

• първа степен: установяват се леки промени и увреждания по лигавицата на пикочния мехур (епителна атрофия) с теленагиектазии и микроскопска хематурия (кръв в урината не се вижда с просто око, но еритроцити се откриват при анализ на урината)
• втора степен: налице са много от характерните за цистит оплаквания в комбинация с макроскопска хематурия (видимо наличие на кръв в урината), възможно е и инконтиненция на урина
• трета степен: наличие на тежки и силно проявени оплаквания, инконтиненция на урина, намаляване капацитета на пикочния мехур и неговата вместимост, значителна и честа хематурия
• четвърта степен: най-тежката степен, при която са налице и редица усложнения, включително хеморагичен цистит, фистула между пикочния мехур и дебелото черво, значително намалена вместимост на пикочния мехур, рефрактерна на лечение инконтиненция и нужда от хирургично лечение

Повечето пациенти са с оплаквания, категоризирани в първа и втора степен. При трета степен консервативното лечение рядко е ефективно, докато при четвърта степен е възможно само оперативно лечение.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при радиационен цистит обикновено се осъществява въз основа на характерните данни от разпита на пациента и съответните находки:

• анамнеза и клинични находки: подробна информация за наличните оплаквания (особености, давност, тежест, обостряне от определени фактори), данни за подлежащи заболявания, данни за провеждана наскоро лъчетерапия или друг вид онкологично лечение
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, анализ на урина, урокултура с цел подпомагане на диференциалната диагноза и уточняване вида на цистита
• образна диагностика: при необходимост може да се наложи извършване на ултразвуково изследване (ехография) на коремните органи, цистоскопия за оглед на лигавицата на пикочния мехур, уродинамични изследвания, компютърна томография и други при наличие на диагностични затруднения

Диференциалната диагноза при радиоационен цистит налага различаване от другите видове цистит, но също и различаване от някои заболявания на урогениталния тракт с идентично клинично протичане, както и от някои системни прояви и заболявания, които могат да имитират цистит.

Лечение

Терапевтичният подход при радиационен цистит се определя строго индивидуално, съобразно вида на цистита (остър или хроничен), тежестта на протичане (според степента на промените) и редица индивидуални фактори от страна на пациентите.

При леко протичане консервативните мерки обикновено са достатъчни, докато при тежко протичане може да се наложат различни процедури и оперативна намеса:

• диета и общи мерки: препоръчва се прием на голямо количество течности и препарати, подобряващи дейността на пикочната система (екстракт от червена боровинка, бреза, мечо грозде). Необходимо е изключване от диетата на дразнещите храни (кофеин-съдържащи храни и напитки, алкохол, цитруси, домати, шоколад), избягване на тежко физическо натоварване. Тези мерки могат да се прилагат при всички пациенти, но показват по-голяма ефективност при остър радиационен цистит и леко протичане
• лекарствена терапия: симптоматично се прилагат лекарства от различни групи, най-често обезболяващи средства, нестероидни противовъзпалителни агенти, спазмолитици и други. Пероралното лечение с натриев пентозан полисулфат може да подпомогне регенерацията и възстановяването на епитела
• инстилации в пикочния мехур: инстилации (директно вливане в пикочния мехур с помощта на катетър) на някои лекарства, като хиалуронова киселина, хондроитин сулфат и други може да подпомогне възстановяването на епитела. При инкрустации се препоръчват промивки, а срещу склеротичните промени се препоръчват кортизонови препарати. При наличие на кървене се прилагат системно и локално кръвоспиращи медикаменти
• хирургично лечение: при тежко протичане, авансирал процес и наличие на значителни усложнения може да се наложи оперативна намеса, като естеството и вида на хирургичното лечение се определя строго индивидуално и само в най-тежките случаи се предприема цистектомия

Прогнозата при леките форми на радиационен цистит е много добра и пациентите относително бързо се възстановяват. При част от засегнатите консервативното лечение не е ефективно, наблюдава се склонност към усложнения и необходимост от агресивна терапия.

Изображения: freepik.com