Радиационен цистит МКБ N30.4
В резултат на облъчването се развиват фиброзни и трофични прояви на епитела, в резултат на това пикочния мехур се лишава от естествената си защита.
Лигавицата е със загладен релеф, кръвоносните съдове губят еластичността си и стават чупливи, явяват се трофични язви, понякога с инкрустации (наличие на корички), а при прибавена инфекция се развиват и типични възпалителни промени.
Клиничната изява на радиационния цистит може да се прояви дълго време след лъчелечението. Пациентите се оплакват от често уриниране, усещане за неизпразване на целия пикочен мехур, намален капацитет на пикочния мехур, кръв в урината (понякога е налице животозастрашаваща хематурия) и други. Дневната кръвозагуба може да надвиши значително компенсаторните възможности на организма и да се стигне до хеморагичен шок.
При радиационен цистит извън периода на кървене, лечението е предимно симптоматично и срещу прибавената инфекция - антибиотици, химиотерапевтици и уроантисептици.
Препоръчва се прием на голямо количество течности и препарати, подобряващи дейността на пикочната система (екстракт от червена боровинка, бреза, мечо грозде).
При инкрустации се препоръчват промивки, а срещу склеротичните промени - кортизонови препарати. При наличие на кървене се прилагат системно и локално кръвоспиращи медикаменти.
Един модерен метод за повлияване на фиброзата на лигавицата е хипербарната оксигенация.
Коментари към Радиационен цистит МКБ N30.4