Канадска колинсония

Канадска колинсония (Collinsonia canadensis) представлява многогодишна, жилеста и груба, много твърда лекарствена билка от семейство Lamiaceae (Устноцветни).

Устройство на канадска колинсония

Изображение: Mason Brock (Masebrock), Public domain, via Wikimedia Commons

Билката е осеяна с много тънки влакна. Листата са големи, овални, с назъбен листен ръб и с леко яйцевидна форма и имат миризма, наподобяваща цитронела. Цветовете са с жълт цвят, разположени в крайни, гроздовидни съцветия. Долната устна на всяко цвете е ресничеста и се простира отвъд горната устна. Тези цветя имат подчертана лимонова миризма. Имат силен аромат на билки, както и леко неприятна балсамова миризма, когато са свежи и пресни. Цъфти от юли до септември.

Разпространение на канадска колинсония

Канадската колинсония расте в богати и влажни гори и полета. Родена е в източна Северна Америка, предимно на изток от река Мисисипи, където е широко разпространенa. Произвежда цветя с аромат на лимон в средата на лятото, време, когато малко други цветове цъфтят в гъсто засенчени гори. Най-добре се отглежда в гори, сред местни растения или диви цветя.

Използваема част на канадска колинсония

Употребяват се корените и листата на билката.

Химичен състав на канадска колинсония

Канадската колинсония съдържа летливи масла и смола.

Лечебни свойства и приложение на канадска колинсония

Collinsonia canadensis е била използвана от коренните американци за лечение на различни заболявания. Въпреки това, европейско-американските заселници в Северна Америка не са употребявали често този растителен вид с медицински цели, след като първоначално са го открили, поради липсата на информация за токсичните му качества. Коренището преди се е използвало като диуретик, тоник и стипчивив агент.

Свойства на канадска колинсония

• помага при натъртвания - за целта се използва лапа от листа;
• оказва подчертано влияние в/у нервната система и лигавиците;
• повлиява затлъстяването, подобрявайки капилярната циркулация;
• корена е бил използван като естествено средство срещу запушени синуси и разширени вени;
• спазмолитично;
• диафоретично;
• диуретично, потогонно;
• седативно;
• тонизиращо, успокоително;
• вазодилататорно;
• ранозаздравяващо.

Значително подобрява следните състояния

• ларингит;
• фарингит;
• атонична стомашно-чревна диспепсия;
• гастрит;
• остър цистит;
• хемороиди;
• болка в ректума;
• ревматични възпаления;
• преумора.

Начин на употреба

• екстракт - прави се от зелени растения;
• тинктура - прави се от зелени растения.

Чаят, приготвен от корените, е силно диуретичен и е ценен при лечението на всички оплаквания на отделителната система и ректума и се използва при лечение на хемороиди, лошо храносмилане, диария, бъбречни оплаквания и др. Доказана е полза при лечението на синдром на раздразненото черво, колит и разширени вени. Коренът рядко се използва самостоятелно, но се съдържа в лекарства с други билки, особено с Aphanes arvensis, Eupatorium purpureum и Hydrangea arborescens. Корените съдържат повече от 13 000 части на милион розмаринова киселина, същият антиоксидант, който се намира в розмарина.

Пресните листа са силно неприятни. Могат да се варят на чай. Те или корените се прилага при изгаряния, натъртвания, рани, навяхвания и др.

Заглавно изображение: R. A. Nonenmacher, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons