Лечение при цистит

Циститът представлява често срещано състояние, създаващо дискомфорт предимно при представителите на женския пол. Статистиката показва, че всяка втора жена в даден етап от живота си развива заболяването.

По същество циститът представлява остро или хронично възпаление на лигавицата на пикочния мехур, което възниква най-често в резултат от бактериална инфекция. Възможни причини за развитието на възпалението са още вируси, гъбички, паразити, продължителен прием на определени медикаменти (главно имуносупресивни средства), радиация и други.

Към едни от най-честите рисковите фактори, повишаващи риска от развитие на болестта, принадлежат следните:

• женски пол: поради анатомична особеност на уретрата при жените (по-къса и по-широка в сравнение с мъжката) проникването на различни патогени е улеснено
• бременност: особено във втория и третия триместър уголемената матка притиска пикочния мехур и пикочните пътища, водейки до задръжка на урина
• ниска интимна хигиена
• захарен диабет: наличието на глюкоза в урината създава благоприятна среда за бактериален растеж
• стрес
• понижена имунна защита: в резултат от вроден или придобит имунен дефицит, често боледуване, след грип, при прием на антибиотици и кортикостероиди
• бъбречнокаменна болест
• менопауза: намаляването на нивата на женските полови хормони отслабва защитата на организма и го прави податлив към подобни инфекции
• при хипертрофия на простатата: мъжете по-рядко развиват цистит, но при тях по-често се наблюдават различни по тежест усложнения

Болестта са характеризира със специфични клинични прояви, включващи чести позиви за уриниране, болезнено уриниране на малки порции, болка, локализирана ниско в корема (около пубисната кост), парене и дискомфорт при уриниране, позиви и през нощта.

Клиничните признаци обикновено се проявяват остро и значително влошават комфорта на пациентите.

Подробна информация за различните форми на болестта, клиничните прояви и методите за диагностициране може да намерите на:

• раздел Здравни проблеми: Цистит
• раздел Заболявания: Цистит

Независимо от формата на болестта е необходимо провеждане на лечение при цистит, като се препоръчва да се консултирате с Вашия лекар за изясняване на причините довели до болестта.

Терапията при инфекциозния цистит е насочена към отстраняване на етиологичните агенти (етиотропно лечение срещу причинителя), прием на спазмолитици и аналгетици за облекчаване на болката, както и противовъзпалителни средства.

Най-често прилаганите антибиотици и химиотерапевтици са от групата на квинолоните, сулфонамидите, бета лактамните антибиотици, фосфомицин. Продължителността на антибиотичния курс се определя индивидуално при всеки пациент, в зависимост от симптомите и етиологичните причини на инфекцията, като най-често е в рамките на три до седем дни.

Флуороквинолоните представляват синтетични химиотерапевтици с изключително широк спектър на действие и сравнително ниска токсичност. Действат бактерицидно (убиват бактериите), като показват отлично разпределение в организма и достигат високи концентрации в редица органи и структури, включително в простатата, бъбреците и урината.

Основните представители, използвани при урологични заболявания са норфлоксацин, ципрофлоксацин, спарфлоксацин, левофлоксацин. Прилагат се с повишено внимание при пациенти с тежки бъбречни увреждания, бременни жени и в детска възраст.

Нежеланите реакции при употребата на квинолони се наблюдават рядко и обикновено включват диспептични нарушения, дискомфорт в областта на корема, главоболие.

Сулфонамидите са група химиотерапевтици с бактериостатичен ефект (потискат размножаването на бактериалните причинители) и широк спектър.

Употребата им при уроинфекции е сравнително ограничена, поради високия риск от нежелани реакции.

Тези препарати проникват във възпалените зони и потискат образуването на фолиева киселина, необходима за размножаването на чувствителните патогени.

Особено ефективни са при инфекция, предизвикана от хламидия, гонококи, стрептококи, Escherichia coli, но са слабо активни срещу Pseudomonas. Често водят до гастроинтестинални нарушения, фотосенсибилизация, кожни обриви, нефротоксичност, хематологични нарушения.

Бета лактамните антибиотици са голям клас препарати, като при цистит се използват главно пеницилините с широк спектър (например азлоцилин) и цефалоспорини, предимно от първо (цефалексин, цефазолин) или второ поколение (цефуроксим, цефамандол).

Прилагат се парентерално при тежки форми на цистит и развили се усложнения или перорално при леко проявена симптоматика. Имат бактерициден ефект, но са ефективни единствено спрямо чувствително към тях микроорганизми, главно позитивни при оцветяване по Грам. Слабо токсични са и рядко водят до развитие на нежелани реакции.

Съществуват препарати за еднократна употреба, под формата на прах за разтваряне във вода, съдържащи фосфомицин. Препаратът е високо активен и ефективен, но се прилага с повишено внимание при пациенти с увредена бъбречна функция. За постигане на оптимален ефект се препоръчва употреба на гладно (или няколко часа след хранене), след изпразване на пикочния мехур, най-добре вечер преди лягане.

Препаратите, съдържащи нитроксолин (обикновено под формата на капсули), също са подходящи за лечение на остри или хронични инфекции, засягащи пикочните пътища, включително цистит. Стандартната доза е по една капсула три пъти дневно, като продължителността на терапията се определя от лекуващия лекар. Препаратът е подходящ и за профилактика срещу развитие на повторни инфекции при рискови пациенти.

Употребата на спазмолитици води до отпускане на гладката мускулатура на пикочния мехур и пикочните пътища, което улеснява потока на урината.

Използват се лекарствени продукти, съдържащи някои от следните спазмолитици:

• флавоксат
• бутилскополамин
• оксибутинин
• дротаверин

Те ефективно премахват спазмите на мускулатурата, като действието им се проявява обикновено до един час след приема.

Употребата на спазмолитици не се препоръчва при хипертрофия на простатата, инконтиненция на урината, миастения гравис, паралитичен илеус, активно кървене, бъбречни и чернодробни заболявания.

За облекчаване на болката се използват аналгетици (парацетамол, ибупрофен), а за противодействие на развиващата се възпалителна реакция се прилагат противовъзпалителни средства (например ибупрофен).

Спазмолитиците също облекчават болката, но основната разлика е в механизма на действие на различните групи.

Ибупрофен и неговите аналози от групата на нестероидните противовъзпалителни средства се борят активно с болката, възпалението, както и повишената температура (при тежка инфекция освен локални прояви в пикочния мехур и пикочните пътища се развиват и системни признаци като повишение на телесната температура).

Препаратът е подходящ и при бременни жени, включително и в периода на лактация. Краткосрочните курсове на терапия (за симптоматично облекчаване на състоянието) не крият сериозни рискове от развитие на странични реакции.

Редица фитопрепарати добиват все повече популярност в борбата със симптомите при цистит. Въпреки че за много от тях данните от проведените клинични проучвания са противоречиви, много хора предпочитат да се доверят на средствата от природата, особено при леки прояви на остър цистит.

Едни от най-популярните, широко рекламирани и предпочитани от много жени фитопрепарати съдържат следните билки:

• мечо грозде: използва се при различни заболявания на отделителната система, поради своите дезинфекциращи, пикочогонни, и болкоуспокояващи ефекти
• червена боровинка: предотвратява задържането на бактериите по лигавицата на мехура, притежава диуретичен ефект и улеснява отстраняването и отмиването на бактериалните агенти, притежава противовъзпалителен, антисептичен и пикочогонен ефект
• магданоз: тонизира гладката мускулатура, улеснява отстраняването на натрупаната урина и е особено подходящ при задръжка на течности и хипертрофия на простатата
• полски хвощ: оказва противовъзпалително действие и спомага за бързото зарастване на рани и язви на тъканите

Подробна информация може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

• Билки за лечение на цистит

Препоръчва се прием на достатъчно количество течности (два до три литра), главно консумация на вода или неподсладени чайове и избягване на кафе, газирани напитки и алкохол.

Диетата и режимът на хранене също оказват влияние по отношение на протичането на цистита, като подробна информация за храните, които подобряват или влошават протичането на болестта може да намерите в раздел Хранене:

• Хранене при цистит

Необходимо е поддържане на добра интимна хигиена, без да се престаравате, тъй като прекалено честото използване на сапуни, интимни гелове и дезинфекциращи средства може да окаже обратен ефект и да наруши вагиналната флора, което значително улеснява проникването на бактерии и други патогени и засягането на уретрата и пикочния мехур.

Лечение при цистит е необходимо дори при леките форми на болестта, главно за предпазване от развитието на различни по тежест усложнения (като например пиелонефрит), както и хронифицирането на процеса или чести рецидиви на болестта.

За превенция от развитие на инфекцията при рискови пациенти се препоръчва предпазване от простудни заболявания, поддържане на добра хигиена, редовна физическа активност, подходящ диетичен режим, прием на достатъчно количество течности, както и употреба на хранителни добавки, съдържащи бромелаин, витамин С, витамин Е, витамин В6.

Още при първите симптоми на болестта се консултирайте с Вашия лекар, тъй като своевременното диагностициране и лечение на състоянието значително намалява риска от развитие на усложнения и последици в дългосрочен план.