Други цистити МКБ N30.8

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към рубриката други цистити се включва изключително рядко срещана форма на възпаление на пикочния мехур в резултат от подлежащ абсцес. Около етиологията, клиничното протичане и лечението при абсцес на пикочния мехур има редица неизвестни, като много често и диагностичният процес е затруднен във връзка с наличието на редица други идентично протичащи заболявания.

Причини

Към други цистити спада състоянието, при което се развива цистит (възпаление на пикочния мехур) в резултат от подлежащ абсцес на пикочния мехур. Абсцесът представлява добре ограничена кухина в стената на пикочния мехур, изпълнена с гной.

Състоянието се среща рядко в клиничната практика, което обяснява и многобройни въпросителни около неговата генеза, патофизиология и терапевтични опции.

Причините за развитие на абсцес в пикочния мехур не са напълно изяснени, но се предполага, че определени фактори или подлежащи заболявания могат да играят важна роля:

• чести урогенитални инфекции: остър бактериален, микотичен или вирусен цистит, интерстициален цистит (синдром на болезнения пикочен мехур), радиационен цистит и други форми на цистит могат да предразположат към формирането на абсцес във връзка с хроничното възпаление и промени в стената на пикочния мехур
• малформации: в редки случаи състоянието се развива в резултат от наличие на малформация на пикочния мехур
• заболявания, засягащи пикочния мехур: дивертикули (ограничени разширения на лигавицата) на пикочния мехур, неврогенен пикочен мехур, калкулоза (камъни) в пикочния мехур, разязвявания, наличие на чуждо тяло, туморен процес и други
• инвазивни изследвания: инвазивни изследвания в областта на пикочния мехур, като например цистоскопия, уретрална катетеризация и други, извършени с неправилна техника или прилагани твърде често, могат да увеличат риска от формиране на абсцес

При възможност следва да се изяснят рисковите фактори и евентуални причини, провокира състоянието с цел оптимизация на последващата терапия.

Симптоми

Клиничната картина при абсцес на пикочния мехур с развитие на цистит показва изключително голяма вариабилност при отделните пациенти, като влияние оказва причините, провокира състоянието, общият здравословен статус на засегнатите, размерите и точната локализация на гнойната кухина.

Сред възможните оплаквания се включват:

• промени в уринирането: болка и парене при уриниране, затруднено стартиране на уринирането, тежест и дискомфорт в тазовата област, внезапни и чести позиви за уриниране, по-рядко може да има и увеличена честота на уринирането през нощта. Симптомите са идентични с тези при остър цистит, но може да са по-слабо проявени или да превалират системните оплаквания
• промени в урината: възможна е промяна в миризмата на урината, поява на видими парцалчета, кръв в урината, промени в количеството на отделената урина и други
• системни оплаквания: може да настъпи повишаване на температурата с общо неразположение, болка и тежест в таза, мускулна слабост, умора, главоболие и други, които се дължат на самия абсцес

Неглижирането на оплакванията, липсата на лечение или неправилната терапия крият риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, някои от които могат да наложат спешна хоспитализация.

Диагноза

Диагнозата други цистити се поставя много често по метода на изключването, като се назначават подробни изследвания за изключване на останалите видове цистит и за различаване от някои системни заболявания, протичащи с идентични клинични и лабораторни находки. Най-често диагнозата се базира на анализа от следните изследвания:

• анамнеза и физикални находки: давност, тежест и особености на субективните оплаквания, изясняване на рискови фактори и подлежащи заболявания, оценка на общото състояние, гинекологичен преглед
• лабораторни находки: от лабораторните изследвания обикновено се установява повишено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), левкоцитоза с олевяване, повишен СРП (С-реактивен протеин, който също е маркер на възпалението) и фибриноген. Възможни са промени в нивата на креатинин, урея, общ белтък при данни за развиващи се усложнения
• урокултура и анализ на урината: в урината може да се открият и изолират съответните бактерии, а в седимента на урината обикновено има завишени еритроцити и левкоцити. Необходимо е назначаване и на антибиограма за оценка на чувствителността на изолираната бактериална флора към често назначаваните антибиотици
• образни изследвания: с помощта на ехография, цистография (рентгеново изследване на пикочния мехур), цистоскопия (ендоскопско изследване за оглед на пикочния мехур) или компютърна томография може да се визуализира точната локализация на абсцеса

Диференциалната диагноза налага различаване от другите видове цистит, бъбречно каменна болест с усложнения, пиелонефрит, рак на пикочния мехур и други.

Лечение

Лечението при абсцес на пикочния мехур бива консервативно, оперативно, а много често е комбинация от двата метода, съчетавайки лекарствена терапия и профилактика с определени хирургични интервенции:

• консервативно лечение: консервативното се състои в прием на антибиотици, съобразно резултатите от антибиограмата, както и на локалното им приложение в пикочния мехур (инстилации), прием на аналгетици, кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства и други. Антибиотичната терапия се назначава при всички пациенти, като съдейства от една страна за консервативното лечение на абсцеса, а от друга се използва профилактично за намаляване риска от разпространение на инфекциозния процес
• оперативно лечение: при неуспех от консервативната терапия се предприема хирургичното премахване на гнойната торбичка чрез ендоскопска или отворена методика. Оперативната терапия се осъществява на фона на подходяща антибиотична профилактика, като пациентите следва да се наблюдават няколко дни за поява на усложнения от хирургичната намеса

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на оплакванията, възможностите за лечение, терапевтичния отговор към приложените средства и редица индивидуални фактори.

Изображения: freepik.com