Невъзможност за уриниране

Задържането на урина е неспособността на организма да изпразни напълно пикочния мехур. Невъзможността за уриниране може да се класифицира като остра и хронична.

Острата се появява внезапно и причинява голям дискомфорт и силна болка. При остра задръжка човек изобщо не може да уринира и е потенциално животозастрашаващо състояние.

При хроничната задръжка уринирането е възможно, но изпразването на пикочния мехур не е напълно. В някои случаи човек не осъзнава, че има това състояние, докато не се проявят други проблеми, като например инфекции на пикочните пътища.

На какво може да се дължи невъзможността за уриниране?

Причините за невъзможност за уриниране се разделят на обструктивни и необструктивни. Обструцията много често може да се дължи на камъни в пикочния мехур или бъбреците. Тази причина е в основата на настъпване на остра задръжка на урината.Необструктивните причини включват отслабен мускулен тонус, неврологични проблеми и др.

Невъзможността за уриниране може да се дължи на:

• Болести на пикочо-половата система - уголемена простата, обструкция на уретрата, бъбречна колика, остър и хроничен простатит, уретрална стриктура, хематоколпус, камъни в бъбреците, уретерите или долните пикочни пътища, пролапс на женските полови органи, хиперплазия на простатата.
• Новообразувания - рак на пикочния мехур, лейомиом на матката.
• Инфекциозни и паразитни болести - полиомиелит.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прием на медикаменти (диаморфин, петидинхидрохлорид).
• Фактори, влияещи върху здравното състояние - прием на алкохол, радиотерапия.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - захарен диабет.
• Болести на органите на кръвообращението - инсулт.
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - измръзване.
• Други - след катетеризация, епидурална упойка, обща упойка.

Кои са най-честите причини за невъзможността за уриниране?

Увеличена простата при мъжете

Доброкачествената простатна хиперплазия - наричана още уголемяване на простатната жлеза - е често срещано състояние при мъжете в напреднала възраст. Уголемената простата може да причини неприятни уринарни симптоми, като блокиране на изтичането на урина от пикочния мехур.

Камъни в бъбреците

Нефролитиазата е терминът, използван за наличие на камъни в бъбреците. Обикновено камъните напускат тялото в потока на урината.Малките на размер камъни могат да преминат, без да причинят симптоми. Но по-големите ( повече от 5мм) могат да доведат до запушване на уретрата, водещо до силна болка в долната част на гърба или корема.
Обикновено хората с камъни в бъбреците, особено с тези, които са по-големи имат проблеми с уринирането.

Неврологични проблеми

Уринирането се осъществява благодарение на сигнали от главния мозък към пикочния мехур. Всичко, което пречи по пътя от мозъка към нервите, които инервират пикочния мехур и уретрата може да доведе до невъзможност за уриниране.Причините могат да бъдат:

• Травма
• Диабет
• Множествена склероза
• Дискова херния

Симптоми

Симптомите на задръжка на урината се различават в зависимост от това дали задръжката е остра или хронична.

Симптомите при острата задръжка на урината изискват незабавна медицинска помощ:

• Болезнена и честа нужда от уриниране
• Тежка болка или дискомфорт в долната част на корема
• Подуване в долната част на корема

Симптомите на хронична задръжка на урината включват:

• Повишена честота на уриниране, никтурия
• Слаба или прекъсната струя при уриниране
• Повишено налягане, лек и постоянен дискомфорт в долната част на корема и пикочните пътища

Диагноза

Поставянето на диагнозата при остра задръжка на урината в повечето случаи е по-лесно, отколкото при хроничната задръжка. При хроничната задръжка на урината диагнозата може да се постави едва след извършване на поредица от тестове, тъй като симптомите не са характерни.

Като цяло за диагностицирането е необходимо да се снеме подробна анамнеза и да се извърши подробен физикален преглед, при който може да се определи дали има раздут пикочен мехур. Освен това могат да се използват различни инструментални и образни изследвания, включващи:

• Цитоскопия - С помощта на инструмент, наречен цитоскоп, се откриват промени в уретрата и пикочния мехур.
• Компютърна томография (КТ) - Комбинация от рентгенови лъчи и компютърна технология създава изображения, показващи камъни в пикочните пътища, инфекции, тумори и травматични наранявания.

Уродинамичните тестове също могат да бъдат полезни за поставянето на диагноза. Такива са:

• Урофлоуметрия - измерват се скоростта и обема на урината.
• Изследване на дебита на налягане - измерване на налягането в пикочния мехур, необходимо за уриниране.
• Видео уродинамика - създават се изображения в реално време (с помощта на рентген или ултразвук) на пикочния мехур и уретрата по време на пълнене и изпразване на мехура.
• Електромиография - използват се специални сензори за измерване на електрическата активност на мускулите и нервите в и около пикочния мехур и сфинктерите.

Лечение

Лечението е насочено към основната причина, водеща до невъзможност за уриниране. То може да включва:

• Дрениране
• Разширяване на уретрата
• Медикаменти
• Хирургична намеса

Дренажът на пикочния мехур се осъществява чрез катетър. Именно лечението на острата задръжка започва с катетеризация, за да се облекчи дистресът и да се предотвратят по-нататъшни усложнения.

При стриктура на уретрата може да се използват уретрална дилатация и уретрални стентове.

Изображения: freepik.com