Абсцес на простатата МКБ N41.2

Възпалителните болести на простатата показват относително висока честота, като включват в себе си различни по вид, протичане, лечение и прогноза нозологични единици.

Хроничният простатит показва най-висока честота на разпространение, следван от острата форма на болестта. Сред рядко наблюдаваните в клиничната практика възпалителни увреждания на простатната жлеза се включва така нареченият абсцес на простатата.

Кухина, изпълнена с гнойна материя и ограничена с гранулационна тъкан в простатна жлеза, се означава като абсцес на простатата.

Болестта показва ниска честота на разпространение във връзка с широката употреба на антибиотици за лечение на остър и хроничен простатит. Състоянието обикновено е последица и усложнение, развиващо се в хода на острия или хроничен простатит, като често симптомите наподобяват тези на основното заболяване.

Абсцесът на простатата жлеза се дължи най-често на усложнение на острия простатит и по-рядко като последица от друго инфекциозно огнище. Среща се предимно при хора с намалени защитни сили, имунна супресия в резултат от ХИВ, СПИН, туморен процес, продължителна химиотерапия, при прекарване продължително време в седящо положение, при злоупотреба с алкохол, при подлежащи хронични заболявания (захарен диабет, сърдечно-съдови увреждания) и други. Среща се предимно при мъжете във възрастта между 50 и 60 години.

Микроорганизмите, играещи роля в патогенезата на абсцеса на простатата, могат да бъдат E. coli, Klebsiella sp., Serratia sp., Proteus mirabilis, Pseudomonas aeruginosa и други. Най-често (в приблизително две трети от случаите) се изолират Escherichia coli и стафилококи, а с най-висок леталитет се отличават абсцесите, при които се изолират Neisseria gonorrhea и Enterobacteria.

Състоянието често протича идентично на редица други увреждания на простатната жлеза, което може да стане причина за закъснение в диагностицирането и съответно лечението на болестта.

Макар и рядко срещано в клиничната практика заболяване, абсцесът на простатата изисква повишена медицинска бдителност, тъй като при липса на лечение е възможно развитие на сепсис и летален изход.

Симптоми при абсцес на простатата

Клиничната картина при абсцес на простатата показва известна вариабилност при отделните пациенти. Често заболяването протича почти неразличимо от остър бактериален простатит или хроничен простатит.

Влияние върху изявата на клиничните симптоми оказват редица фактори, като наличие на други подлежащи заболявания на простатата, общо здравословно състояние на пациента, възраст, прием на медикаменти и други.

При малък процент от пациентите е възможно тихо, почти безсимптомно и неспецифично протичане, което става причина за пролонгиране на състоянието, забавяне на диагнозата и съответно терапията и значително повишава рисковете от развитие на усложнения.

При други заболяването се появява с висока температура (до 40 градуса), с обща отпадналост, безапетитие, болки в перинеума (тазовото дъно), полакиурия (често уриниране), дизурия (болка при уриниране) и парене в областта на пикочния канал.

Когато простатната жлеза достигне значителни размери, болният се оплаква от трудно уриниране с промени в траекторията или прекъсване на струята, проблемна дефекация. В редки случаи може да се получи пълна ретенция (задръжка) на урината, което налага своевременна медицинска намеса, тъй като крие риск и от увреждане на бъбреците.

Възможно е и наличие на кръв в урината, промени във вида и цвета на урината.

Абсцесът може спонтанно да пробие в пикочния канал (с поява на пиурия), правото черво (с наличие на гной в изпражненията), пикочния мехур и в редки случаи в коремната кухина (с поява на перитонит). След пробив и изпразване на съдържимото на абсцеса състоянието на болния бързо се подобрява, но при липса на подходяща антибиотична терапия отново започва събиране на гнойната колекция с постепенно влошаване състоянието на пациента.

В редки случаи абсцесът може да се усложни с флебит (възпаление на вените), флеботромбоза на тазовите вени или да се образува фистула към съседни органи.

Неглижирането на състоянието и липсата на лечение крие риск от развитие на сепсис (проникване на бактериалните агенти в системната циркулация) и летален изход.

Колкото по-рано се диагностицира болестта, толкова по-добра е прогнозата.

Поставяне на диагнозата при абсцес на простатата

Ранното диагностициране при абсцес на простатата значително намалява рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Акуратната диагноза налага комплексен подход и провеждане на различни по вид изследвания.

Диагнозата абсцес на простатата се поставя въз основа на оплакванията на болния, обективната находка и резултатите от допълнителни лабораторни изследвания, от инструментални и апаратни изследвания.

Обикновено за диагностициране на болестта се налага извършването на:

• анамнеза: подробният разпит на пациента може да даде информация на опитния клиницист и да го насочи към проблема, но при много от пациентите протичането е неспецифично, поради което анамнезата има слабо информативен характер
• физикален преглед: общото състояние на пациента в много от случаите е запазено, като при малък процент от засегнатите са налице бледа кожа и лигавици, фебрилитет, слабост, умора, леко влошено общо състояние. При извършването на ректално туше простатната жлеза се опипва асиметрично увеличена, болезнена и с мека, тестова до флуктуираща консистенция. Когато възпалителният процес заангажира и околните тъкани, границите на простатната жлеза стават неясни
• лабораторни изследвания: рутинно се изследват кръвта и урината с извършване на пълна кръвна картина, при която се установява левкоцитоза с олевяване, повишено СУЕ и фибриноген. Обикновено е налице повишение на С-реактивния протеин, както и повишени нива на простатно-специфичен антиген (ПСА). При съмнения за допълнителни усложнения и увреждания може да се назначи изследване на чернодробни ензими, билирубин, урея, креатинин и други по преценка на лекуващия лекар
• образна диагностика: с висока информативна стойност са резултатите от различните образни методи на изследване. Ултразвуковата диагностика (ехография) и по-конкретно трансректалната сонография показва характерни промени и практически потвърждава диагнозата. При съмнения и противоречиви резултати може да се наложи извършване и на компютърна томография, при която също се получават достоверни резултати
• цистоскопия: при малък процент от пациентите се налага извършване на цистоскопия, като интересна особеност е, че в някои от случаите болестта се диагностицира случайно при извършването на цистоскопия по друг повод

Необходимо е отдиференциране на простатния абсцес от други заболявания, ангажиращи простатата, като например хроничен или остър простатит, простатна хиперплазия, карцином на простатата и други.

Лечение при абсцес на простатата

Лечението при абсцес на простатната жлеза е комплексно, като за постигане на оптимални резултати и минимизиране на риска от развитие на тежки усложнения се препоръчва комбиниране на лекарствената терапия с оперативно лечение.

Поради ниската честота на болестта и някои други особености, свързани със състоянието, все още липсва стандартизация на лечението в световен мащаб, като обикновено лекуващите лекари преценят терапевтичните опции и назначават подходящ лечебен план при всеки отделен пациент.

Важна особеност е, че само консервативно лечение с лекарства няма да доведе до желаните резултати. Необходимо е предварително хоспитализиране на пациента, провеждане на необходимите изследвания за уточняване на бактериалната флора в абсцеса, дрениране или отстраняване на кухината на фона на подходяща антибиотична терапия.

Най-общо терапевтичният план при всеки пациент включва по един или друг начин всички от долуизброените компоненти:

• антибиотици: антибиотичното лечение заема важна част в цялостното терапевтично поведение, тъй като подпомага борбата с бактериалните агенти и намалява риска от разпространение на инфекцията и засягане на други органи и системи, включително и развитие на сепсис. Назначават се подходящи препарати, с широк спектър, който да покрива изолирания причинител, като се препоръчва предварително извършване на антибиограма за определяне на наличието на лекарствена резистентност. Често се предпочитат представители на сулфонамидите, бета лактамите, хинолоните и други. Често се назначават парентерално преди и след оперативната интервенция, след което антибиотичният курс може да продължи перорално за достатъчно дълъг период от време по преценка на лекуващия лекар
• симптоматични средства: симптоматично се назначават различни по вид препарати, като например аналгетици (болкоуспокояващи), антипиретици (средства за понижаване на температурата), противовъзпалителни средства и други в зависимост от основните оплаквания на пациента
• дренаж на абсцеса: най-ефективното лечение на състоянието включва перкутанен трансперинеален или трансректален дренаж на гнойното съдържимо. Този метод показва от една страна много добри резултати и от друга крие минимални рискове от развитие на усложнения в сравнение с класическото оперативно лечение. Дренажът на абсцеса обикновено е опция на първи избор в комбинация с подходяща антибиотична терапия. При неуспех от лечението (при много нисък процент от пациентите) може да се наложи отворена операция
• почивка на легло: по време на болничния престой и няколко седмици след това се препоръчва достатъчна почивка на легло с цел подпомагане на възстановителните процеси и намаляване риска от развитие на постоперативни усложнения. Препоръчва се прием на достатъчно течности, пълноценна диета и техники за релаксация за намаляване на емоционалното и психично напрежение, свързани с болестта

При някои пациенти се налага и катетеризация за осигуряване на уринния поток, както и други интервенции и лечебни средства в зависимост от особеностите в клиничната картина.

Своевременното лечение при абсцес на простатата значително подобрява прогнозата и намалява риска от развитие на тежки и сериозни усложнения.