Цистит МКБ N30

› Въведение

› Причини

› Симптоми и видове

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Острото или хронично възпаление на лигавицата на пикочния мехур се означава с термина цистит. Циститът е едно от най-често срещаните заболявания в световен мащаб, като макар да е най-чест сред жените, особено в репродуктивна възраст, има важно социално значение и засяга мъже и жени от всички възрасти.

Ранното разпознаване на симптомите, адекватна диагноза и конкретизиране на причините, провокирали заболяването, се асоциира с по-добри терапевтични възможности и бързо овладяване с редуциране риска от поява на усложнения.

Полезна и обстойна информация за заболяването може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Цистит

Причини

Причини за цистит могат да са многобройни, като най-общо заболяването се подразделя на инфекциозен и неинфекциозен цистит.

Най-често срещаната форма на болестта е острият инфекциозен цистит, като сред типичните изолирани причинители се включват E. coli, Proteus, Klebsiella, Ps. aeruginosa и други.

Инфекциозните причинители попадат в стерилната среда на пикочния мехур по няколко начина. Най-често се касае за ано-генитално замърсяване с асцендентното проникване на бактериите от външната среда. Други възможности са десцендентното попадане на микроорганизмите по пътя на урината, при инфекции на бъбреците или предаване на инфекцията по съседство.

Към неинфекциозния цистит се включват възпалението на пикочния мехур в резултат от радиация, прием на лекарства, автоимунни процеси, при други подлежащи заболявания, попадане на чуждо тяло в пикочния мехур.

Някои фактори повишават вероятността за развитие на цистит, като такива на женски пол (при жените уретрата е по-къса и широка, което улеснява проникването на патогени), ниска лична хигиена, излагане на ниски температури и простуда, бременност и хормонален дисбаланс, отслабена имунна система, катетеризиране на пикочния мехур, някои подлежащи заболявания, като диабет, бъбречно-каменна болест, ревматоиден артрит, улцерозен колит, множествена склероза и други.

Симптоми и видове

В зависимост от етиологията и някои особености в протичането се различават следните видове цистит:

• остър цистит: най-често срещаният вид цистит, обикновено с инфекциозна етиология, като протича с типичните за състоянието болка и парене при уриниране, трудно уриниране, чести и внезапни позиви за уриниране, необходимост от уриниране и нощем
• интерстициален цистит (хроничен): нарича се още синдром на болезнения пикочен мехур и е най-честата форма на хроничен цистит
• друг хроничен цистит: при липса на лечение, неправилно лечение или наличие на резистентна микробна флора острият цистит може да хронифицира. Симптомите са идентични на острата форма, но по-слабо проявени
• тригонит: възпалението е локализирано в областта на тригонума на пикочния мехур, като състоянието клинично е неразличимо от остър цистит
• радиационен цистит: различават се остър радиационен цистит (развива се по време на или скоро след приключване на лъчетерапия) и хроничен радиационен цистит (развива се месеци, дори години след приключване на лъчетерапията)
• други цистити: тук се включва развитието на цистит в резултат от подлежащ абсцес на пикочния мехур. Състоянието е рядко, често е трудно за лечение и може да наложи оперативна намеса
• цистит, неуточнен: при невъзможност за уточняване на причините и вида на цистита се говори за неуточнен цистит

Всички видове цистит протичат с идентични оплаквания, включващи най-често чести позиви за уриниране, болка и парене при уриниране, болка в областта на тазовото дъно или в кръста, внезапни позиви за уриниране, инконтиненция на урина, болка при полов акт, често събуждане нощем от императивни позиви за уриниране.

При инфекциозните цистити са характерни промени във вида на урината, която става мътна, с наличие на подобни на парцалчета материи, придобива неприятна и силна миризма.

Възможно е и наличие на кръв в урината, като хематурията може да бъде видима (макроскопска хематурия, урината придобива червеникав оттенък) или видима само при анализ на урината (микроскопска хематурия).

Неглижирането на симптомите и липсата на лечение крият риск от усложнения, като най-честите включват хронифициране на процеса, чести урогенитални инфекции, разпространение на инфекцията в съседните органи, промени по стената на пикочния мехур и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при цистит изисква подробен разпит за вида, тежестта и особеностите на субективните оплаквания, данни за излагане на вредни въздействия, уточняване на рискови фактори и други в комбинация с обстоен клиничен преглед. Важни при уточняването вида на цистита са следните методи на изследване:

• анализ на урината: взима се сутрешна урина, средна порция, след щателен тоалет на гениталиите. От нея се прави микробиологична посявка за установяване на вида на бактериите и чувствителността им към антибиотици (антибиограма). Освен микробиологичното изследване на урината се проверява и уринният седимент. В него се търси наличието и количеството еритроцити, левкоцити и цилиндри

• кръвни изследвания: от кръвните изследвания може да се установи левкоцитоза с олевяване, повишени маркери на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите или СУЕ, фибриноген, С-реактивен протеин) при инфекциозните цистити
• образни изследвания: ултразвуково изследване (ехография), цистоскопия (ендоскопско изследване на пикочния мехур), компютърна томография, рентгенография с контраст (микционна урография), уродинамични изследвания и други

Диференциалната диагноза налага различаване на първо място на отделните видове цистит едни от други, но също и различаване от други заболявания на урогениталния тракт, някои системни заболявания, които провокират идентични оплаквания и други.

Лечение

Терапевтичният подход при цистит се определя до голяма степен, съобразно етиологията на заболяването. Обикновено се предпочита консервативно лечение с подходящи лекарства, като само при определени ситуации и липса на ефект от консервативната терапия може да се наложи извършване на някои минимално инвазивни процедури или по-големи операции.

Най-често лечението при цистит включва:

• диета: липсва специфичен хранителен режим при цистит, но при много пациенти се регистрира подобрение на проявите след ограничаване на киселинни храни, включително цитруси, домати, шоколад, алкохол, съдържащи кофеин храни и напитки
• общи мерки: препоръчва се прием на достатъчно течности (вода, неподсладен чай), избягване на тежко физическо натоварване, избягване на полови контакти, редуциране на вредните навици и други
• антибиотици: при положителна урокултура (изолиране на бактерии при изследване на урина), както и с профилактична цел в определени ситуации основното лечение включва прием на подходящи антибиотици, като сред най-често използваните се включват квинолони, цефалоспорини, фосфомицин, нитроксолин и други за достатъчно продължителен период от време (при липса на усложнения в рамките на три до седем дни, докато при наличие на усложнения може да се наложи прием за две седмици)

• симптоматични лекарства: допълнително се назначават спазмолитици, обезболяващи средства, нестероидни противовъзпалителни агенти, мускулни релаксанти и други, съобразно оплакванията в конкретния случай
• добавки: мечо грозде, червена боровинка, коприва, лайка, мента, D-маноза, магданоз, полски хвощ, пробиотици и други
• инстилации в пикочния мехур: в някои случаи лекарства се прилагат директно в пикочния мехур през уретрата, като това е необходимо при някои по-редки форми на цистит

При липса на ефект от консервативното лечение при някои видове цистит или негови усложнения може да се обмисли оперативна намеса, съобразно наличните оплаквания и тежестта на болестния процес.

Полезна и обстойна информация за различните терапевтични опции може да намерите в раздел Лечения:
» Лечение при цистит

Изображения: freepik.com