Друг хроничен цистит МКБ N30.2

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Най-често срещаният вид хроничен цистит е интерстициалният или известен още като синдром на болезнения пикочен мехур. Друг хроничен цистит може да се развие, макар и значително по-рядко, в резултат от усложнения или хронифициране на предшестващ остър цистит, както и като усложнение на друго подлежащо заболяване, засягащо пикочния мехур.

Причини

В рубриката друг хроничен цистит се включват този вид хронични възпалителни промени в пикочния мехур, които се различават от интерстициалния цистит и най-често се асоциират с прекарана инфекция по хода на урогениталния тракт. Характерно за заболяването е следното:

• честота: състоянието се среща относително рядко във връзка с успешната терапия и съвременни ефективни опции за лечение на различните видове остър цистит. Среща се по-често сред представителите на женския пол, като показва различно разпространение в световен мащаб и по-висок честота в бедните райони с ограничен достъп до медицински услуги
• причини: причините за развитие на този вид хроничен цистит обикновено се коренят в неизлекуван, усложнен или неглижиран остър инфекциозен цистит, по-рядко се касае за състояние, развиващо се като усложнения на други подлежащи заболявания, включително бъбречно каменна болест, наличие на конкременти в пикочния мехур, язви и структури по хода на уретрата и други
• рискови фактори: предразполагащи фактори за развитието на друг хроничен цистит са надмехурната задръжка на урина, конкременти (камъни) и други чужди тела в пикочния мехур, женски пол (поради значително по-широката и къса уретра), неврогенни разтройства на уринирането, възпалителни заболявания в съседство, вродени аномалии на урогениталната система и други

Попадането на бактерии в пикочния мехур може да се осъществи по няколко механизма, като най-често се касае за възходяща колонизация от микроорганизмите по тазовото дъно (фекално замърсяване на уретрата).

При инфекции на пиелокаликсната система, бактериите попадат с урината (низходящо) в пикочния мехур. При инфекции в коремната кухина микроорганизмите могат да инфектират отделителната система по съседство.

Бактериалните причинители са предимно Грам-отрицателни микроорганизми (E. coli, Klebsiella, Proteus) и показват тенденция за развитие на резистентност към използваните антибиотици.

Симптоми

Клиничното протичане при друг хроничен цистит е идентично на това при остър цистит, но симптомите са по-слабо изразени и персистират значително по-продължителен период от време, което е причина състоянието да се означава като хронично.

Макар симптомите да варират в широки граници при отделните пациенти, то сред едни от най-честите оплаквания се включват:

• промени в уринирането: често уриниране (включително и вечер с чести събуждания и нарушаване качеството на съня), придружено с леко до умерено парене, тежест и болка ниско в таза, императивно уриниране (невъзможно да се сдържи) и други
• промени във вида на урината: възможни са промени във вида, цвета и миризмата на урината, които са в пряка връзка с подлежащата бактериална, гъбична или вирусна инфекция. Макар и рядко е възможно и наличието на кръв в урината или хематурия, която може да бъде микроскопска (невидима с просто око, но разпознаваема лесно при уринен анализ) или макроскопска (урината придобива розов към червен оттенък)
• други оплаквания: възможни са болка в кръста, болка при полов акт, както и многобройни оплаквания в резултат от честото събуждане нощем с раздразнителност, намалена работоспособност, промени в настроението и други
• усложнения: хроничният ход на процеса може да предразположи към увреждания и промени в стената на пикочния мехур, предразполага към чести инфекции и обостряне на процеса, влошава социалния живот на засегнатите

Определени фактори могат да причинят обостряне и влошаване на оплакванията, като такива са менструалният цикъл, излагане на ниски температури, простуда, системна инфекции, диабет, бременност и много други.

Диагноза

Диагнозата друг хроничен цистит се поставя въз основа на клиничните оплаквания и липсата на друго заболяване на пикочния мехур, често по метода на изключването:

• разпит и преглед: налични симптоми, давност, връзка с определени фактори, наличие на известни подлежащи заболявания. Клиничният преглед често включва и гинекологичен преглед, при необходимост и оценка на аноректалната област и извършване на ректално туше
• лабораторни изследвания: при изследване на кръв рядко се установяват сигнификантни отклонения, като наличието на значителни промени насочва към подлежащ процес по хода на отделителната система и изисква допълнително уточняване
• уринен анализ и урокултура: изисква се микробиологично изследване на стерилна сутрешна урина за установяването на патогенна флора, а при уринния анализ се прави оценка на вида, наличието на примеси и особености в урината (наличие на левкоцити, епителни клетки, еритроцити, гной и други)
• образни изследвания: прави се и цистоскопия (ендоскопско оглеждане на стената на пикочния мехур) с взимане на биопсичен материал. Други изследвания се назначават само ако има съмнения за наличие на друг фактор, който провокира цистита

При поставянето на диагнозата трябва да се отхвърлят и някои заболявания с идентично протичане, като например наличие на конкременти (камъни) в мехура, тумор в областта на мехурната шийка, дивертикул на мехура, недиагностициран захарен диабет и други.

Лечение

Лечението при друг хроничен цистит е комплексно и изисква строго индивидуализиран подход. Най-често се назначават някои от следните мерки и средства:

• антибиотици: при положителна урокултура е необходимо стартиране на подходяща антибиотична терапия, съобразно резултатите от антибиограмата. Обикновено се прилагат широкоспектърни агенти, главно квинолони, цефалоспорини и други за период от една до две седмици. След приключване на антибиотичния курс се назначават контролни изследвания, като при данни за персистиране на инфекцията се стартира нов антибиотичен курс

• симптоматични лекарства: при нужда могат да се назначат подходящи обезболяващи, противовъзпалителни средства, витамини, минерали и други, съобразно тежестта на протичане при отделните пациенти. С оглед повишаване на локалния имунитет могат да се прилагат пробиотици и имуностимулатори
• общи мерки: препоръчва се приема на много течности, намаляване консумацията на кофеин-съдържащи храни и напитки, пикантни подправки и храни, цитруси и домати, както и силно киселинни храни, тъй като могат да обострят симптомите при част от пациентите

По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други терапевтични средства и методи, включително физикална терапия, минимално инвазивни процедури и интервенции, инстилации на лекарства в пикочния мехур и много други.

Профилактиката включва неспецифични мерки за намаляване риска от развитие на остър цистит и стриктно следване на препоръките на лекуващия лекар до пълно отзвучаване на острото възпаление на пикочния мехур.

Изображения: freepik.com