Избягване на киселинни храни

Подходящата диета е в състояние да подпомогне не само загубата на излишното тегло, но също и симптомите, свързани с определени заболявания. Така например пълноценният хранителен режим, съобразен с възрастта, подлежащите заболявания и индивидуални особености може да забави и намали необходимостта от прием на медикаменти, оказвайки превантивен ефект срещу развитието на редица болестни състояния, засягащи главно стомашно-чревния тракт, метаболитните процеси, опорно-двигателната система и други.

С особено висока ефективност, съответно и популярност напоследък се слави диетата, разработена на принципа на избягване на киселинни храни.

Съвременният човек, следвайки "модерния" начин на живот и така наречения западен лайфстайл, е променил своето хранене, накланяйки везните в обратната на всичко, което е известно като здравословно посока.

В близкото минало нашите родители, баби и дядовци за наблягали предимно на растителна храна, бобови култури, чисто месо (наричано днес "био"), предимно и изцяло домашно приготвени, пресни, без добавяне на половината Менделеева таблица в тях, докато модерният човек набляга предимно на фаст фууд, полуфабрикати и продукти с неизвестен състав.

Често, зачитайки се в съдържанието на избрания от нас продукт, обозначено на опаковката, се замисляме дали не е по-здравословно (или поне по-малкото зло) да похапнем опаковката. В кръга на шегата менюто на съвременния човек изобилства от консерванти, подсладители, оцветители (любимите на всички Е-та), пълно е с вредни мазнини, празни въглехидрати, криейки риск от всевъзможни увреждания в дългосрочен план.

Правилната диета е ключът към дълголетието и доброто здраве, като в основната на здравословния режим лежи познаването на киселинността на отделните храни.

Кои храни са киселинни и кои алкални?

Киселинността на храните се измерва с помощта на рН (отразява концентрацията на водородните йони), чиито стойности варират от 0 до 14. Храни със стойности под 6 се считат за киселинни, като колкото по-близо до 0 се приближават стойностите им, толкова по-висока е тяхната киселинност. Обратно, храни, чието рН е над 8, се означават като алкални и колкото повече стойностите доближават 14, толкова по-алкални са те.

Киселинността в различните части и системи в организма варира, тъй като всеки орган е натоварен с различни функции и изпълнява различна биологична роля, като оптималната киселинност на средата подпомага тези процеси, съответно промяната в киселинността затруднява редица нормално протичащи функции.

Така например рН на кръвта варира между 7,36 до 7,45, като и най-малките отклонения в тези граници могат да предизвикат тежки клинични увреждания и изискват спешна медицинска помощ.

Стойностите на рН в различните отдели на стомашно-чревния тракт варират в широки граници, като в стомаха например рН е силно киселинно (около 3) с цел разграждане на приетите вещества, докато по хода на червата става алкално.

Нивата на рН на урината варират в широки граници в зависимост от много фактори, включително и диетата.

Общоприето правилно е, че приемът на високо киселинни храни води до влошаване на редица процеси, крие риск от изява на различни заболявания и може да провокира симптоми, свързани с наличие на възпаление, съответно болка, инфекция и други.

Важно е уточнението, че въпреки своя киселинен характер много храни водят до алкализиране на средата в организма, поради което се препоръчват при определени заболявания, докато други, с типично алкално рН храни при консумация водят до повишаване на киселинността в организма и не се препоръчват при определени пациенти.

Кои храни са киселинни?

Списъкът с киселинните храни е дълъг и обхваща много от любимите ни вкуснотии, присъстващи ежедневно в чинията. Най-общо киселинните храни се отличават с животински произход, но включват и широка гама от други групи хранителни вещества и напитки.

В списъка на най-често включваните в менюто ни киселинни храни са:

• месо: с най-висока киселинност се отличават свинското и говеждо месо, особено приготвени с много мазнина и пържене. С най-ниска киселинност се отличават пилешкото и пуешкото, като за намаляване на вредното въздействие се препоръчва приготвянето им на фурна или чрез варене
• млечни продукти: с особено висока киселинност са сметаната, маргарин, сладолед, краве мляко, като при съвременната им преработка е нарушено оптималното съотношение между калций и фосфор, намаляващо полезните им свойства. Алтернативен източник е изварата, кокосовото мляко
• яйца: отличават се с висока киселинност, но подобно на месото се препоръчва консумирането им в малки количества за намаляване на риска от изява на различен дефицит (на витамини, минерали, протеини, белтъци)
• пълнозърнести храни: препоръчва се намаляване на приема на съдържащите глутен пълнозърнести храни и замяната им с несъдържащи глутен, като например кафяв ориз, киноа, елда, които въпреки че се считат за киселинни, притежават и редица полезни свойства и не бива да се изключват от менюто
• растителни масла: слънчогледово олио, рапично олио, маргарин, фъстъчено масло и други са с висока киселинност, поради което се препоръчва максималното им ограничаване и замяна с по-полезна алтернатива, като например масло от маслини (зехтин)
• бобови култури: въпреки че бобовите култури се считат за леко киселинни, тяхната редовна консумация носи многобройни ползи за организма (подпомага регулирането на кръвната захар, кръвното налягане и намаляват лошия холестерол), поради което се препоръчва включването им в малки количества към ежедневното меню
• ядки: считани за леко киселинни ядките са алтернатива на месото (вегетарианците и веганите трябва да не пропускат консумацията им, тъй като са ценен източник на редица витамини и минерали, несъдържащи се в плодовете и зеленчуците)
• рафинирана захар и изкуствени подсладители: захарта като цяло води до подкиселяване на средата, като се препоръчва пълно ограничаване и изключване от менюто на всевъзможните сладкиши, бонбони, торти, сладкарски изделия, и замяната им с природни захари, като например мед и салвия
• съдържащи кофеин храни и напитки: препоръчва се ограничаване приема на кафе, шоколад, енергийни напитки, тъй като съдържащият се в тях кофеин води до повишаване на киселинността и може да влоши подлежащи стомашни проблеми
• алкохол: ограничаването на консумацията на алкохол (особено на плодови ракии, ликьори, силно подсладени алкохолни напитки, напитки с високо процентно съдържание на алкохол) не само води до повишаване на киселинността, но влошава и протичането на многобройни процеси в организма, нанасяйки бавно и прогресивно необратими увреждания
• газирани напитки: тъй като съдържат многообразие от подсладители, оцветители, захар и въглероден диоксид газираните напитки не са препоръчителни, като може да ги замените с вода

Към факторите, повишаващи киселинността в организма по различни механизми, се включват и тютюнопушенето, приемът на големи количества храна за кратко време, преяждането, хроничният стрес и преумора, намалената до липсваща двигателна активност, излагането на вредни въздействия от околната среда (химически средства, радиация).

Съвременният човек консумира киселинни и алкални храни в съотношение 80 към 20 (80 процента то ежедневния хранителен прием се състои в киселинни храни), вместо препоръчителните и здравословни 70 към 30 или 80 към 20 алкални към киселинни (прием на 70 до 80 процента алкални храни и само 20 до 30 процента киселинни храни).

За повишаване на приема на алкалните храни е необходимо тяхното познаване на първо място и включване рационално в ежедневното меню.

Кои са алкалните храни?

Като алкални се означават предимно продуктите с растителен произход:

• зеленчуци: зеленолистни зеленчуци като броколи, спанак, маруля, но също и краставици, цвекло, карфиол, зеле, лук, чесън, чушки водят до алкализиране на средата
• плодове: ябълки, банани, лимони, пъпеш, диня, праскови, портокали, авокадо, горски плодове, нектарини, ананас, грейпфрут, приемани в разумни количества повишават рН на организма (приемът на големи количества цитрусови плодове, особено сок от грейпфрут, крие известни рискове и не се препоръчва от специалистите)
• подправки и лечебни растения: джинджифил, алое вера, канела, къри (в малки количества), копър водят не само до повишаване на рН, но оказват и в известна степен противовъзпалителен ефект, подпомагат детоксикацията на организма (отстраняването на натрупаните токсини)
• източници на протеини и сложни (комплексни) въглехидрати: соя, тофу, някои ядки (бадеми, тиквени семки, кестени), кафяв ориз, киноа, булгур, кус-кус и други
• алкална (алкализирана) вода: препоръчва се консумация на кокосова вода, вода с рН между 9 и 11, като може да го постигнете и чрез добавяне към водата на няколко капки пресен лимонов сок

Редица считани сами по себе си за киселинни хранителни продукти (като например лимоните) водят при консумация до алкализиране на средата, докато други по същество алкални храни като млякото и млечните изделия водят до подкиселяване.

Защо е необходимо избягване на киселинни храни?

Важна част от диетата, която се препоръчва на хора със заболявания от храносмилателната система, които са свързани с повишена киселинност, е избягването на киселинни храни.

Това е така, защото тези храни водят от една страна до обостряне на симптомите (стомашен дискомфорт, киселини, диспепсия, гадене, парене зад гръдната кост) и могат дори да доведат до различни по тежест усложнения на язвена болест например, но също така повишават риска и от увреждания на други органи и системи.

Избягване на киселинни храни и ограничаване на тяхната консумация до 20-30 % от ежедневното меню се препоръчва, тъй като прекомерната им консумация се асоциира със следните рискове:

• киселинен рефлукс: храните предизвикват киселинен рефлукс по различни механизми, като някои от тях водят до директно повишаване на киселинността на стомашното съдържимо, други повлияват способността за правилно храносмилане, а някои оказват и директно влияние върху клапния апарат, предпазващ връщане на стомашно съдържимо в хранопровода
• формиране на камъни в бъбреците: редовната консумация на високо киселинни храни води неминуемо и до подкиселяване на урината, повишавайки риска от формиране на камъни в бъбреците, възпалителни процеси и повишавайки възприемчивостта към различни инфекциозни заболявания (редица микроорганизми се нуждаят именно от киселинна среда за оптималното си развитие)
• намаляване на костната плътност и остеопороза: чрез повлияване на калциевата и фосфорната хомеостаза се повишава рискът от изтъняване на костите, патологични фрактури (спонтанни или вследствие минимална травма) и остеопороза. Калцият от костите се извлича, за да нормализира киселинно-алкалния баланс в организма
• възпаление: киселинната среда, която се създава в организма предразполага към възпаление, създавайки благоприятни условия
• влошаване, обостряне или предизвикване на хронична болка: редица проучвания в областта посочват връзката между прекомерната консумация на киселинни храни и хроничната болка, мускулни спазми, главоболие
• нарушаване на хормоналния баланс: вредните хранителни навици неминуемо се отразяват и на финия контрол по отношение на хормоните, като напоследък се дискутира усилено ролята на киселинната диета по отношение на нивата на хормоните на растежа и рисковете, свързани с това по отношение на подрастващите
• неоплазми: киселинната среда благоприятства не само развитието на възпаление, инфекциозни процеси и свързаните с тях усложнения, но и създава добри условия за възникване и развитие на ракови клетки

Избягването на киселинни храни и придържането към алкална диета се препоръчва както с цел лечение на редица заболявания, така и с профилактична цел, за намаляване на рисковете от развитие в дългосрочен план на различни болести и усложнения.

Кога (при кои заболявания и състояния) се препоръчва избягване на киселинни храни?

Избягването на киселинните храни и придържане към здравословното съотношение 70 към 30 или 80 към 20 алкални към киселинни храни ще ви помогне по отношение на редица сфери.

От една страна може лесно да се разделите с няколко излишни килограма, ще се чувствате по-добре (полезната храна и пълноценна диета оказва въздействие и по отношение на емоционалния статус), ще ви предпази от развитието на редица заболявания и ще облекчи симптомите ви при вече налични увреждания.

Най-често избягване на киселинните храни се препоръчва при следните заболявания:

• Гастроезофагеална рефлуксна болест
• Неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен
• Стоматит и сродни увреждания
• Интерстициален цистит (хроничен)
• Друг хроничен цистит
• Епидемичен паротит

При наличие на стоматит приемът на високо киселинни храни води до раздразнение и обостряне на проявите, забавяйки възстановителните процеси.

При епидемичен паротит от една страна се наблюдава обостряне на някои от симптомите от прекомерната консумация на киселинни храни, от друга страна се забавя лечението, тъй като киселинната среда създава благоприятни условия за развитие на микробните причинители на болестта.

При интерстициален цистит и някои други форми на хроничен цистит киселинната диета води до повишаване на киселинността на урината, което от своя страна обостря симптоматиката и може да стане причина за рецидив на болестта (киселинната среда поддържа възпалителните процеси, намалява защитните сили на организма, забавя възстановяването на лигавицата).

За извличане на оптимални ползи от приложението на този режим се препоръчва предварителна консултация със специалист и диетолог за съставянето на примерно меню, изградено по препоръчителните стандарти и за намаляване на рисковете от възникване на дефицит в организма на витамини, минерали и незаменими аминокиселини.

Рационалното хранене е без противопоказания, главно ако се спазват препоръките на експерт в областта, като при необходимост се препоръчва набавяне на някои от необходимите витамини и минерали под формата на хранителни добавки.

Полезни съвети за оптимизиране на ефекта от избягването на киселинни храни

• хранете се често, но с малки порции (полезна информация може да намерите в раздел Лечения: Междинни хранения)
• при термична обработка на храната избягвайте пърженето и добавянето на много мазнини
• не тръгвайте по задачи веднага след хранене
• хранете се бавно, наслаждавайки се на всяка хапка, а не пред телевизора, телефона или докато преглеждате списъка със задачи за деня
• намалете приема на кафе, съдържащи кофеин напитки, газирани и алкохолни напитки
• водете си дневник на приеманите храни и техните приблизителни количества
• приемайте достатъчно вода ежедневно
• ограничете вредните навици
• намерете своя начин за справяне със стреса и ограничете пагубното му въздействие
• спортувайте и практикувайте любимото си хоби

Изображения: freepik.com