Епидемичен паротит МКБ B26

› Въведение

› Причинител и механизъм на предаване

› Характерни симптоми и клинични форми при епидемичен паротит

› Поставяне на диагнозата

› Лечение при епидемичен паротит

› Профилактика на епидемичен паротит

Въведение

Острото инфекциозно заболяване заушка, известно още като епидемичен паротит, се причинява от малък РНК вирус (Virus Parotitidis), представител на семейството на парамиксовирусите.

Болестта засяга предимно жлезистите органи, в масовия случай слюнчените жлези, като са възможни и други органни поражения.

Хипократ прави първото описание на инфекцията, а през 1908 година е доказан механизмът на заразяване и някои патогенетични особености в развитието на болестта. След множество задълбочени изследвания в областта и експерименти с маймуни (заразяването им със слюнка от болен човек) се създават първите ваксини срещу паротитния вирус.

Приложението им води до значително намаляване на заболеваемостта с над десет пъти, наблюдава се по-леко протичане и по-нисък риск от развитие на усложнения.

В предимунизационния период заушката е една от най-често срещаните и най-разпространени въздушно-капкови инфекции.

Епидемичният процес се характеризира със следните особености:

• сезонност: най-много случаи се регистрират през зимния период и началото на пролетта
• повсеместно разпространение
• засягане предимно на детската възраст: боледуват предимно децата до 15 годишна възраст, като развитието на инфекция в по-късна възраст се отличава с по-тежко протичане
• по-често засягане на мъжете в сравнение с жените
• доброкачествен характер на инфекцията

След въвеждането на активната имунизационна профилактика (с ваксината морбили, паротит, рубеола) заболеваемостта намалява сигнификантно, като рисковите групи са неимунизираните лица, пациентите с изразен имунен дефицит. Регистрират се единични, спорадични случаи, като рядко са налице тежки органни поражения.

Причинител и механизъм на предаване

Паротитният вирус се отличава със сложен антигенен строеж (притежава капсидсвързан антиген V, разтворим антиген S, хемолизин, хемаглутинини, аргиназа) и сравнително добра устойчивост спрямо действието на факторите от околната среда, включително и на дезинфектанти.

Инфекцията е антропоноза, т.е. източник е само болният човек, като не се описват случаи на здраво носителство на вируса.

Вирусите се отделят със слюнката и фарингеалния секрет и основният механизъм на предаване на инфекцията е въздушно-капковият.

Възможно е заразяване след контакт със замърсени (контаминирани) предмети, повърхности, играчки, прибори и ниска лична и битова хигиена. Описват се случаи на вертикален механизъм на заразяване, при който новороденото се заразява след боледуване на майката през първия триместър от бременността.

Популационната възприемчивост и контагиозният индекс са изключително високи, което означава, че рискът от развитие на болестта при контакт с болни от заушка и липса на имунитет (при неимунизирани лица) е изключително висок.

Все още съществуват дебати относно патогенетичните механизми, по които се развива болестта след проникване на вирусите. Обсъждат се следните две теории:

• директно проникване на вирусите в слюнчените жлези, размножаване и развитие на вторична хематогенна дисеминация с увреждане на различни органи и системи
• навлизане в лигавицата на гърлото и размножаване, с последваща виремия и вторично засягане на слюнчените жлези и други органи

Важна особеност е развитието на пожизнен естествен имунитет след преболедуване, като повторни заболявания се считат за рядкост.

Характерни симптоми и клинични форми при епидемичен паротит

Инкубационният период (необходимото време за размножаване на вирусите от проникването до първите видими клинични промени) варира при отделните болни, предимно в рамките на 11 до 23 дни, въпреки че има данни за продължителност от около 33 дни при някои лица.

Възможно е наличие на продромални прояви няколко дни преди изявата на същинските клинични признаци, като най-често са налице слабо до умерено повишение на телесната температура (фебрилитет), болки в мускулите, отпадналост, фотофобия, развитие на катарална ангина, липса на апетит, диария.

При голяма част от пациентите инфекцията показва остро начало с изразен фебрилитет, зачервено и болезнено гърло, затруднено дъвчене и преглъщане, болки в ушите, подуване на едната, впоследствие и на другата околоушна слюнчена жлеза.

Отокът при заушков паротит е с еластична и мека консистенция, слабо болезнен, като кожата е лъскава и зачервена.

При около една пета от пациентите е възможно засягане на подезичните и подчелюстните слюнчени жлези, с развитие на характерен обширен шиен оток.

При липса на други симптоми и екстрасаливарни (извън слюнчените жлези) локализации на инфекцията се касае за епидемичен паротит, неусложнен.

Възможно е развитие на различни органни поражения, като най-често се засягат тестисите, нервната система, стомашно-чревният тракт.

Различават се следните форми на инфекцията:

• Паротитен орхит: наблюдава се при около една трета от момчетата след пубертета, като типично за клиничната картина е развитието на силно изразен, болезнен оток на единия или и на двата тестиса, като кожата на скротума е опъната, зачервена и изключително болезнена. Възможно е развитие и на остър епидидимит. При атрофия на семенните каналчета е възможно развитие на азооспермия и инфертилитет.

• Паротитен менингит: протича под формата на серозен менингит, с умерено проявен менингорадикулерен синдром и липса на други неврологични прояви, с добра еволюция и благоприятна прогноза.
• Паротитен енцефалит: една от най-тежко протичащите форми, с висок риск от развитие на церебрално увреждане и дългосрочни последици. Налице са главоболие, гадене и повръщане, промяна в психичния и когнитивния статус, парези, епилептични пристъпи, кома. Рядко се развива атаксия, мононеврит, синдром на Guillian-Barre.
•  Паротитен панкреатит: наблюдава се при приблизително пет процента от засегнатите пациенти, като протичането е неразличимо от остър панкреатит, с характерната за него болка в епигастриума с типично разпространение, гадене, повръщане, диария.
• Епидемичен паротит с други усложнения: засягането на отделителната, сърдечно-съдовата и опорно-двигателната система протича под формата на паротитен нефрит, миокардит, артрит, с характерните за тях симптоми.

Възможните усложнения, в резултат от инфекцията, включват развитие на вторична бактериална инфекция, риск от инсулинова резистентност и захарен диабет след заушков панкреатит, инфертилитет и повишен риск от неоплазии на тестисите вследствие заушков орхит.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите със заушка се основава на обстойния анализ на информацията, получена след разпита, прегледа и микробиологичните изследвания.

Често епидемиологичната анамнеза и физикалните находки са достатъчно информативни и насочват към вирусното заболяване. Възможно е наличие на левкоцитоза и повишени нива на амилазата и чернодробните ензими при извършване на кръвна картина.

С висока диагностична стойност за откриване на причинителя е извършването на различни серологични тестове (РСК, ВНР, ELISA).

При необходимост се извършва и образна диагностика с ехография на засегнатия орган, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Прилаганият в миналото кожен тест с алерген от паротитния вирус има историческа стойност и не се използва.

Диференциалната диагноза при заушка включва различаване на инфекцията от следните заболявания:

• вторични паротити, предимно предизвикани от стафилококи
• неопластични процеси на слюнчените жлези (първични или вторични)
• токсична дифтерия
• медикаментозен паротит (алергична проява спрямо йод, живак, сулфонамиди)

Лечение при епидемичен паротит

Няма разработено етиологично лечение на болестта, прилагат се симптоматични средства, целящи облекчаване на състоянието на болните и предотвратяващи развитието на усложнения.

Необходимо е хоспитализиране на пациентите с екстрасаливарни увреждания и изолирането им в инфекциозно отделение.

Препоръчва се строг постелен режим, прием на витаминни добавки и адекватна хидратация на организма. Прилагат се аналгетици (за облекчаване на болковия синдром), антипиретици (за нормализиране на повишената температура), кортикостероиди и антибиотици от групата на макролидите (превантивно срещу вторични бактериални инфекции).

Прогнозата при епидемичен паротит е отлична, особено при своевременно поставяне на диагнозата и овладяване на болестната симптоматика.

Рискът от усложнения като цяло е нисък, а леталитетът (смъртността) е под 0,1 %.

Профилактика на епидемичен паротит

За предпазване от инфекцията е въведена тривалентната ваксина морбили, паротит, рубеола, която осъществява дълготрайна и активна протекция на организма. Ваксината се прилага мускулно след навършване на една година (на 13 месечна възраст), тъй като до този момент децата притежават антитела от майчиния организъм. При рискови пациенти е възможно приложение на ваксината и преди навършване на една година.

Реимунизация се извършва на 12 годишна възраст. Ваксината е слабо реактогенна и не са доказани случаи на увреждане на нервната или други системи в организма след нейното приложение.

Заглавно изображение: CDC/NIP/Barbara Rice, Public domain, via Wikimedia Commons

Изображения: freepik.com