Епидемичен паротит с други усложнения МКБ B26.8

› Въведение

› Причинител и механизъм на предаване

› Характерни симптоми

› Поставяне на диагнозата

› Лечение и профилактика на епидемичен паротит с други усложнения

Въведение

Заушката (епидемичен паротит) представлява остро вирусно инфекциозно заболяване, ангажиращо преимуществено жлезистите органи, най-често слюнчените жлези, като при малък процент от засегнатите лица е възможно развитие на епидемичен паротит с други усложнения и полиорганни увреждания.

Болестта показва повсеместен характер на разпространение, като боледуват в еднаква степен представителите на различните расови и етнически групи, без съществени разлики по отношение на пол (някои автори отчитат по-висока заболеваемост сред мъжкия пол).

Засяга се предимно детската възраст, главно до 15 години, но е възможно заразяване и при възрастните лица, като с напредване на възрастта тежестта на протичането е по-изразена с по-висок риск от усложнения и полиорганни увреждания.

Причинител и механизъм на предаване

Инфекцията се причинява от представители на парамиксовирусите, така наречения Virus Parotitidis, РНК вирус, който се характеризира със сложен антигенен строеж, малки размери и сравнително добра устойчивост спрямо дезинфектанти и факторите от околната среда.

Заушката е антропоноза и единствен източник на инфекцията са болните лица, като не са описани случаи на здраво вирусоносителство. Развиващият се имунитет след преболедуване е пожизнен и не се наблюдава повторна инфекция.

С висок риск от развитие на болестта са неимунизираните срещу заушка лица, пациентите с изразен имунен дефицит и често пътуващите до далечни райони на света.

Заразяването се осъществява главно по въздушно-капков механизъм (заболяването принадлежи към капковите инфекции), като вирусите се съдържат в слюнката и фарингеалните секрети на болните лица. Макар и рядко е възможно заразяване по контактен път, след пряк контакт с контаминирани повърхности, прибори, предмети, играчки и занижена лична хигиена. Описва се и вертикален механизъм на предаване, при който новороденото се заразява поради боледуване на бременната жена.

Характерни симптоми

Вирусите проникват в организма, размножават се и навлизат в системната циркулация, като в зависимост от редица фактори (възраст, имунен статус, своевременна диагноза) могат да засегнат редица органи и системи.

Инкубационният период варира от 11 до 23 дни, като при някои пациенти продължава до 33 дни.

Възможно е развитие на продромални прояви, предшестващи болестта, като например слабо повишение на температурата, отпадналост, общо неразположение, миалгия (болка в мускулите), фотофобия, липса на апетит, диария, фотофобия, ангина (катарална).

Обикновено болестта започва с остро и екстремно повишение на телесната температура в комбинация със зачервено гърло, затруднено преглъщане и подуване на едната, а в рамките на два дни и на другата околоушна слюнчена жлеза. Отокът е с мека, еластична консистенция, кожата е лъскава и зачервена, наблюдава се слаба болезненост.

Възможно е засягане на подезичните и подчелюстните слюнчени жлези (при 20 % от заразените), като се развива дифузен шиен оток с характерен вид.

Успоредно с промените в слюнчените жлези е възможно развитие и на увреждания на опорно-двигателния апарат (паротитен артрит), сърцето (паротитен миокардит), отделителната система (паротитен нефрит), нервната система (паротитна полиневропатия).

Подробна информация може да намерите на:

• Артрит при други вирусни болести, класифицирани другаде
• Миокардит при вирусни болести класифицирани другаде
• Гломерулни увреждания при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде
• Полиневропатия при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

Тези усложнения се развиват при изключително малък процент от болните.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на инфекцията от други бактериални, вирусни, автоимунни или неопластични заболявания, протичащи идентично.

Поставяне на диагнозата

Диагнозата се изгражда въз основа на обстойния анализ на информацията, получена от различните методи на изследване, а именно разпит, преглед, микробиологични и образни методи на изследване.

Епидемиологичната анамнеза за контакт с болен от заушка в комбинация с характерните клинични находки, насочват към заболяването.

Лабораторните показатели при част от пациентите показват умерена левкоцитоза, повишени нива на някои ензимни системи. С особено голямо диагностично значение са данните от серодиагностиката и извършените ВНР, РСК, ELISA.

За определяне на точната локализация на болестния процес и установяване на тежестта на органните поражения се извършват различни образни изследвания, най-често ехография, компютърна томография и по-рядко ядрено-магнитен резонанс.

Лечение и профилактика на епидемичен паротит с други усложнения

На този етап не съществува ефективно етиологично лечение, прилагат се изцяло симптоматични средства, целящи облекчаване на състоянието на болния, тъй като инфекцията показва самоограничаващ се характер и отзвучаване на проявите в рамките на две седмици.

Пациентите с епидемичен паротит с други усложнения и органни увреждания се хоспитализират, като се настаняват в инфекциозно отделение.

Необходим е строг постелен режим, прием на витаминни добавки, адекватна хидратация на организма.

За овладяване на болковия синдром се прилагат аналгетици, а болестно повишената температура се нормализира след прием на различни антипиретици (лекарства, използвани за лечение при висока температура).

Назначават се кортикостероиди (дозата се определя в зависимост от състоянието на болния) и антибиотици (главно макролиди) за превенция от развитие на вторични бактериални инфекции и усложненията, свързани с тях.

При своевременно диагностициране на инфекцията и третиране на симптомите прогнозата е относително благоприятна и рядко се развиват усложнения.

Разработената и утвърдена за употреба в световен мащаб ваксина морбили, паротит, рубеола се използва за специфична профилактика, като се прилага мускулно при навършване на 13 месеца, с реимунизация на 12 годишна възраст.

Изображения: freepik.com