Паротитен енцефалит (G05.1*) МКБ B26.2

› Въведение

› Причинител и механизъм на предаване

› Характерни симптоми при паротитен енцефалит

› Поставяне на диагнозата

› Лечение на паротитен енцефалит

› Профилактика

Въведение

Епидемичният паротит (заушка) представлява остро вирусно инфекциозно заболяване, което засяга жлезистите органи, главно слюнчените жлези, но често протича и с други органни увреждания. Една от най-редките форми на болестта е развитието на паротитен енцефалит, вследствие проникване на вируса в централната нервна система и поразяване на главния мозък.

Инфекцията принадлежи към антропонозните заболявания, което означава, че единствен източник на заразата е болният човек. Не е известно здраво заразоносителство.

Болестта показва повсеместно разпространение, като засяга предимно детската популация (най-често до 15 годишна възраст), малко по-често мъжкия пол. Налице е изразена сезонност, като най-много случаи на заболели се регистрират в края на зимния период и началото на пролетта.

Причинител и механизъм на предаване

Инфекцията протича доброкачествено в повечето случаи, като своевременното откриване и лечение стоят в основата на благоприятния изход и прогноза.

Специфичен етиологичен причинител са парамиксовирусте, по-конкретно паротитният вирус (Virus Parotitidis), който се отличава с малки размери, сложен антигенен строеж и сравнително добра устойчивост на външни въздействия, като топлина, механични фактори, дезинфектанти.

Вирусите навлизат в слюнчените жлези, където активно се размножават, разпространяват се вторично със системната циркулация и предизвикват различни по тежест органни увреждания.

Според някои автори е възможно вирусите да се размножават в гърлото и вторично да засягат слюнчените жлези и другите органи, тъй като има болни с органни прояви, без засягане на паротитните структури.

Заразяването се осъществява в масовия случай по въздушно-капков път, тъй като вирусите се отделят с фарингеалния секрет и слюнката. Възможно е (много рядко) заразяване след контакт с контаминирани предмети, като например играчки, прибори за хранене, различни повърхности.

Възможен е и така нареченият вертикален механизъм на предаване на инфекцията, при който се наблюдава заразяване на новороденото след боледуване на бременната през първите три месеца от бременността.

Популационната възприемчивост е изключително висока, което означава, че много голям процент от контактните лица ще развият болестта. След въвеждането на активната имунизация случаите на заушка драстично са намалели, като се наблюдават предимно спорадични, единични случаи на неимунизирани лица.

Характерни симптоми при паротитен енцефалит

Инкубационният период (термин, характеризиращ приблизителното време, необходимо на вирусите да се размножат активно и да предизвикат симптоматика) е с различна продължителност, като варира от 11 до 33 дни при някои пациенти (средно между 23 и 26 дни).

При една част от засегнатите лица заболяването се предшества от продромални прояви, като са налице умерено повишение на телесната температура, намален до липсващ апетит, диария, фотофобия, катарална ангина.

При по-голямата част от пациентите заболяването започва остро с екстремно повишение на телесната температура, зачервяване на гърлото, болки при дъвчене и преглъщане, подуване на едната околоушна слюнчена жлеза (развива се паротит).

До два дни след тази остра симптоматика се подува и другата околоушна слюнчена жлеза, като характерна за отока е меката и еластична консистенция, зачервяване на кожата и слаба болезненост.

При приблизително 20 % от пациентите се засягат и подчелюстните и подезичните слюнчени жлези, с развитие на дифузен шиен оток.

Засягането на главния мозък протича тежко, с разгърнати енцефалитни синдроми, дори кома, с висок риск от развитие на късни усложнения и последствия вследствие на церебралното увреждане.

Налице са изразено главоболие, сомнолентност, дезориентираност, епилептични пристъпи, огнищна неврологична симптоматика, делир, промени в психичния статус.

Възможни са изолирани монопарези на различни черепно-мозъчни нерви. Изключително рядко се наблюдават мононеврити, атаксия, миелополирадикулоневрит тип Guillain - Barre.

Рискът от усложнения е висок, като е необходимо предотвратяване развитието на вторични бактериални инфекции, които допълнително влошават състоянието на болния и прогнозата.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на вирусната инфекция се основава на данните, получени от следните методи на изследване:

• разпит на болния: епидемиологичната анамнеза за контакт с болен от заушка насочва към състоянието
• преглед: физикалните находки са типични (увеличени слюнчени жлези, промени в гърлото, фебрилитет, неврологична симптоматика)
• лабораторни изследвания: кръвната картина при някои пациенти показва наличие на умерена левкоцитоза, а при изследване на гръбначномозъчна течност е възможно установяване на липса на промени
• серодиагностика: с особено висока информативна стойност са резултатите от проведените реакции като РСК, ВНР, РЗХА и ELISA
• образна диагностика: при необходимост се извършват компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза включва разграничаване на енцефалит, предизвикан от заушка от другите видове енцефалит.

Лечение на паротитен енцефалит

Не съществува етиологично лечение на инфекцията, прилагат се симптоматични средства за облекчаване на състоянието.

Необходим е строг постелен режим, адекватна хидратация, витаминни добавки, обезболяващи (аналгетици), антипиретици (лекарства, прилагани за лечение на висока температура), кортикостероиди, както и антибиотична профилактика с макролиди (азитромицин) срещу вторична бактериална инфекция.

Болните с паротитен енцефалит се хоспитализират и настаняват в инфекциозно отделение, като е необходимо проследяване на състоянието и жизнените им показатели.

Своевременната диагноза и терапия значително подобряват прогнозата за изхода на болестта.

Профилактика

Съществува специфична профилактика с тривалентна ваксина (ваксина морбили, паротит, рубеола), която се прилага мускулно на възраст от 13 месеца, с последваща реимунизация на 12 години. Ваксината осигурява висока активна защита срещу заушка.

Изображения: freepik.com