Паротитен панкреатит (K87.1*) МКБ B26.3

› Въведение

› Причинител и механизъм на предаване

› Характерни симптоми при паротитен панкреатит

› Поставяне на диагнозата

› Лечение и профилактика на паротитен панкреатит

Въведение

Епидемичният паротит представлява респираторна вирусна инфекция с остро протичане, известна още като заушка.

Характерно за клиничното протичане е засягането на жлезистите органи (най-често се ангажират слюнчените жлези), но при около пет процента от засегнатите лица е възможно ангажиране и на панкреаса с развитие на паротитен панкреатит.

Инфекцията е известна от древността, като още Хипократ прави едни от първите описания на симптомите.

Налице е повсеместно разпространение, като се засягат хора от различни раси и етноси в цял свят.

По-често боледуват децата, но е възможно развитие на инфекцията и при възрастни пациенти, като с напредване на възрастта се наблюдава по-тежко протичане и по-висок риск от развитие на усложнения.

Мъжкият и женският пол се засягат в еднаква степен, въпреки че според някои източници по-често боледуват мъжете.

Причинител и механизъм на предаване

Етиологичният причинител, Virus Parotitidis, принадлежи към парамиксовирусите и представлява малък РНК вирус, със сложна антигенна структура, който показва относително висока устойчивост към действието на външните фактори и дезинфекциращи средства.

Инфекцията представлява антропоноза, т.е. източник и единствен фактор за разпространение на болестта е човекът, като не са известни случаи на възможно здраво вирусоносителство. Важна особеност е, че след преболедуване остава траен пожизнен имунитет.

Предразполагащи фактори за развитие на болестта са липсата на имунизация (с тривалентната ваксина морбили, паротит, рубеола), наличието на имунен дефицит и често пътуване в далечни страни.

Заразяване се осъществява по следните възможни механизми:

• вертикален механизъм: заразяване на новороденото при боледуване на бременната жена
• контактен механизъм: малко вероятен, но все пак възможен механизъм, при който се осъществява заразяване след контакт с контаминирани повърхности, предмети, прибори, играчки
• въздушно-капков механизъм: в масовия случай заразяването се осъществява по този механизъм, тъй като вирусите се съдържат във високи концентрации в слюнката и фарингеалния секрет на болните лица

Контагиозният индекс на инфекцията е изключително висок, поради всеобщата възприемчивост на населението.

След проникване в човешкия организъм вирусите се размножават, предизвикват виремия и вторично засягане на различни органи и системи.

Характерни симптоми при паротитен панкреатит

Инкубационният период (времето от контакта с болен човек и заразяването до първите клинично видими симптоми) показва известна вариабилност при отделните пациенти и е в рамките на 11 до 26 дни (при някои пациенти до 33 дни).

При приблизително една трета от засегнатите се наблюдават така наречените продромални симптоми, предшестващи съществените клинични промени. Най-често описваните продромални прояви включват леко до умерено повишение на телесната температура (фебрилитет), болки в мускулите, общо неразположение, липса на апетит, дискретна диария, фотофобия.

При по-голямата част от пациентите инфекцията показва остро начало, с развитие на изразен фебрилитет, затруднено преглъщане, зачервяване на гърлото, болка в ушите, оток (подуване) първо на едната, а след 24 до 48 часа и на другата околоушна слюнчена жлеза (паротит).

Отокът се характеризира с еластична и мека консистенция, зачервена и лъскава кожа, наличие на слаба болезненост.

При около една пета от пациентите се засягат и другите слюнчени жлези, а именно подезичните и подчелюстните, като се наблюдава дифузен оток на цялата шия и характерен вид.

Засягането на панкреаса протича неразличимо от остър панкреатит, с наличие на силна болка с характерна локализация, започваща от горната част на корема (епигастриума) и разпространяваща се към гърба, лявата плешка, понякога и до лявата половина на слабините.

Болните се оплакват от липса на апетит, гадене и повръщане, диария. Пациентите са неспокойни, объркани, като са възможни и различни промени в психичния статус.

Диференциалната диагноза при тази форма на заушка налага разграничаване от остър панкреатит с друга етиология, остър корем, злокачествени процеси на гастроинтестиналния тракт.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на инфекцията се осъществява въз основа на анализа на информацията, получена от разпита на болния (епидемиологична анамнеза), физикалните находки, лабораторните изследвания и серодиагностичните методи.

Параклиничните показатели при голяма част от пациентите показват наличие на левкоцитоза, увеличени нива на серумната амилаза, хипергликемия, повишени стойности на чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ), повишен билирубин.

Вирусите се доказват чрез различни серологични методики, главно РСК, ВНР и ELISA.

Извършването на ехография е информативно за определяне на тежестта на пораженията на панкреаса.

Лечение и профилактика на паротитен панкреатит

На този етап не съществува етиологично лечение на паротитен панкреатит, прилагат се само симптоматични средства:

• строг постелен режим
• адекватна хидратация
• прием на витаминни добавки
• обезболяващи (аналгетици)
• антипиретици (понижаващи температурата)
• кортикостероиди
• антибиотици, главно макролиди, за профилактика от развитие на вторична бактериална инфекция

Усложненията при инфекцията са свързани главно с вторичните бактериални инфекции и с по-високия риск от развитие на инсулинова резистентност и захарен диабет.

Прогнозата като цяло е относително благоприятна, особено при своевременно диагностициране на инфекцията и лечение.

Специфичната профилактика се състои в активна имунизация с ваксината морбили, паротит, рубеола, която се прилага мускулно при навършване на 13 месеца (до първите 12 месеца детето има антитела от майката), с последваща реимунизация на 12 годишна възраст.

Изображения: freepik.com