Псориатични и ентеропатични артропатии

от 25 ное 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Хронични възплителни ставни заболявания са псориатични и ентеропатични артропатии мкб M07* Към тази група заболявания са подробно разгледани:

Псориатичния артрит е ставно заболяване, което се развива у болни с псориазис. Установява се в 5-15 % от болните, най-често във възрастта между 20 и 50 години.

За развитието на заболяването играят роля:

Имунни нарушения. Те включват повишение на някои имуноглобулини и наличие на имунни комплекси.
Генетични фактори. Фамилни проучвания показват по-голяма честотата на заболяването у кръвни родственици на боледуващите. Болните, при които се установява засягане на гръбначния стълб и сакроилиачните стави, са В27- и В7- положителни.

Псориатичният артрит освен периферни стави може да се засегне сакроилиачните стави и гръбначния стълб. Артритът може да започне бавно и постепенно или остро.

Известни са пет клинични форми на заболяването, които могат да се съчетават:

артрит, който може да засегне една става (моноартрит) или 2-3 стави (полиартрит);
артрит, който наподобява ревматоидния артрит;
артрит, който засяга крайните междуфалангеални стави;
мутилиращ (обезобразяващ) артрит;
гръбначно засягане, както при болестта на Бехтерев.

Най-често пораженията на ставите настъпват 3-5 години след появата на кожните изменения, но макар и рядко, артропатията може да възникне едновременно с тях или даже да ги предшества.

Диагнозата псориатичен артрит, причислен към псориатични и ентеропатични артропатии, се основава на характерните ставни промени, възникнали на фона на типични кожни и нокътни промени, на рентгеновите признаци и лабараторни изследвания - периферна кръв и синовиална течност. Изследването на синовиалната течност показва увеличение на броя на левкоцитите с доминиране на неутрофилите. Не се установяват кристали от пикочна киселина, което помага за разграничаване на псориатичния артрит от подаграта.

Най-често се налага да се разграничи от ревматоидния артрит, от синдрома на Reiter, от болестта на Бехтерев, от остеоартроза на крайните стави на пръстите, от подагра и др.

Прогнозата е неблагоприятна при полиставно засягане, ерозивен артрит, разпространени кожни промени и др. Трудоспособността е загубена при възпалителна активност и полиставно засягане, както и в напредналите стадии на заболяването.

Към псориатични и ентеропатични артропатии се включват и ентеропатични артропатии.

Екстраинтестиналните усложнения при болестта на Crohn могат да предшестват или придружават болестта. Засягат се: кожата, очите и ставите. Изявата на ставното увреждане, е развитието на синовит или анкилозиращ спондилит. Засягат се предимно големите стави. Болните с болестта на Crohn са рискови за развитие на тазов остеомиелит, поради разпространение на възпалението през фистулите в областта на таза.

Артропатия при язвен колит засяга асиметрично големите стави, като те са топли и оточни. Често се наблюдава сакроилеит. По-голяма част от болните са HLA-B27 отрицателни. Анкилозиращ спондилит се открива в 1-2 % от болните с язвен колит.

При псориатични и ентеропатични артропатии се лекува основното заболяване:

Лечението на язвения колит и болестта на Crohn се провежда с аминосалицилати, кортикостероиди и имуносупресори. При тежки форми на заболяванията се прибягва към оперативно лечение.

Лечението на псориазиса бива общо и локално.

Локално се прилагат различни кремове, които повлияват кожните промени.
Общото лечение се провежда с цитостатици, нестероидни противовъзаплителни средства, витамини от група В и физиотерапия.