Дистална интерфалангеална псориатична артропатия (L40.5ї) МКБ M07.0

Псориатичната артропатия представлява хроничен възпалителен процес, който се асоциира с псориазис. Най-често се касае за серонегативен олигоартрит при пациенти с псориазис. По-редки, но характерни белези при псориатичен артрит са засягане на дисталните стави и arthritis mutilans. Така се равива дистална интерфалангеална псориатична артропатия. Около 50% от пациентите имат спондилоартопатия, асоциирана с HLA-B27. Мъжете и жените са засегнати еднакво. Най-често се среща във възрастта между 40 и 60 години. Приема се като автоимунно възпалително заболяване, засягашо кожата и ставите, както и инсерционни места на сухожилия, лигаменти и фасции. Ключова роля има свръх експресията на TNF-alpha.

Етиологията е неизвестна, но има предразполагащи фактори:

• генетични фактори: Около 40% от пациентите с псориазис или псориатичен артрит имат роднини от първо коляно, които са засегнати. Степента на конкордантност сред монозиготни близнаци е 65-72% в сравнение с 15-30% сред дизиготни жлизнаци.
• фактори на околната среда: няма категорични доказателства, че травмата и инфекциите имат етиологична роля при псориатичния артрит. Инфекциозно медиираната молекулна мимкрия се счита че има патогенетична роля.
• имунологични фактори: повечето данни сочат, че Т-клетъчно медиирания отговор има основна роля. Активираните Т-клетки допринасят за увеличената продукция на цитокини, които се откриват в синовиалната течност. Тн1 цитокините (напр. TNF-alpha, interleukin (IL)-1-beta, IL-10) са по-често срещани при псориатичния артрит в сравнение с РА. Моноцитите също играят роля при псориатичния артрит и са отговорни за продукцията на матриксни металопротеинази, които медиират деструктивните промени на ставите при пациентите.
• съдови фактори.

Клинична картина на дистална интерфалангеална псориатична артропатия е представена от въвличане на една или повече дистални стави и развитие на остра паронихия. Наблюдава се околоставен едем и възпаление с еритем и затопляне. Псориазисът предшества началото на псориатичната артропатия. Ставната скованост не е специфичен симптом, но е силно проявен. Тежестта на псориазиса не определя вида на ставното въвличане. Рисковите фактори за развитие на псориатичен артрит при пациенти с псориазис са наличие на нокътно засягане и по-широко кожно въвличане. Фамилната анамнеза за псориатичен артрит също увеличава риска от развитие на артрит.

При дистална интерфалангеална псориатична артропатия, диагнозата се поставя предимно от клинични и рентгенологични признаци, включващи: парамаргинални ерозии без остеопения, костни периостални формации, костна анкилоза, деформация тим молив в чаша, акроостеолиза, асиметричен сакроилиит.

Целта на лечението е подобряване качеството на живот на пациента, както и увеличаване степента на движение, подтискане на възпалението, минимизиране на евентуалното развитие на деструктивно ставно заболяване. Хирургична интервенция в случай на тежко ставно засягане рядко се налага. Регулярни упражнения и адекватна почивка.

• Нестероидни противовъзпалителни средства са първо средство на избор при лечение на ставно заболяване.
• Антиревматични средства: метотрексат, сулфасалазин и циклоспорин.