Мигрена МКБ G43

› Какво представлява

› Видове

› Причини

› Патофизиология

› Тригери (задействащи фактори)

› Рискови фактори

› Симптоми

› Продромална (предупредителна) фаза

› Аура

› Атака (пристъп)

› Постдромална (следпристъпна) фаза

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Предотвратяване на мигрена

› Прогноза

Какво представлява мигрената?

Мигрената е неврологично разстройство, характеризиращо се с умерено или силно главоболие. Обикновено то което се усеща като пулсираща болка от едната страна на главата, с ирадиация към челната и тилната област и продължава от 2 до 72 часа. Често главоболието е придружено от гадене и повръщане, повишена чувствителност към светлина, звук или миризми. Болката обикновено се влошава от физическата активност. До 33% от хората, страдащи от мигрена, изпитват аура - обикновено кратък период на зрителни нарушения, които сигнализират за настъпването на главоболието.

Мигрената е често срещано състояние, засягащо около 1 на всеки 5 жени и около 1 на всеки 15 мъже. Обикновено започва в ранна зряла възраст. Заболяването има пристъпен характер. Честотата на атаките е от една до няколко месечно.

Мигренозното главоболие е резултат от специфични физиологични промени, които настъпват в мозъка и водят до характерната болка и свързаните с нея симптоми на мигрена.

Видове мигрена

Съществуват няколко вида мигрена:

• Мигрена с аура - поява на специфични предупредителни признаци точно преди да започне мигрената, като мигащи светлини (светкавици)
• Мигрена без аура - най-често срещаният тип, при който мигрената се появява без специфични предупредителни знаци
• Мигренозна аура без главоболие, също така известна като тиха мигрена - поява на аура или други мигренозни симптоми, но главоболие не се развива
• Хемиплегична мигрена - кратък период от парализа или слабост от едната страна на тялото
• Ретинална мигрена - краткотрайна, частична или пълна загуба на зрението в едното око, в комбинация с болка зад очите, която може да се разпространи към останалата част на главата
• Мигрена с аура на мозъчния ствол (базиларна мигрена) - замайване, объркване или загуба на баланс могат да се появят преди главоболието
• Статус мигренозус - рядък и тежък тип мигрена, който може да продължи повече от 72 часа
• Офталмоплегична мигрена - болки около окото, включително парализа на мускулите около него, състоянието вече е преквалифицирано на рецидивираща офталмоплегична невропатия

Някои хора изпитват често мигрена - до няколко пъти седмично, докато други само понякога. Възможно е дори период от години между мигренозните пристъпи.

Мигренозните главоболия без аури са по-чести. Няколко часа преди началото на главоболието може да се появят симптоми като безпокойство, депресия, силна умора.

Причини за мигрена

Точната причина за мигрена е неизвестна, въпреки че се смята, че е резултат от временни промени в невротрансмитерите (химикали, които изпращат съобщения между мозъчните клетки), нервите и кръвоносните съдове в мозъка. 

Изследователите изучават ролята на серотонина при мигрена. Други невротрансмитери също играят роля в болката при мигрена, включително калцитонин ген-свързан пептид (CGRP).

Смята се, че генетиката и факторите на околната среда играят роля. Около половината от всички хора, които имат мигрена, също имат близък роднина с това състояние.

Патофизиология

Патофизиологията не е напълно изяснена. В миналото се е смятало, че симптомите на аурата настъпват след краткотрайна мозъчна вазоконстрикция с хипоксия, последвана от вторична вазодилатация с главоболие. По-новите данни сочат, че аурата е резултат на корова депресия, която има разпространяващ се характер - деполяризационна вълна, която възниква в окципиталните дялове и се разпространява към фронталните със скорост 2-3 мм/мин. Тази вълна предизвиква намаляване на кръвта в мозъчните съдове за около 6 часа. Предимно се засягат малките съдове.

Важно значение в патогенезата на мигрената има серотонина. В междупристъпния период плазменото му ниво е ниско, а по време на пристъпа се покачва. Когато в нервната система концентрацията на серотонина постепенно се изчерпи, настъпва вазодилатация, която провокира пристъпите на главоболие.

Тригери (задействащи фактори)

Много фактори са идентифицирани като тригери на мигренозен пристъп:

• Нормални флуктуации на хормоните, които се появяват при менструален цикъл и при прием на някои видове орални контрацептиви (противозачатъчни таблетки)
• Стрес
• Умора
• Излагане на силни стимули, като ярки светлини, силни шумове или силни миризми
• Промени във времето и атмосферното налягане
• Промени в модела на съня - прекалено много сън или липса на сън
• Някои храни - като шоколад, млечни продукти
• Определени напитки - червено вино и друг алкохол, кофеинови напитки
• Добавки в храната - консерванти, използвани в пушени меса (нитрати), мононатриев глутамат, изкуствени подсладители
• Прием на някои медикаменти - например вазодилататори или перорални контрацептиви

Не всеки индивид, който има мигрена, ще изпита пристъп, когато е изложен на тези тригери. Ако човек не е сигурен какви специфични тригери могат да причинят мигрена, поддържането на дневник за главоболието може да бъде полезно за идентифициране на тези индивидуални фактори, които водят до мигрена.

Рискови фактори

Няколко фактора увеличават риска от мигрена, включително:

• Семейна анамнеза - наличие на член на семейството с мигрена увелича риска от състоянието.
• Възраст - мигрената може да започне на всяка възраст, въпреки че първата често се появява по време на юношеството. Мигрената има тенденция да достигне пик през 30-те години и постепенно става по-малко тежка и по-рядка през следващите десетилетия.
• Пол - жените са с три пъти по-висок риск от мъжете за мигрена.
• Хормонални промени - при жени, които имат мигрена, главоболието може да започне точно преди или малко след началото на менструацията. Бременността или менопаузата също оказват влияние. Мигрената обикновено намалява след менопаузата.
• Други медицински състояния - депресията, тревожността, биполярното разстройство, нарушенията на съня и епилепсията могат да увеличат риска от мигрена.

Симптоми на мигрена

Симптомите на мигрена могат да се появят известно време преди главоболието, непосредствено преди главоболието, по време и след главоболието. Пристъпът на мигрена може да прогресират през четири етапа: продромална фаза, аура, атака и постдромална фаза. Не всеки, който има мигрена, преминава през всички етапи. Симптомите варират през различни етапи.

Продромална (предупредителна) фаза

Един или два дни преди мигрена е възможно да се усетят фини промени, които предупреждават за предстоящ пристъп на мигрена, включително:

• промени в настроението, от депресия до еуфория, включително раздразнителност и хиперактивност
• силно желание за храна (ненаситен апетит)
• скованост на врата
• повишена честота на уриниране
• задържане на течности
• умора
• често прозяване
• запек

Аура

В някои случаи хората с мигрена изпитват специфични предупредителни симптоми или аура преди началото на главоболието или по време на мигренозния пристъп. Аурата представлява обратими симптоми на нервната система. Те обикновено са визуални, но могат да включват и други смущения -  варират от мигащи светлини или слепи петна в едното око до изтръпване или слабост, включващи едната страна на тялото.

Аурата започва постепенно, може да продължи няколко минути и след това да се разсее, когато болката в главата започне, или може да продължи, докато главоболието отзвучи. При пациенти, които никога не са имали аура, тя може да бъде плашеща и може да имитира симптомите на инсулт.

Мигренозната аура може да причини:

• зрителни явления, като виждане на различни форми, ярки петна, светкавици или проблясъци на светлина
• временна загуба на зрение
• трудност при говорене
• слабост или изтръпване в лицето или едната страна на тялото
• усещания за иглички в ръцете или краката

До една трета от хората с мигрена имат аура или специфичен неврологичен симптом, преди да започне главоболието. Аурата може да започне 1 час преди болката и обикновено продължава от 15 минути до 1 час. Често аурата е нарушение на зрението, което се описва като временно заслепяване, което замъглява част от зрителното поле. Описани са също мигащи светлини (светкавици) в едното или в двете очи, понякога около сляпо петно. По-рядко се появяват други симптоми, включително изтръпване или слабост на едната страна на тялото, или нарушения на речта.

Някои хора описват зрителните симптоми на загуба на зрението, което трае по-малко от час, и могат или не могат да бъдат свързани с болка в главата, когато зрението се върне, като очна мигрена. Това също е известно като ретинална мигрена и може да бъде свързано със симптоми, подобни на описаните като аура, като слепи петна, пълна загуба на зрение на едното око или мигащи светлини. Ако пациентът се сблъсква с тези симптоми редовно, е необходима оценка за изключване на първичен ретинален проблем.

Атака (пристъп)

Този стадий е най-тежкият от етапите, тъй като се появява действителната болка при мигрена. Мигрената обикновено продължава от 4 до 72 часа, ако не се лекува. Честотата на поява на пристъп на мигрена варира от човек на човек.

По време на пристъп на мигрена може да се усети:

• болка обикновено от едната страна на главата, но често и от двете страни
• пулсираща болка в главата
• чувствителност към светлина (фотофобия)
• чувствителност към звук (фонофобия)
• чувствителност към миризми (осмофобия)
• гадене и/или повръщане
• световъртеж

Болката при мигрена често се оценява като умерена до тежка по интензитет. Физическата активност или усилие (изкачване на стълби, бързане за градски транспорт или среща например) може да влоши симптомите.

Постдромална (следпристъпна) фаза

След пристъп на мигрена може да се чувства изтощение и объркване. По време на този етап хората обикновено изпитват промени в настроението и чувствата. Внезапното движение на главата може да доведе до болка отново за кратко.

Диагноза

Поставянето на диагноза мигрена се базира на симптомите, които пациентът описва. Не са необходими тестове за диагностициране на мигрена, но могат да бъдат назначени за откриване на други причини за главоболие при хора, чиито анамнеза и преглед не потвърждават диагноза на мигрена. Смята се, че значителен брой хора с такова състояние остават недиагностицирани.

Здравният специалист може да попита дали главоболието е:

• от едната страна на главата
• с пулсиращ характер
• достатъчно тежко, за да нарушава ежедневни дейности
• влошаващо се от физическа активност или движение
• придружено от чувство на силно неразположение
• придружено от чувствителност към светлина и шум

Диагноза на мигрена без аура според Международното дружество за главоболие може да се постави по следните критерии:

• Пет или повече атаки (за мигрена с аура, две атаки са достатъчни за диагностициране)
• Продължителност на пристъпа от четири часа до три дни
• Две или повече от следните:
  • Едностранна (засягаща половината от главата) болка
  • Пулсираща болка
  • Умерена или силна интензивност на болката
  • Влошаваща се или причиняваща избягване на рутинна физическа активност
• Едно или повече от следните:
  • Гадене и / или повръщане
  • Чувствителност към светлина (фотофобия) и звук (фонофобия)

Ако някой изпитва две от следните: фотофобия, гадене или невъзможност за работа или учене за един ден, диагнозата е по-вероятна. При пациенти с четири от пет от следните критерия: пулсиращо главоболие, продължителност 4-72 часа, болка от едната страна на главата, гадене или симптоми, които нарушават ежедневните дейности на лицето, вероятността това да е мигрена е 92%. При хора с по-малко от три от тези симптоми вероятността е 17%.

Диференциална диагноза

Други състояния, които могат да предизвикат подобни симптоми на мигренозно главоболие, включват

• темпорален артериит
• клъстерно главоболие
• тензионно главоболие
• остра глаукома
• менингит
• субарахноидален кръвоизлив
• мозъчна аневризма

Каква е разликата между мигрена и другите диагнози?

Тензионното главоболие се описва като двустранно и болката не е пулсираща, а се усеща като натиск или стягане. Силата на болката е от лека до умерена, главоболието не е инвалидизиращо и няма влошаване на симптоматиката при рутинна физическа активност. Освен това, няма асоциирано гадене, повръщане, фотофобия или фонофобия.

Темпоралният артериит обикновено се среща при хора над 50 години и се проявява с чувствителност в областта на слепоочията, клъстерното главоболие причинява едностранно запушване на носа, сълзотечение и силна болка в орбиталната област (очните ябълки), острата глаукома е свързана с проблеми със зрението, менингитът с треска, а субарахноидалният кръвоизлив с много бързо начало.

Лечение на мигрена

Няма лечение за мигрена. Но много лекарства могат да облекчат пристъпите или дори да предотвратят някои от тях. Също така, избягването на тригери може да намали честотата на мигренозните атаки.

Медикаментозна терапия

Терапията при мигрена зависи от честотата на атаките, вида на предписаното лекарство за предотвратяване на пристъпи, обезболяващи и продължителността на болката. Въпреки че няма лечение за мигрена, има редица терапевтични опции, които да помогнат за облекчаване на симптомите. Те включват:

• болкоуспокояващи - включително лекарства без рецепта като парацетамол и ибупрофен
• триптани - лекарства, които могат да помогнат за преодоляване на промените в мозъка, които могат да причинят мигрена
• антиеметици - лекарства, които често се използват, за да облекчат чувството на гадене

По време на атака при много хора сънят или легнало положение в затъмнена стая също помага.

Лечението на остро мигренозно главоболие може да варира от лекарства без рецепта, като парацетамол, ибупрофен, напроксен, до лекарства, отпускани с рецепта. Триптани (суматриптан, ризатриптан, елетриптан, золмитриптан и др.) могат да бъдат изключително ефективни при лечение на мигрена и могат да бъдат предписани, за да помогнат на пациента да лекува мигрената у дома. Не всеки пациент може да приема тези лекарства и има специфични ограничения за това колко често могат да се използват тези лекарства.

Прекомерната употреба на много от лекарствата, използвани за лечение на мигренозно главоболие, може да доведе до увеличаване на честотата на главоболието или дори до ежедневни главоболия.

Ако човек изпитва чести главоболия, или ако главоболието трае няколко дни, тогава могат да се използват лекарства за превенция на мигрена. Те могат да се приемат ежедневно, за да се намали честотата, тежестта и продължителността на мигренозните главоболия. Има много различни лекарства, за които е доказано, че са ефективни в тази роля, включително медикаменти за кръвно налягане (например пропранолол), антиконвулсивни средства (например габапентин), антидепресанти (амитриптилин и венлафаксин) и други добавки (магнезий, рибофлавин). Специфичното лекарство, което е избрано за пациента, зависи от много други фактори, включително възраст, пол, кръвно налягане и други съществуващи заболявания. При някои пациенти, които имат повече от 15 дни главоболие всеки месец, могат да бъдат полезни инжекции с ботокс.

Какви естествени домашни средства и промени в начина на живот облекчават мигрената?

Пациентите с мигрена могат да играят важна роля в контролирането на честотата и тежест на главоболието - проследяване кога се появяват мигренозните пристъпи, като се записва в дневник, за да установят нивата на болката, тригерите и симптомите. Това може да помогне да се идентифицират модели, които предшестват мигрена, както и да се идентифицират фактори, които допринасят за развитието на главоболието.

След като тези фактори са известни, промените в начина на живот могат да намалят тяхното въздействие. Тези изменения могат да включват:

• Поддържане на редовен график за хранене и сън
• Избягване определени храни, които могат да причинят мигрена
• Добра хидратация, тъй като дехидратацията е била идентифицирана като мигрена за някои хора
• Редовни физически упражнения

Методи за релаксация и медитация също са признати като ефективни подходи за предотвратяване на мигрена и намаляване на тежестта й.

Информация за алтернативни методи за лечение на мигрена може да прочетете в статиите:

» Как да облекчим мигрената?

» Пиърсинг като средство за облекчение на мигрена

Предотвратяване на мигрена

За предотвратяване на мигренозните пристъпи могат да бъдат полезни тези съвети:

• Разпознаване и избягване на тригерите - при установяване, че специфичен фактор причинява мигрена, като стрес или определен вид храна, избягването на този тригер може да помогне за намаляване на риска от мигрена.
• Контролиране на стреса - могат да помогнат техники за релаксация като медитация, йога и дихателни упражнения.
• Водене на здравословен начин на живот - включително редовни физически упражнения, сън и храна, както и осигуряване на добра хидратация и достатъчно почивка, ограничаване на приема на кофеин и алкохол.
• Консултация с лекар относно лекарства

Ако мигрената Ви е тежка или сте се опитали да избегнете възможни тригери и все още изпитвате симптоми, лекарят може да предпише лекарства, за да предотврати по-нататъшни атаки.

Прогноза

Дългосрочната прогноза при хора с мигрена е вариабилна. Повечето хора с мигрена имат периоди на загуба на продуктивност поради заболяването.

Мигрената може сериозно да повлияе на качеството на живот и да затрудни или наруши извършването на нормални ежедневни дейности.

Но все пак съществуват редица ефективни лечения за намаляване на симптомите и предотвратяване на по-нататъшни атаки.

Мигренозните атаки понякога могат да се влошат с течение на времето, но при повечето хора те са с тенденция постепенно да се подобряват през годините.

Повечето хора, които имат мигрена, откриват, че главоболието им може да бъде контролирано с превантивните медикаменти и промените в начина на живот. Контролирането на тригерите може да осигури значителна полза. Установено е, че с напредването на възрастта може да се наблюдава намаляване на честотата на този тип главоболие и то може да изчезне след години.

Още информация за състоянието може да прочетете в секцията "Здравни проблеми":

» Мигрена

Изображения: freepik.com