Други вирусни болести, некласифицирани другаде МКБ B33

Към рубриката други вирусни болести, некласифицирани другаде, се включват няколко групи заболявания.

Вирусите, освен причинители на инфекциозни заболявания, могат да бъдат и предразполагащ фактор за развитие на неоплазми (някои вируси притежават така наречения онкогенен ефект).

Вирусните заболявания са заразни и се разпространяват от човек на човек (както и с помощта на различни вектори, например комари), като вирусът нахлува в клетките на организма и променя генетичната им информация, така че клетката да стартира продукция на необходимите за съществуването и размножаването на вирусите протеини.

Контагиозният индекс при част от инфекциите е изключително висок, като пътищата за предаване на заразяването са многообразни:

• по въздушно-капков път
• при консумация на контаминирани хранителни продукти или вода
• контактен механизъм: посредством мръсни ръце, контакт със заразени предмети и повърхности
• кръвен път
• вертикален механизъм (от майката на плода)

Инкубационният период (необходимото за размножаването на вирусите време, отразяващо интервала от заразяването до първите признаци на болестта) е с различна продължителност, като зависи от вида на причинителя, индивидуалната имунологична резистентност, наличието на придружаващи заболявания.

Честотата им трудно може да бъде определена, като се засягат в приблизително еднаква степен представителите на различните възрастови групи, без особени разлики по отношение на пол и расова принадлежност.

Към рубриката се включват следните основни заболявания:

• Епидемична миалгия: известна е още като болест на Bornholm и се причинява най-често от представители на коксаки В вирусите. Клиничните прояви са характерни и включват повишение на телесната температура (фебрилитет), главоболие, едностранни болки в гърдите, гърба или ниско в гръдния кош.
• Ross River болест: нарича се още епидемичен полиартрит и екзантема или Ross River треска, като заразяването се осъществява посредством ухапване от комари, в чиято кръв циркулират вирусните агенти (Ross River virus, представител на род Alphavirus). Специфични за болестта прояви са болките в ставите (глезени, китки, колене, лакти), фебрилитет и обрив с макулопапулозен характер.
• Вирусен кардит: множество вирусни агенти увреждат различни структури на сърцето в хода на инфекциозния процес или като резултат от усложнения. Най-честите причинители са аденовируси, коксаки вируси, цитомегаловирус, като могат да причинят различни по тежест увреждания, например вирусен миокардит, перикардит, ендокардит, кардиомиопатия.
• Ретровирусни инфекции, некласифицирани другаде: голямата група на ретровирусите води до различни увреждания в организма, като част от тях се свързват с повишен риск от неопластично израждане на клетките и развитие на неоплазми.
• Други уточнени вирусни болести: в тази група се включват заболяванията, причинени от полиомавирусите и по-конкретно от BK polyomavirus и JC polyomavirus, представители на семейство Polyomaviridae. Изложени на по-висок риск са имунокомпрометираните пациенти, като BK polyomavirus води до хеморагичен цистит и нефропатия при лица, претърпели бъбречна или друга органна трансплантация, а JC polyomavirus може да предизвика левкоенцефалопатия.

За диагностицирането им е необходим подробен разпит на пациента (анамнеза), обстоен клиничен преглед, лабораторни изследвания (пълна кръвна картина, изследване на урината), вирусологични изследвания (изследване на антитела, серологични методи), инструментални изследвания (най-често ехография, рентгенография, компютърна томография).

Терапията при пациентите с други вирусни болести, некласифицирани другаде, често е симптоматична и поддържаща.

Добър ефект при някои пациенти е налице след прием на достатъчно високи дози и продължителност антивирусни средства, интерферон, а при наличие на вторична бактериална инфекция се прилагат антибиотици (спрямо конкретния причинител и след извършване на антибиограма за определяне на чувствителността).

При необходимост се прилагат обезболяващи средства, агенти за понижаване на температурата, противовъзпалителни препарати, поливитаминни добавки.

Необходимо е проследяване на пациентите няколко месеца след приключване на терапията, за намаляване на риска от развитие на усложнения и дългосрочни последици.

Срещу заболяванията няма създадени ефективни ваксини. Основните профилактични мерки включват висока лична и битова хигиена, повишаване на здравната култура и информираност на населението, избягване на контакт с болни хора, своевременно откриване, изолиране и лечение на заразените лица.