Вирусен кардит МКБ B33.2

В рубриката вирусен кардит се включват няколко заболявания, засягащи структурите на сърцето, като причинители са многобройни видове вирусни агенти.

Честотата на състоянието трудно може да бъде определена, като се засягат в еднаква степен представителите на двата пола, главно във възрастта между 30 и 60 години. Не се наблюдават съществени различия между отделните раси и етноси.

Най-честите етиологични причинители са следните представители на вирусите:

• аденовируси
• коксаки вируси
• вирус на Epstein-Barr
• човешки херпесен вирус 6
• парвовирус В19
• цитомегаловирус

Заразяването се осъществява по различни механизми, като обикновено засягането на сърдечно-съдовата система се осъществява в хода на инфекцията под формата на усложнение.

В зависимост от структурата, която е засегната, се различават следните форми на кардит с вирусна етиология:

• вирусен ендокардит: протича под формата на подостро или остро възпаление на ендокарда (най-вътрешният слой), покриващ клапния апарат на сърцето
• вирусен миокардит: заболяване на сърдечния мускул, което се характеризира с възпалителни промени в миокарда, с латентно до фулминантно протичане и различна прогноза
• вирусен перикардит: представлява възпалително заболяване на перикардната торбичка
• вирусна кардиомиопатия: наблюдава се увеличение на размерите на миокарда (хипертрофия), дилатативни и дегенеративни промени, водещи до различни клинични прояви
• вирусен кардит, неуточнен

Засягането на определена структура на сърдечния мускул се определя в зависимост от конкретния причинител (някои вирусни агенти проявяват висок афинитет към конкретни структури), индивидуалната имунологична резистентност на пациента, тежестта на основното заболяване, наличието на други фактори, улесняващи увреждането на определени сърдечни структури.

Клиничните признаци се проявяват след известен период от време, след заразяване с вирусните агенти. При някои пациенти проявите се развиват в рамките на няколко дни след експозицията, докато при други проявите са налице седмици, дори месеци след заразяването, като част от усложнения на болестта.

Основните симптоми, които се наблюдават при голям процент от засегнатите лица, включват някои от следните:

• повишение на телесната температура: в резултат от процесите, които се активират в организма в отговор на вирусната инвазия
• болка в мускулите: проява на вирусната инфекция, която е неспецифична, но се среща често
• гръдна болка: в резултат от възпалителните процеси, засягащи миокарда и остър фокален миокардит се наблюдава остра болка в гърдите
• диспнея: възниква в резултат от поражения в лявата камера и дисфункция
• тахикардия: вариациите в пулса се срещат често, като основният провокиращ развитието на синусова тахикардия фактор, е високата телесна температура и освобождаването на катехоламини в резултат от болковия синдром
• брадикардия: наблюдава се при наличие на атриовентрикуларен блок
• сърцебиене: наблюдава се при малък процент от пациентите (около 15 %), в резултат от развитието на аритмия
• остър хемодинамичен колапс: развитието му крие сериозни рискове от шок, като обикновено се наблюдава в комбинация с ниско кръвно налягане, оточни прояви

Своевременното поставяне на диагнозата спомага за намаляване на риска от развитие на усложнения и сериозни неблагоприятни последици в дългосрочен план.

Диагнозата вирусен кардит се основава на клиничните и инструментални данни за промени от страна на сърцето при картина на инфекциозно заболяване.

За поставяне на диагнозата са нужни още електрокардиография (елевация на сегмента ST, инверсия на Т вълната, патологични Q вълни), ехографско изследване (промени в дебелината, наличие на систолна или диастолна дисфункция, аномалии в регионалното движение), рентгенография (показва увеличение размерите на сърцето при тежките форми на болестта).

При лабораторните изследвания може да има ускорено СУЕ, левкоцитоза или лимфоцитоза, които се откриват в активния стадий на заболяването, повишение на нивата на сърдечните ензими (тропонин и сърдечните форми на ензима креатин киназа).

При някои пациенти диагнозата се потвърждава след откриване на специфични вирусни антитела.

Диференциалната диагноза включва:

• миокардит с друга етиология (бактерии, гъбички)
• токсоплазмоза
• болест на Chagas
• реакции на свръхчувствителност към някои медикаменти
• саркоидоза (саркоидоза с други комбинирани локализации)
• някои автоимунни заболявания: цьолиакия, болест на Crohn, болест на Kawasaki, системен лупус еритематодес

Терапията е комплексна, като се прилагат различни медикаментозни средства в зависимост от конкретните нарушения.

Така например при наличие на аритмия се прилагат антиаритмични препарати (бета блокери, блокери на калциевите канали), при развитие на сърдечна недостатъчност се прилагат различни комбинации, съдържащи главно диуретици, бета блокери, АЦЕ инхибитори и други.

Симптоматично се прилагат средства за понижаване на температурата (антипиретици), обезболяващи медикаменти (аналгетици).

Препоръчва се намаляване на физическата активност, ограничаване приема на течности, преминаване към безсолна диета.

Необходимо е мониториране на сърдечната функция, проследяване на телесната температура и основните показатели.