Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Протозойни болести Болест на Chagas

Болест на Chagas МКБ B57

Болест на Chagas МКБ B57 - изображение

Американската трипанозомоза, наричана още болест на Chagas, представлява инфекция на организма, предизвикана от протозойните паразити от вида Trypanosoma cruzi.

Първото описание на болестта прави Carlos R. J. Chagas (бразилски лекар) през 1909 г.

Болестта е разпространена предимно в северните и южните части на Америка и по-слабо в централните части. Особено висока е честота в Аржентина, Бразилия, Гватемала, Хондурас, Боливия, Парагвай, като възприемчивостта на населението е всеобща, без съществени различия по отношение на етническа и полова принадлежност.

Заболяването протича в две форми, остра, характерна за детската популация, и хронична, засягаща по-често възрастните.

Фактори, увеличаващи риска от инвазия, са ниският социално-икономически статус, лошата битова и лична хигиена и ниската здравна информираност на населението.

Етиологичните агенти имат характерен жизнен цикъл, преминаващ през няколко различни стадия и протичащ в два отделни гостоприемника. Крайните гостоприемници са хората и различни видове бозайници, домашни кучета и котки, както и диви, предимно горски обитатели (полска мишка, броненосец, мравояд, Дървеници, род Triatominesлисица, мечка, опосум).

Преносители на болестта са десетки видове дървениците от род Triatomines, като най-често заразяване предизвикват Triatoma dimidiata, Rhodnius prolixus и Triatoma infestans.

Развитието на трипанозомите преминава през епимастиготна форма (в интестиналния тракт на насекомите), метациклична трипомастиготна форма (инвазираща клетките на кожата, лигавиците и конюнктивата) и амастиготна форма (вътреклетъчна).

Заразяването при хората се реализира по следните възможни механизми:

  • проникване на трипанозомите през увредена и уязвима повърхност от кожата, лигавиците и конюнктивите
  • от инфектираната майка на плода, по трансплацентарен механизъм
  • при трансфузия на контаминирана кръв
  • при извършване на трансплантация на тъкани или органи от болни донори

Инкубационният период варира от една до две седмици, като може да е по-кратък при заразяване след кръвопреливане.

Различават се следните форми на болестта:

Характерни за острата форма на болестта са общото неразположение, липсата на апетит, миалгиите, главоболието, повишението на телесната температура. Развиват се хепатоспленомегалия и изолирана или генерализирана лимфаденомегалия.

На мястото на проникването на паразитите в кожата се развива първичен афект или наричан още шагом. Представлява силно сърбящ и слабо болезнен инфилтрат, като при хематогенното му разпространение е възможно формиране на вторични шагоми, придружени с лимфангит и лимфаденит.

Консистенцията на лимфните възли обикновено е плътна, твърда, често са сраснали и притежават червен до виолетов цвят. Засягат се предимно лимфните възли в ингвиналната, аксиларната и шийната област.

Симптом на RomanaПроникването на трипанозомите през конюнктивата води до характерния симптом на Romana, който се изразява в едностранен или двустранен периорбитален или клепачен оток.

Малък процент от болните развиват макуло-папулозен обрив по крайниците и туловището, който отшумява в рамките на десет дни.

Кардиоваскуларните увреждания се изразяват в развитието на миокардит, който при хроничната форма протича тежко и с развитие на усложнения.

Настъпват камерни и ритъмни нарушения, тромбемболизъм, кардиален арест.

Засягането на гастроинтестиналния тракт е характерно за хроничната форма на болестта и се изразява в различни по степен нарушения, най-тежките от които са развитието на мегаезофагус или мегаколон. Често болните се оплакват от трудно и болезнено преглъщане, субстернален дискомфорт, редукция на теглото, запек и подуване на корема.

Неврологичните нарушения обикновено се изразяват в развитие на менингоенцефалит или менингит, с характерната за тях симптоматика. Налице са упорито главоболие, фотобоия, гадене и повръщане, вратна ригидност, промяна в психичния статус, парези и парализи.

Диференциалната диагноза е широка и включва редица паразитни заболявания, кардиоваскуларни, неврологични и интестинални нарушения с друга етиологична генеза.

Диагнозата при болест на Chagas се основава на информацията, получена от:

  • анамнеза: епидемиологични данни за посещение или пребиваване в ендемичен район
  • физикални находки: откриване на шагома, наличие на симптом на Romana, хепатоспленомегалия, лимфаденомегалия
  • параклинични показатели: при някои пациенти се развива левкоцитоза с моноцитоза, анемия
  • паразитологични изследвания: прилагат се микроскопски, серологични, биомолекулярни и имунологични методики
  • образни и инструментални изследвания: ехография, компютърна томография, ендоскопия, ядрено-магнитен резонанс

Терапията при американска трипанозомоза стартира веднага след поставяне на диагнозата и се състои в приложение на антипротозойни средства и симптоматично лечение. Противопаразитните агенти намаляват своята ефикасност при хронифициране на процеса.

4.5, 14 гласа

ВИДОВЕ Болест на Chagas МКБ B57

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Болест на Chagas МКБ B57

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО