Токсоплазмоза МКБ B58

При инфекция, предизвикана от Toxoplasma gondii, се развива токсоплазмоза.

Заболяването представлява разпространена широко в световен мащаб зооантропоноза, която при повечето пациенти протича безсимптомно и латентно, но при имунокомпрометирани лица се развиват различни по тежест увреждания.

Спада към така наречените опортюнистични паразитози и предизвиква тежко заболяване при болни с имунен дефицит, най-често страдащи от СПИН.

Етиологичните агенти са представители на род Toxoplasma от класа Apicomplexa и са интрацелуларни едноклетъчни еукариоти.

Паразитите се отличават с характерен жизнен цикъл, който протича в два гостоприемника (междинен и краен) и преминава през различни стадии.

Крайни гостоприемници са представителите от семейство котки, като с особено високо значение от епидемиологична гледна точка като източници на инвазия на болестта при хората са домашните котки.

В епителните клетки на интестиналния им тракт се формират чрез полово размножаване така наречените ооцисти, които с фекалните маси попадат във външната среда. Отделените ооцисти за два до пет дни узряват и издържат в околната среда няколко месеца, като са изключително устойчиви на дезинфектанти, изсушаване и замразяване.

Междинните гостоприемници (стотици видове бозайници и птици) се заразяват най-често по алиментарен път и погълнатите ооцисти попадат в храносмилателната им система. Освободените от тях спорозоите попадат в кръвта и се разпространяват чрез системната циркулация в цялото тяло, като продължителността на паразитемията е приблизително два до три месеца.

Вегетативните форми на T. gondii имат характерен вид с полулунна форма и наподобяват лимоново резенче, като се формират при безполовото размножаване на паразитите в различни клетки на макроорганизма.

Образуват се струпвания от множество токсоплазми, наречени псведоцисти, които разрушават клетките. Псевдоцистите са особено характерни за острата форма на протичане на болестта.

При активна имунна система след една до две седмици стартира изразен синтез на антитела, което води до унищожаване на част от токсоплазмите. В органите с намалена дифузия за антителата, каквито са централната нервна система, миокарда и очите, се формират истински цисти.

Те не предизвикват клетъчна деструкция и са обградени от мембрана, пропускаща само хранителни вещества. Запазват се дълго време в организма и при наличие на имунен дефицит могат да доведат до реактивация на заболяването.

T. gondii оказват сенсибилизиращо въздействие върху организма, в резултат от отделяните от тях продукти с токсичен ефект. Отделят също и токсотоксин с белтъчен произход.

Механизмите, по които се осъществява заразяването при хората, са следните:

• при консумация на вода или хранителни продукти, замърсени с ооцисти

• при лоша лична хигиена, посредством замърсени ръце и предмети

• след консумация на съдържащо ооцисти недостатъчно топлинно обработено месо

• по трансплацентарен път

• лабораторно

• при хемотрансфузия

• при органна трансплантация

Болестта обикновено протича латентно или субклинично, като при малък процент от заболелите се наблюдава грипоподобно остро начало, придружено с лимфаденомегалия. Засягат се предимно шийните и разположените над слюнчените жлези лимфни възли, като консистенцията им е твърда, те са слабо болезнени и подвижни.

В зависимост от засегнатите органи се наблюдават следните възможни форми на протичане на заболяването:

• Токсоплазмозна окулопатия: причина е за една трета от случаите на хориоретинит, възможно е развитие на увеит, иридоциклит, кръвоизливи по очните дъна

• Токсоплазмозен хепатит: наблюдават се различни увреждания на анатомичната и функционалната цялост на черния дроб, с развитие на хепатомегалия, асцит, иктер, полиморфен обрив

• Токсоплазмозен менингоенцефалит: засягането на централната нервна система протича тежко, с развитие на огнищен неврологичен дефицит, промени в психичния статус, гърчове, повишено вътречерепно налягане, промяна в рефлексната дейност

• Белодробна токсоплазмоза: пациентите обикновено са с изразен фебрилитет, интоксикиран вид, налице са задух и мъчителна кашлица, като най-често се развива тежка пневмония

• Токсоплазмоза с увреждане на други органи: среща се относително по-рядко и засяга предимно мускулатурата, сърдечния мускул и бъбреците, с развитие съответно на миозит, миокардит и нефропатия

• Токсоплазмоза неуточнена

За поставяне на диагнозата при инфекция, предизвикана от Toxoplasma gondii, е необходимо снемане на подробна епидемиологична анамнеза, обстоен клиничен преглед, лабораторни и паразитологични изследвания. С най-висока информативна стойност е извършването на серологични изследвания.

Най-често се използва методът ELISA, като наличието на отрицателен резултат говори за липса на среща на организма с T. gondii. Положителният резултат показва инфектиране на организма в неизвестен интервал от време. При позитивен резултат е необходимо повторно изследване на серум след две до четири седмици. Непроменените или намаляващи стойности говорят за стара инфекция, докато нарастването на антителата говори за остра токсоплазмоза.

Потвърждаването на диагнозата се извършва в референтни лаборатории с високо информативни тестове, като IgG-авидитет, имуноблотинг, PCR.

Диференциалната диагноза е широка и включва много инфекциозни и неинфекциозни болести, като с особено повишено внимание трябва да се имат предвид следните:

• болест на Хочкин
• инфекциозна мононуклеоза
• туберкулоза
• инфекция с цитомегаловирус
• бруцелоза
• рубеола

Терапията включва комбинирано приложение на антипротозойни средства, сулфонамиди и фолиева киселина. При свръхчувствителност към сулфонамиди, те могат да бъдат заместени от антибиотици от групата на макролидите.

След лечението болните подлежат на две години диспансерно наблюдение, като периодично се извършват серологични контролни изследвания.

Основните профилактични мерки се състоят в повишаване на личната и битовата хигиена, информираността и здравната култура на населението.