Токсоплазмозен хепатит (K77.0*) МКБ B58.1

Токсоплазмозата представлява космополитно разпространена зооантропоноза, обикновено протичаща латентно, с изява на клинични симптоми при имуносупресирани пациенти или при вродената форма.

Отнася се към опортюнистичните паразитози и се дължи на инфекция, предизвикана от Toxoplasma gondii.

Етиологичните агенти се причисляват към род Toxoplasma, клас Apicomplexa и представляват едноклетъчни еукариотни интрацелуларни паразити.

Единствените крайни гостоприемници на T. gondii са членовете на семейство котки, като с най-голямо епидемиологични значение са домашните котки.

Котките отделят с изпражненията ооцисти, които по алиментарен път достигат до храносмилателния тракт на междинните гостоприемници, каквито са хората, гризачи, свине, кози, овце, диви и домашни птици.

Освободените от ооцистите спорозоити по хематогенен път се разпространяват и достигат всички тъкани и органи в организма.

Жизненият цикъл на паразитите преминава през вегетативни форми, които се превръщат в псевдоцисти. При нормално функционираща имунна система в рамките на една до две седмици стартира активен синтез на антитела, които унищожават част от токсоплазмите.

В тъканите с ниска проницаемост за антителата псевдоцистите се превръщат в истински цисти, които се запазват в организма дълги години и при имунен дефицит могат да предизвикат реактивация на инфекцията.

Основни източници на инвазията са домашните котки, като отделяните от тях ооцисти са изключително устойчиви спрямо действието на редица фактори на околната среда като дезинфектанти, замразяване и изсушаване.

Основният механизъм на заразяване е посредством поглъщане на ооцисти, като основна роля за това играят ниската лична хигиена, контаминиране на нискостеблените плодове и зеленчуци, вода и предмети, замърсени с котешки фекалии.

Възможно е заразяване и при консумация на месо, съдържащо цисти, сурово или недостатъчно топлинно обработено. С голямо епидемиологично значение са трансплацентарният път, при извършване на хемотрансфузия или трансплантация на органи и тъкани, както и лабораторният път.

Клиничното протичане на болестта е в пряка зависимост от имунния статус на организма и начина на заразяване. Токсоплазмозен хепатит обикновено се развива при придобита токсоплазмоза, основно при имуносупресирани пациенти.

В черния дроб се развиват възпалителни промени, в резултат от действието на паразитите и отделяните от тях токсични метаболити.

Началото на болестта е безсимптомно при повечето пациенти и грипоподобно при около една пета от тях. Възможно е развитие на лимфаденопатия със засягане предимно на шийните лимфни възли. По-рядко се засягат кубиталните, ингвиналните и околослюнчените лимфни възли. Възможен е фебрилитет, придружен от безапетитие и обща отпадналост.

Черният дроб е уголемен (хепатомегалия), рядко болезнен, като при някои болни се развива и жълтеница, с характерните за нея клинични признаци. Налице са анорексия, общо изтощение, поява на обрив.

Подробна информация може да прочетете на:

• Увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

Диференциалната диагноза включва разграничаване на тази форма на токсоплазмоза от заболявания на черния дроб с друга етиологична генеза.

Диагнозата при токсоплазмозен хепатит се изгражда въз основа на следните данни:

• анамнеза

• физикални находки: палпация на увеличен черен дроб

• параклинични показатели: увеличение на чернодробните ензими, билирубинемия

• паразитологични изследвания: положителни серологични тестове за токсоплазмоза

• образни изследвания: ехография, компютърна томография

Терапия се прилага при силно изразена клинична симптоматика и хронично протичане. Използват се сулфонамиди, антибиотици от различни групи, противопаразитни и симптоматични средства.

След провеждане на терапията болните подлежат на диспансерно наблюдение две години, с извършване на периодични контролни серологични изследвания.

Основните профилактични мерки се състоят в повишаване на личната хигиена и достатъчна термична обработка на месото.