Токсоплазмозен менингоенцефалит (G05.2*) МКБ B58.2

Космополитно разпространената зооантропоноза токсоплазмоза представлява инвазия на организма с едноклетъчните еукариоти Toxoplasma gondii. Те принадлежат към клас Apicomplexa, род Toxoplasma и представляват вътреклетъчни паразити.

Заболяването представлява опортюнистична паразитоза и при активна имунна система протича латентно, но при пациенти с изразен имунен дефицит е възможно развитие на токсоплазмозен менингоенцефалит.

Хората, както и множество видове бозайници и птици, са междинни гостоприемници, докато крайни гостоприемници са представителите на семейство котки. За човешката популация с най-високо епидемиологично значение като източник на инфекцията са домашните котки.

Те отделят посредством фекалните маси ооцисти в околната среда, които за кратък период (два до пет дни) узряват и се превръщат в инвазиоспособни форми. Отличават се с висока устойчивост по отношение на факторите на околната среда и издържат на замразяване, изсушаване, както и на действието на дезинфектантите.

Човек се заразява най-често по алиментарен механизъм, при консумиране на контаминирани хранителни продукти или вода, както и посредством мръсни ръце и замърсени предмети.

Заразяване е възможно и по следните механизми:

• трансплацентарен
• лабораторен
• при хемотрансфузия
• при органна или тъканна трансплантация

След проникване в храносмилателната система, паразитите се разпространяват по хематогенен и лимфогенен път и могат да ангажират всеки орган и структура в гостоприемниковия организъм.

Жизненият цикъл на T. gondii преминава през няколко отделни форми, а именно вегетативна, псевдоциста и истинска циста.

Вегетативните форми наподобяват лимоново резенче и се формират при безполовото размножаване в клетките на ретикулохистиоцитарната система, нервната тъкан, белия дроб и мускулатурата.

След вътреклетъчно размножаване вегетативните форми се превръщат в конгломерати от множество токсоплазми, наречени псевдоцисти, при което разрушават клетките.

До две седмици след инвазията организмът започва продукция на антитела и унищожава част от паразитите. Поради ниската дифузна проницаемост, тъканите на мозъка са непропускливи за антителата и в тях се формират истински цисти, които не предизвикват клетъчна деструкция. Те се запазват в организма дълго време и при развитие на супресия на имунната система се реактивират.

При имуносупресирани пациенти се развиват типичните клинични признаци при менингоенцефалит и формиране на дифузни или дискретни абсцеси. Проявите включват:

• главоболие
• гърчове
• огнищен неврологичен дефицит
• повишено вътречерепно налягане
• промени в психичния статус
• промени в координацията, равновесието и рефлексната дейност
• обща слабост

Подробна информация може да прочетете на:

• Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

Диференциалната диагноза се състои в разграничаване на състоянието от менингоенцефалит с бактериална, паразитна, вирусна или друга генеза.

За поставяне на диагнозата при токсоплазмозен менингоенцефалит е необходимо обработване на данните, получени от разпита и физикалния преглед на пациента, лабораторните, паразитологични и образни изследвания.

При пациенти, които са серологично позитивни за T. gondii, се налага извършване на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс за установяване на степента на нарушенията в централната нервна система.

Лечението включва приложение на антирпотозойни и антибиотични средства, кортикостероиди и симптоматични агенти.

Основните профилактични мерки включват избягване на контакт с животни, достатъчна термична обработка на месото, спазване на стриктна лична хигиена.

Диспансерното наблюдение на пациентите продължава две години, като периодично се извършват контролни серологични изследвания.