Токсоплазмоза, неуточнена МКБ B58.9

Разпространената в световен мащаб зооантропоноза, предизвикана от едноклетъчните паразити Toxoplazma gondii, обикновено протича латентно или субклинично. При пациенти с вроден или придобит именен дефицит е възможно развитие на различни по степен увреждания на редица органи.

Токсоплазмоза, неуточнена, спада към опортюнистичните инфекции и предизвиква симптоматика предимно при болните от СПИН.

Причинителите са вътреклетъчни еукариотни паразити, чиито жизнен цикъл протича със смяна на два гостоприемника и с преминаване през няколко отделни форми на съществуване.

Възприемчиви към паразита са над 100 различни вида птици и два пъти повече бозайници, които играят роля на междинни гостоприемници.

Крайните гостоприемници са единствено представителите на семейство котки, като основно епидемиологични значение за заразяването на хората имат домашните котки.

С фекалиите на котките във външната среда се изхвърлят ооцисти, които се превръщат в спороцисти, а те в спорозоити. Спорозоитите са заразоспособни и могат да предизвикат заболяване при попадане в организма на междинните гостоприемници. Отличават се с висока устойчивост и резистентност спрямо факторите на околната среда и издържат на изсушаване, замразяване и дезинфекционни средства.

Заразяването се осъщястява в масовия случай по алиментарен път, след поглъщане на замърсени с ооцисти вода, хранителни продукти, при контакт със замърсени предмети или при лоши хигиенни навици.

Възможно е инвазиране и при консумация на недостатъчно термично обработено месо, съдържащо ооцисти. По-редки, но важни от епидемиологична гледна точка пътища на проникване на паразитите са трансплацентарният, лабораторният, при хемотрансфузия, както и при органна трансплантация.

След попадане в храносмилателната система на човека паразитите се разпространяват посредством лимфата и кръвта, достигайки различни структури и системи. В клетките на ретикулохистиоцитарната система (белия кръвен ред), нервната тъкан, мускулатурата и белите дробове паразитите се размножават безполово, формирайки така наречените вегетативни форми. Тази форма наподобява лимоново резенче.

Вегетативните форми образуват конгломерати (струпвания) от множество паразити, наречени псевдоциста. Псевдоцистите се откриват в острия стадий на болестта и предизвикват разрушаване на клетките.

В хода на инфекциозния процес се образуват антитела срещу T. gondii, които потискат размножаването им и част от паразитите преминават в цистна форма (истинска циста).

Истински цисти се откриват предимно в миокарда, мозъка, очите, поради забавената дифузия на антителата в тези структури. Цистите са характерни за хроничния стадий на болестта, могат да просъществуват в продължение на години и при имунен дефицит да предизвикат реактивация на инфекцията.

Токсоплазмите оказват токсично, алергично и сенсибилизиращо действие върху макроорганизма, като водеща роля в патогенезата имат вирулентността и изменчивостта на паразитите, както и имунологичната реактивност на клетките и тъканите на гостоприемника.

Клиничните прояви при токсоплазмоза, неуточнена, са вариабилни в зависимост от поразените органи. При малък процент от заболелите началото е грипоподобно, с увеличение на лимфните възли. Най-често се засягат шийната група лимфни възли, които са слабо болезнени, несраснали с околната тъкан, подвижни.

Обикновено проявите са полиморфни и освен лимфаденопатия е възможно развитие на някои от следните симптоми:

• засягане на очите с развитие на увеит, иридоциклит, хориоретинит

• засягане на хепаталната система, най-често с развитие на хепатит, придружен от асцит, жълтеница, обрив

• засягане на централната нервна система, обикновено протичащо като менингоенцефалит

• ангажиране на белите дробове, което протича под формата на пневмония, с остро повишение на температурата, остър респираторен дистрес

• засягане на сърдечно-съдовата система, проявяващо се под формата на миокардит и развитие на различни кардиоваскуларни прояви

• ангажиране на отделителната система, най-често под формата на нефропатия или тубулоинтерстициална токсоплазмоза

Диференциалната диагноза е широка и включва голям диапазон от инфекциозни и неинфекциозни заболявания, ангажиращи отделните системи.

За поставяне на диагнозата е необходимо доказване на причинителите и отделяните от тях антигени по серологични методики. Анамнезата и физикалният преглед могат да бъдат слабо информативни и рядко насочват към състоянието. Положителните серологични тестове, в комбинация с откриването на характерни промени при ехография и компютърна томография, са с висока информативна стойност.

Терапията при токсоплазмоза, неуточнена, включва приложение на антипротозойни средства (Pyrimethamin), сулфонамиди (Sulfadiazin), антибиотици (предимно макролиди) и симптоматични средства.