Ross River болест МКБ B33.1

При Ross River болест, известна още като Ross River треска и епидемичен полиартрит и екзантема, се наблюдават характерни клинични прояви, развиващи се вследствие ухапване от комар и инфектиране на организма с определени вирусни агенти.

Специфичен етиологичен причинител на болестта е Ross River virus, представител на семейство Togaviridae, род Alphavirus.

Заболяването се среща предимно на територията на Австралия, Папуа Нова Гвинея, Фиджи, Самоа, Нова Каледония и други острови в Южния Пасифик, където са възможни епидемични взривове.

Първите описания на болестта датират от 1928 година в региона на Нов Южен Уелс в Австралия, а вирусът е изолиран 31 години по-късно (през 1959 година).

Засягат се в еднаква степен всички възрастови групи (по-често активната възраст, от 20 до 45 години), без особени различия по отношение на пол и други фактори.

Разпространението на болестта се осъществява посредством ухапване от женски комари, в чиито организъм циркулира специфичният вирус. Комарите се заразяват след кръвосмучене от болни животни или хора, като вирусът се развива и размножава в тялото на комарите, като при последващо ухапване се предава инфекцията.

Вектори на вируса са около 30 вида комари от родовете Culex и Aedes, но най-важни в предаването са комарите от видовете Culex annulirostris, Aedes vigilax и Aedes campotorhynchus.

В ролята на резервоари на заболяването са някои животински видове, главно бозайници и някои видове птици.

Заболяването е с висока честота през дъждовния сезон, както и при по-високи температури, главно в летния сезон във връзка с нарастването на популацията на комарите. По-висока честота на инфекцията се регистрира около водни басейни, блата, езера, ферми с напоителни системи.

Предаването на инфекцията се осъществява само след ухапване от заразен комар. Входна врата на заболяването е мястото на ухапването, откъдето вирусът навлиза в кръвта на човека.

Инкубационният период за развитието на първите прояви на болестта след заразяването е с продължителност в рамките на седем до десет дни след ухапването от комара.

Характерните клинични признаци за инфекцията включват артралгия (болки в ставите), повишение на температурата (фебрилитет) и обрив, като обикновено се развиват остро, внезапно. Възможно е асимптомно протичане на заболяването, главно при малки деца.

Инфекцията протича в две различни форми, а именно остра и хронична.

• Остра форма на Ross River треска

При над 90 % от симптоматичните пациенти са налице изразени болки в ставите, засягащи ръцете, краката, глезените, китките, коленете, лактите, обикновено симетрично.

В комбинация с артралгията са налице общо неразположение, повишена уморяемост, фебрилитет, а болка в мускулите и главоболие се наблюдават при приблизително половината от засегнатите лица.

При всеки втори пациент се описва макулопапулозен обрив, с обширно разпространение по различни части на тялото. Възможно е наличие на лимфаденопатия, болки в гърлото.

Рядко се наблюдават диария, спленомегалия, гломерулонефрит, хематурия, фотофобия.

• Хронична форма на Ross River треска

При тази форма на заболяването симптомите персистират с продължение на месеци, дори години, като засегнатите лица най-често се оплакват от болки в ставите, повишена уморяемост, депресивни епизоди и потиснато настроение.

Различни автори намират връзка между тежките остри форми на заболяването и хронифицирането на инфекцията, като няма фактори, които определят при кои пациенти инфекцията преминава в хронична и при кои не.

За поставяне на диагнозата при епидемичен полиартрит и екзантема е необходим подробен разпит на болния (данни за ухапване от комар, престой или посещение на ендемичен район), физикален преглед и лабораторни (хематологични) изследвания. Кръвният тест с изследване на антителата е най-достоверен и в повечето случаи поставя диагнозата.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на вирусната инфекция от други, протичащи с идентични симптоми заболявания с бактериална, вирусна, гъбична или паразитна етиология.

Лечението при Ross River болест е предимно симптоматично, като се прилагат обезболяващи средства, противовъзпалителни агенти, медикаменти за понижение на болестно повишената телесна температура. Необходима е почивка, прием на достатъчно течности и поливитаминни препарати, балансиран хранителен режим.

Към този момент няма разработена специфична ваксина за профилактика, основните мерки, които се прилагат за превенция на заболяването, включват:

• използване на репеленти срещу комари
• поставяне на мрежи на прозорците
• подходящо облекло
• избягване на престой на открито в часовете, когато комарите са най-активни (около изгрев и след залез)
• премахване на потенциални места за разплод около дома (саксии със застояла вода, градински декоративни езера)

Тъй като единственият начин за предаване на инфекцията е посредством ухапване от заразен комар, най-добрата профилактика е избягване на ухапването от комари.