Ретровирусни инфекции, некласифицирани другаде МКБ B33.3

Ретровирусите представляват едноверижни РНК вируси, които след попадане в клетките на гостоприемника посредством ензима обратна транскриптаза продуцират ДНК от собствения си РНК геном.

Новообразуваната ДНК се включва (вмъква) в генома на клетката гостоприемник с помощта на ензима интеграза, като след това клетката гостоприемник третира чуждата ДНК като своя и продуцира необходимите протеини за нови копия на вируса.

Ензимът обратна транскриптаза, откъдето произлиза наименованието на вирусите, е открит през 1971 година от американски вирусолози.

Представителите на семейство Retroviridae се отличават с характерни структурни особености:

• съдържат две еднакви молекули едноверижна РНК
• притежават съставена от гликопротеини и липиди обвивка, осигуряваща защита от извънклетъчната обкръжаваща среда
• съдържат протеини и групово специфичен антиген

Съществуват няколко различни рода ретровируси, като главно два от тях имат голямо значение за човешката патология и заболеваемост:

• Oncovirinae: включва всички причиняващи неопластични заболявания представители на вирусите, главно HTLV-1, HTLV-2 и HTLV-5. HTLV-1 (човешки Т клетъчен лимфотропен вирус 1) предизвиква остра Т-клетъчна лимфоцитна левкемия при възрастни и миелопатия, известна още като тропическа спастична парапареза. HTLV-2 е изолиран от болни с косматоклетъчна левкемия, а HTLV-5 от болни с малигнена кожна лимфома.
• Lentivirinae: тук се включва вирусът на човешкия имунодефицит (HIV), водещ до имунодефицитни заболявания с хроничен и прогресивен характер и СПИН.

Ендогенните ретровируси представляват итегрирани в хромозомите на човека и животните провируси, които водят до ретровирусни инфекции, некласифицирани другаде.

Някои от тези вирусни агенти са запазили способността си за репликация и могат да се превърнат в зрели вириони.

Необходими са задълбочени проучвания в областта, за установяване на клиничното и епидемиологично значение на това откритие.

Заразяването с ретровируси се реализира по различни механизми, най-често по полов и кръвен път, както и по вертикален механизъм (от заразената майка на плода) и посредством кърмата.

Възприемчивостта е висока, като контагиозният индекс е над 80 %.

Клиничната картина е многообразна и полиморфна в зависимост от конкретния причинител, входната врата, интензивността на репликация, индивидуалната имунологична резистентност.

При голям процент от пациентите са налице някои от следните прояви:

• болки в мускулите и ставите
• повишение на телесната температура
• увеличение на определени групи лимфни възли
• редукция на теглото
• общо неразположение, астеноадинамия

Подробна информация може да намерите на:

• Ретровирус като причина за болести, класифицирани другаде
• Т-клетъчна левкемия при възрастни
• Остър HIV-инфекциозен синдром
• СПИН

За поставяне на диагнозата е необходим обстоен разпит и преглед на пациента, лабораторни (пълна кръвна картина, нива на някои ензими, антитела и други), вирусологични (главно серологични) и инструментални (ехография, компютърна томография) изследвания.

След потвърждаване на диагнозата се провежда съответното лечение.

Към този момент не съществува разработена ефективна ваксина срещу ретровирусни инфекции, некласифицирани другаде.

При голям процент от заболелите (особено при заразяване с представители на онковирусите) терапията е симптоматична и поддържаща, целяща забавяне на прогресията, настъпването на усложнения и подобряване качеството на живот на пациентите.

Използват се различни медикаменти от групата на антивирусните средства.

При известен процент от пациентите добри резултати се постигат след приложение на интерферони, а при данни за вторична бактериална инфекция е уместно приложение на антибиотици.