Други уточнени вирусни болести МКБ B33.8

Към рубриката други уточнени вирусни болести се включват заболяванията предизвикани от представителите на семейство Polyomaviridae.

Семейството се подразделя на четири главни рода, в които се включват 73 вида, като от тях 13 водят до заболявания при човека, останалите засягат предимно бозайниците и птиците.

Най-често заболяване при човек предизвикват видовете Human polyomavirus 1 (BK polyomavirus) и Human polyomavirus 2 (JC polyomavirus), открити през 1971 година.

Отличават се с характерни морфологични особености (двойноверижна ДНК верига, вирусен капсид, протеини), жизнен цикъл и репликация.

Някои от представителите се причисляват към онковирусите, поради способността им да предизвикват трансформация на клетките в неопластични.

Вирусите рядко водят до заболяване при хората, като при голям процент от индивидите след заразяване не се наблюдават клинични симптоми (болестта протича асимптоматично). Заразяването се осъществява обикновено в ранна възраст (детска, юношеска).

Повишен риск от развитие на различни по тежест симптоми е налице при следните групи пациенти:

• вроден или придобит имунен дефицит
• хематологични новообразувания
• автоимунни заболявания с хроничен и прогресивен ход
• след трансплантация на тъкани или органи (поради свързаната с процедурата имуносупресивна терапия)

При тези пациентите полиомавирусите могат да предизвикат характерни заболявания. Така например при пациенти след скорошна бъбречна трансплантация или трансплантация на солидни органи при заразяване с BK polyomavirus е налице повишен риск от развитие на нефропатия и хеморагичен цистит (характеризиращи се с парене и болка при уриниране, наличие на кръв в урината, нарушения в дейността на отделителната система).

Заразяването с JC polyomavirus при рискови пациенти се асоциира с повишен риск от развитие на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия и характерните за нея симптоми.

Тежестта на проявите е в пряка зависимост от множество фактори, като например възраст и общо здравословно състояние на пациента, индивидуална имунологична резистентност, интензивност на заразяване, придружаващи заболявания и много други.

Поставянето на диагнозата се осъществява въз основа на следните методи:

• разпит на болния
• физикални находки от проведения обстоен преглед
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, изследване на урината, изследване за специфични антитела
• инструментални изследвания: ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

След анализ на получената информация се извършва диференциална диагноза с идентично протичащи заболявания.

Терапевтичният подход при пациентите с други уточнени вирусни болести е комплексен.

Медикаментозната терапия включва прием на антивирусни средства, антибиотици (при данни за вторична бактериална инфекция), при необходимост и по строги показания се прилагат кортикостероиди.

Симптоматично се прилагат обезболяващи агенти и средства за понижаване на температурата (антипиретици).

При малка част от пациентите е необходимо оперативно лечение, за намаляване на риска от усложнения или за терапия на самите усложнения.