Увреждания на тестиса и на епидидима при болести, класифицирани другаде МКБ N51.1

Към увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде, се включват уврежданията по хода на урогениталния тракт при мъжете в хода на друго, основно подлежащо заболяване, което в хода на своята прогресия и разпространение е засегнало и мъжката полова система по един или друг начин.

В зависимост от конкретната локализация на болестното огнище се различават няколко основни форми на заболяването.

При увреждания на тестиса и на епидидима при болести, класифицирани другаде, се развиват различни по вид (възпалителни, инфекциозни) увреждания с развитие на орхит и епидидимит в резултат от разпространението на основното заболяване.

Увреждания на тестиса и на епидидима при болести, класифицирани другаде, се срещат сравнително рядко. Често са резултат от лимфогенно или хематогенно разпространение на заболяването, както и засягане по съседство на тестисите и епидидима при наличие на първичното огнище в близост.

Етиологията при подобна ситуация на развилия се орхит и/или епидидимит съвпада с етиологията на основното заболяване.

Предразполагащи за развитието на състоянието фактори често се явяват наличието на имунен дефицит с различна етиология, химиотерапия, продължително лечение с кортикостероиди, травми в областта, нелекувано първично заболяване, наличие на хронични и със системен характер подлежащи заболявания и редица други.

Към увреждания на тестиса и на епидидима при болести, класифицирани другаде, принадлежат няколко основни заболявания:

• епидидимит и орхит в резултат от филариоза: повсеместно разпространената биохелминтоза, известна като филариоза, макар и в редки случаи, може да доведе до засягане на епидидима и тестисите при прогресия на болестния процес. Основният механизъм на разпространение на заразата е чрез ухапване от заразени комари, като първичното огнище на заболяването показва вариабилност при отделните пациенти. Основният механизъм на разпространение на инфекцията в организма е посредством лимфната система, като най-често засегнати са долните и горните крайници, скротума и други. Клиничните прояви при орхит и епидидимит в резултат от филариоза често са неспецифични и не се различават особено от проявите при развитие на орхит и епидидимит с друга етиология
• епидидимит и орхит в резултат от хламидиоза: заразяването се осъществява посредством непротектиран полов контакт. Инкубационният период е от 10 до 30 дни, през което време пациентите са контагиозни и това има съществено епидемиологично значение. Подострият уретрит е най-честата клинична изява при мъжете, като най-честите симптоми са изолирана сутрешна капка от уретрата, повишена чувствителност и парене. Хламидиен орхит и хламидиен епидидимит са резултат от нелекуван или неправилно лекуват уретрит, но не се изключва и появата им без данни за такъв. Хламидийният епидидимит е рядко билатерален (по-често е едностранен). Среща се при млади индивиди и се счита за ключов момент в патогенезата на постхламидиалния стерилитет
• епидидимит и орхит при подлежаща гонококова инфекция (гонорея): гонореята представлява полово предавано заболяване, което се проявява с изтичане на гноен секрет при жените или гнойно уретрално течение при мъжете. Причинител на заболяването е Neisseria gonorrhoeae, като и при двата пола се засяга цилиндричният епител на уретрата, а при жените, освен уретрата се ангажира и епитела на маточната шийка. Гонококовият епидидимит е възпаление на придатъка на тестиса, най-често е едностранен и протича остро. Общото състояние е увредено, като температурата може да се повиши значително. Наблюдават се болки в областта на опашката на епидидима, ирадииращи по хода на семенния канал и кръста. Палпацията е силно болезнена, установява се оток и уплътняване в областта на епидидима. Често е налице увеличаване на епидидима и тестиса едновременно, до невъзможност за тяхното разграничаване. Ако не се приложи лечение се образува възловидно уплътнение, при което настъпва облитерация на каналчетата на епидидима и при двустранен процес се развива азооспермия. Гонококовият орхит представлява възпаление на тестиса, което протича с клиниката на епидидимита, но се увеличава главно тестисът. При неблагоприятно протичане може да настъпи нагнояване и оформяне на абсцес или атрофия на тестиса
• орхит при заушка (паротит): причинител на заболяването е паротитният вирус. Вирусът се размножава в семенните каналчета, което води до инфилтрация с левкоцити и образуване на хеморагичен интерстициален оток. Масивният оток може да доведе до съдова недостатъчност и исхемичен инфаркт на съдовете. Заболяването се среща по време на пубертета и в полово зрялата възраст, като започва към края на първата седмица след преболедуване с ново рязко повишаване на температурата и влошаване на общото състояние. Засегнатият тестис е силно болезнен, увеличава обема си до три пъти, кожата на скротума е опъната, зачервена, извънредно болезнена при палпация. Обратно развитие настъпва за 5 до 7 дни. В около 35 до 50 процента от случаите при липса на адекватно лечение настъпва атрофия на тестисите, но импотентност и стерилитет като усложнение на инфекцията са редки
• епидидимит и орхит при подлежаща туберкулоза: засягането на тестисите и епидидима е резултат от хематогенно дисеминиране на първична туберкулоза. Предполага се, че туберкулозата на мъжката полова система стартира от простатата, семенните мехурчета, обхваща и семепроводите, епидидима, тестисите. Туберкулозната инфекция уврежда тестисите и епидидима, предизвиква семепроводна обструкция, потиска сперматогенезата, смущава транспорта на семенната течност и може да е причина за безплодие

Липсата на ефективно и целенасочено лечение на основното заболяване и проявите по хода на мъжката полова система крие риск от развитие на сериозни усложнения с дългосрочни последици. Нелекуваните орхит и епидидимит са предпоставка за последващи репродуктивни нарушения.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на основното заболяване и наличните прояви от страна на мъжката полова система често изисква комплексен подход и провеждането на различни изследвания с цел установяване етиологията и оптимизация на терапията.

Най-често откриването на заболяването се осъществява с помощта на следните изследвания:

• анамнестични данни и клинични находки: разпитът е насочен към установяването на известни рискови фактори, допринесли за развитието на орхит и епидидимит в хода на основното заболяване. Клиничният преглед включва обстоен оглед и палпация на половите органи, като всяка необичайна находка се описва подробно. За установяване на увреждания и ангажиране от процеса и на простатната жлеза често се налага и извършване на ректално туше
• микробиологични и лабораторни изследвания: микробиологичните изследвания играят ключова роля при диагностицирането на болестта и уточняването на етиологията. За целта се изследват различни секрети и телесни течности с провеждане на различни по вид и технология изследвания (културелни, серологични и други). Изследването на кръв, еякулат и провеждането на уринен анализ има за цел установяването на различни по вид усложнения, развили се в хода на болестта, нарушения в репродуктивните възможности и други
• образна диагностика: рядко се налага провеждането на образни методи на изследване (предимно ехографско изследване, в редки случаи компютърна томография), главно за установяване на различни по вид увреждания, при съмнения за неопластичен процес, при развили се усложнения (например абсцес)

Диференциалната диагноза налага изключване на другите възможни причини за развитие на орхит и епидидимит, като в масовия случай подходящите микробиологични изследвания потвърждават диагнозата.

Лечение на болестта

Лечението при орхит и епидидимит, развили се в резултат на друго основно заболяване, е комплексно, като е необходимо провеждане и на специфично лечение към основното заболяване.

В зависимост от изолирания етиологичен причинител се назначават и различни по вид терапевтични мерки. В масовия случай терапията е консервативна (подходящи лекарства в комбинация с общи мероприятия), в редки случаи се налага хирургична намеса и провеждане на оперативно лечение (при развитие на абсцес, некротични или атрофични изменения и други).

Консервативното лечение обикновено включва етиологични медикаменти (насочени към конкретния причинител), симптоматични средства и общи мерки:

• антибиотична терапия: антибиотичното лечение е основно при изолиране на бактериални агенти (при хламидия, гонорея, туберкулоза) и включва достатъчно продължителен прием на подходящи препарати с достатъчно широк спектър, покриващ изолираните агенти. При гонорея често се използват лекарства от групата на бета-лактамите, при хламидия може да се използват и тетрациклини, макролиди и други, а при туберкулоза лечението е специфично, комбинирано и продължително (поне шест месеца). При туберкулоза за намаляване риска от развитие на лекарствена резистентност обикновено лечението включва комбинация от поне два медикамента (изониазид, рифампицин, етамбутол, пиразинамид и други), като терапията е насочена към овладяване на системната инфекция
• симптоматични средства: симптоматични средства се прилагат или като допълнителна терапия успоредно с антиинфекциозните средства или като основно лечение при орхит в резултат от паротит. Включват лекарства от различни групи, като целта на употребата им е овладяване на симптомите на заболяването и подобряване комфорта на пациента. Най-често се прилагат антипиретици (за понижаване на температурата), аналгетици (за облекчаване на болките), противовъзпалителни лекарства и други. При необходимост се провежда и рехидратация, интравенозни вливания на течности, прием на витаминни добавки и други
• хигиенни мерки и общи препоръки: оптималните хигиенни мерки и грижа за половите органи намалява рисковете от допълнително проникване на микробна флора. Препоръчва се провеждане на лечение при всички полови партньори на болния (в случаите, при които заболяването се предава по полов път) и въздържане от сексуални контакти до приключване на лечението. Приемът на достатъчно течности, пълноценното хранене и осигуряването на достатъчно почивка подпомагат основната терапия и съдействат за възстановителните процеси

Прогнозата при увреждания на тестиса и на епидидима при болести, класифицирани другаде, се определя индивидуално в зависимост от редица фактори (наличие на усложнения, тежест на проявите, давност на заболяването, общо състояние на пациента и други).