Други увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде МКБ N51.8

Рубриката други увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде, включва някои рядко описвани в клиничната практика заболявания на различни области от мъжката полова система, които се развиват в резултат на друго основно заболяване, което в хода на своята прогресия и разпространение е довело до различни по вид и тежест увреждания на гениталния тракт.

Редица фактори могат да се окажат предразполагащи и благоприятстващи засягането от основното заболяване на гениталния тракт, като най-често такива са наличието на имунен дефицит с различна етиология (неоплазма, антинеопластично лечение, продължителен прием на антибиотици, кортикостероиди и други), травми в тазовата област, подлежащо хронично заболяване със системен характер (например захарен диабет), вредни навици, рисково поведение и други.

Към други увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде, принадлежат различни инфекциозни заболявания, някои от които по същество рядко водят до засягане на гениталния тракт, други предизвикват чести симптоми от страна на половите органи.

Такива са например филариозата, туберкулозата, херпес симплекс инфекцията:

• увреждания в резултат от инфекция с херпес симплекс: гениталният херпес е силно заразно заболяване, което се предава при директен, интимен или полов контакт и първичното заразяване често се осъществява в детските години. След различен по продължителност латентен период, при наличие на благоприятни условия (имунен спад), вирусът се активира с появата на различни клинични симптоми. Аногениталната херпес-вирусна инфекция засяга кожата и лигавиците на гениталиите и окологениталната област. Причинител на заболяването е Herpes simplex virus тип 2 (HSV-2). Заразяването може да стане при сексуален или интимен контакт с партньор с активна инфекция, която се характеризира с наличие на пресен обрив с еритем или мехурчета. Инкубационният период на херпес-вирусната инфекция е от 3 до 20 дни. Клиничната картина се характеризира с фебрилитет, главоболие, общо неразположение, болки в мускулите, а в областта на гениталиите се появява сърбеж или парене. Появява се обрив, който се характеризира с везикули (мехурчета изпълнени с бистра течност), които много скоро се трансформират в ерозии, сливащи се помежду си, както и разязвявания, които зарастват под формата на корички. Херпес-вирусните инфекции на половите органи и пикочо-половия тракт протичат пристъпно, с различна честота на рецидивиране. При мъже най-често обривът се появява по гланса, препуциума или тялото на пениса
• увреждания в резултат от подлежаща туберкулоза: туберкулозата на пикочо-половите органи е вторично заболяване. Инфекцията се пренася по кръвен път, лимфогенно или по каналикуларен път. Най-често се засяга надсеменникът, но може да се засегнат тестисите, семепроводите, простатната жлеза и семенните мехурчета. Смята се, че туберкулозата на мъжката полова система започва от простатата, семенните мехурчета, обхваща и семепроводите, епидидима, тестисите. Туберкулозата нанася щети на тестисите и епидима, може да предизвика семепроводна обструкция, потиска сперматогенезата, смущава транспорта на семенната течност и може да е причина за безплодие. Продължителното подмолно протичане на инфекцията и наличието на неспецифични прояви, както от страна на половата система, така и на целия организъм, е честа причина за забавяне в диагностицирането и прогресията на болестта с ангажиране на различни органи и системи
• увреждания в резултат от филариоза: макар да не е типично за нашите географски ширини, заболяването показва повсеместно разпространение, като по същество представлява биохелминтоза. Заразяването се осъществява трансмисивно (при ухапване от заразени комари), като в зависимост от конкретния причинител се различават няколко форми на заболяването. Разпространението на инфекцията се осъществява по лимфен път, като засягането на половата система не е сред честите усложнения, но следва да се има предвид при откриване на болестта и наличие на неспецифични прояви от страна на половата система. Най-често се засяга скротумът, но на практика могат да се засегнат всички отдели на мъжката полова система

Липсата на своевременно и целенасочено лечение излага пациентите на риск от развитие на различни по тежест, вид и особености усложнения, включително и увреждане на репродуктивните възможности.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите с увреждания на различни отдели по хода на мъжката полова система при болести, класифицирани другаде, обикновено изисква комплексен подход.

Подробният разпит на пациента с фокус върху наличието на известни рискови фактори, подлежащи заболявания, травми, вредни навици, посещение на ендемични за определени инфекции райони може да насочи опитните клиницисти към съответното инфекциозно заболяване.

Клиничният преглед включва обстоен оглед и палпация на половите органи, извършване на ректално туше (за установяване на изменения на простатната жлеза), като всяка необичайна находка, като например наличие на ранички, зачервяване, промени в цвета, подуване, болки, секреция и други, се описва подробно.

Изследването на кръв, урина, а в някои случаи и на еякулат има за цел уточняване на наличието на развили се усложнения, засягане на други органи и системи, диагностициране на подлежащи заболявания (например захарен диабет).

С високо информативно значение са данните, получени от микробиологичната и паразитологичната диагностика, като за целта се използват различни секрети и телесни течности, обработват се по специфичен начин, а резултатите в много от случаите потвърждават диагнозата и подпомагат изготвянето на ефективен терапевтичен план при всеки отделен пациент.

При наличие на диагностични затруднения, съмнения за развили се усложнения, съмнения за подлежащ неопластичен процес (тумор) може да се наложи провеждането на образна диагностика, като последната може да включва различни по вид изследвания, най-често от които се прилагат ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други.

В много редки случаи може да се наложи извършването на биопсия под локална анестезия и хистологично типизиране на получения материал с цел поставяне на диагнозата и/или изключване наличието на подлежащ тумор.

Диференциалната диагноза често е широка и налага различаване от множество заболявания, но в много от случаите микробиологичната диагностика потвърждава диагнозата.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при увреждания на мъжките полови органи в резултат от болести, класифицирани другаде, е индивидуализиран, комплексен и целенасочен с цел намаляване рисковете от възникване на усложнения.

При възможност се предпочита консервативният подход с прилагане на етиотропно лечение (насочено към конкретния причинител), а само в много редки, екстремно тежки и усложнени случаи се налага провеждането на оперативно лечение.

В зависимост от етиологията и особеностите на заболяването се прилагат различни консервативни мерки:

• антиинфекциозни средства: антиинфекциозната терапия заема ключово място за лечението на заболяванията, като в зависимост от изолираните агенти се прилагат и различни препарати. Така например за лечение на филариоза се използват противопаразитни и антихелминтни средства, овладяването на херпесната инфекция се осъществява с противовирусни агенти (ацикловир), а за лечение на туберкулоза обикновено се използва комбинация от лекарства (изониазид, рифампицин, етамбутол и други) за период от поне шест месеца. Продължителната терапия и използването на оптимални за конкретния пациент дози намалява риска от рецидив на болестта и развитието на лекарствена резистентност. Лекарствата се прилагат в зависимост от локализацията на болестния процес локално, перорално или парентерално
• симптоматични средства: симптоматичните средства включват лекарства от различни групи, които се прилагат за подобряване комфорта на пациента. Често се прилагат лекарства за понижаване на температурата, за лечение на болковия синдром, овладяване на възпалението, сърбежа, подуването и различните по вид прояви, изявени при конкретния пациент
• общи мерки: общите мерки включват подходяща хигиенна грижа за засегнатата област, въздържане от полови контакти до приключване на лечебния курс, мерки за повишаване на имунната защита, общи мерки за лечение и контрол на наличните подлежащи заболявания

Някои от болестите не подлежат на дефинитивно лечение (като например херпес-вирусната инфекция) и мерките са насочени към постигане на ремисия, докато при други (филариоза, туберкулоза) дефинитивното лечение е възможно и е основна цел на медицинските специалисти.

Прогнозата при други увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде, се определя индивидуално и обикновено (при своевременно откриване и медицинска намеса) е благоприятна, сериозни усложнения се описват рядко.