Имуноглобулини

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез изследването на имуноглобулини (immunoglobulin, Ig), познати и като антитела, се определя количеството на тези протеини (белтъци) в кръвта, както и в други биологични течности.

Имуноглобулините играят ключова роля в имунната система на човека.
Те представляват протеини, произвеждани от специфични имунни клетки, наречени плазматични клетки, в отговор на въздействието на бактерии, вируси, гъбички, други микроорганизми и дори ракови клетки, както и на излагането на организма на различни вредни вещества.

Това изследване се използва за измерване на нивата на трите основни класа имуноглобулини в кръвта — IgG, IgA и IgM — които нормално съставляват съответно 80%, 15% и 5% от серумните имуноглобулини. При определени обстоятелства се изследват и антителата в гръбначномозъчната течност (ликвор) или в слюнката.

При първия контакт на човек на микроорганизъм или с други чужди за организма субстанции (антигени) имунната система разпознава микроорганизма или субстанцията като "чужди" и стимулира плазматичните клетки да произвеждат специфични имуноглобулини (антитела), които могат да се свързват със съответните антигени и да ги неутрализират.

При последваща среща на организма със съответните антигени имунната система "запомня" съответните антигени, което дава възможност за по-бързото производство на повече антитела, което в някои случаи може да предотврати повторна инфекция.

Антителата също така вземат участие и в алергичните реакции, а в някои случаи могат дори да са насочени срещу собствените тъкани на тялото, както е при автоимунните заболявания.

Различни състояния могат да доведат до повишени (хипергамаглобулинемия) или понижени (хипогамаглобулинемия) нива на имуноглобулините в кръвта.
Някои от тези състояния водят до излишък или до дефицит на всички класове имуноглобулини, докато други засягат само 1 клас.
Някои от заболяванията са придобити, други — наследствени.

Ниските нива на антитела са свързани с повишен риск за развитие на инфекции.
При хората, при които е налице състояние, което води до хипогамаглобулинемия, често пъти ваксинациите не предизвикват силен имунен отговор — не се произвеждат достатъчно антитела, за да се осигури защита.

Повишените нива на имуноглобулини може да са признак за наличието на алергия или за свръхактивна имунна система.

Има 5 класа имуноглобулини и няколко подкласа. Всеки клас представлява група от антитела, имащи специфична роля.
Имуноглобулиновите класове са:

• Имуноглобулин М (IgM):

Това са най-големите по размер антитела, като съставляват около 5-10% от всички имуноглобулини.

Те се откриват в кръвта и лимфата, като IgM са първите имуноглобулини, които имунната система образува в отговор на инфекция и или на чужд антиген, като предоставят краткосрочна защита.
Нивата на имуноглобулините от клас М се увеличават в продължение на няколко седмици, след което се понижават, когато започне производството на IgG.

Развиващият се фетус (плод) също може да произвежда IgM антитела, но поради големия размер не могат да преминат през плацентата.
Повишени нива на имуноглобулини от клас М при новороденото е индикация за инфекция, възникнала по време на бременността.

• Имуноглобулин Г (IgG):

Това са най-малките по размер антитела, но и най-многобройните — съставляват около 70-80% от имуноглобулините в кръвта.

Този клас антитела имат много важна роля в борбата с бактериални и вирусни инфекции, като имуноглобулините от клас G са в основата на дългосрочната защита на организма срещу микроорганизми.

Специфични IgG антитела се произвеждат при първоначална инфекция или друго излагане на антигени, като нивата им се повишават няколко седмици след началото на инфекцията, след което намаляват и се стабилизират.

Когато е налице контакт със същия антиген (повторна инфекция), тялото може бързо да започне отново да произвежда IgG антитела, като при индивидите с нормална имунна система се произвеждат достатъчно IgG имуноглобулини, за да се предотврати повторна инфекция.
Ваксинациите действат на базата на този модел — предотвратяване на първоначална инфекция чрез излагане на индивида на атенюирани (отслабени) живи организми или на антигени, стимулиращи предварителното образуване на антитела.

IgG са единственият клас антитела, който може да премине през плацентата, като майчините IgG антитела осигуряват защита на плода по време на бременност и на бебето през първите няколко месеца от живота му.

Имуноглобулините от клас G имат 4 подкласа: IgG1, IgG2, IgG3 и IgG4.

• Имуноглобулин А (IgA):

Този клас антитела съставляват около 15% от общото количество имуноглобулини в кръвта, но също така се откриват в слюнката, сълзите, дихателните и стомашните секрети, носа, ушите, влагалището, както и в кърмата.

Малка част от хората не произвеждат имуноглобулини от клас А.

IgA антителата осигуряват защита на лигавиците в различни области на тялото от инфекции, като например в дихателните пътища (синуси и бели дробове) и стомашно-чревния тракт (стомах и черва).

Когато се предават от майката на бебето по време на кърмене, IgA антителата протектират (защитават) стомашно-чревния тракт на бебето.

При бебетата се секретират минимални количества IgA до навършване на 6-месечна възраст, така че антителата от клас А в кръвта на бебето преди навършване на тази възраст са от млякото на майката.

Имуноглобулините от клас А имат 2 подкласа: IgA1 и IgA2.

• Имуноглобулин Д (IgD):

Антитела от клас D се откриват в малки количества в тъканите в областта на корема или гърдите.

Тяхната роля не е добре изяснена, като нивата на IgD рутинно не се измерват.

Доказано е, че тези антитела активират базофилите и мастните клетки за производството на антимикробни фактори.

• Имуноглобулин Е (IgE):

Антителата от този клас се асоциират с алергии, алергични заболявания и паразитни инфекции, като предизвикват реакция на тялото към чужди субстанции като полени, гъбични спори и животински пърхот.
IgE антителата предизвикват освобождаване на хистамин от мастните клетки и базофилите, като участват в алергичните реакции към мляко, някои лекарства, както и някои отрови.

Тези имуноглобулини се откриват в белите дробове, кожата, лигавиците, като почти винаги се изследват като част от кръвните алергологични тестове, но обикновено не се включват в количественото изследване на имуноглобулини.

Чрез количественото изследване на имуноглобулини се определя общото количество на трите основни имуноглобулинови класа (IgA, IgM и IgG), без разграничаване на различните подкласове.

Този тест дава важна информация за състоянието на имунната система, както и за диагностициране на различни заболявания и състояния, които засягат нивата на един или повече класа имуноглобулини.

Изследването на имуноглобулини често се съчетава с други изследвания:

• Пълна кръвна картина (ПКК);
• Електрофореза на серумни протеини и на протеини в урината;
• Протеин (белтък) в кръвта;
• Анализ на урина — за оценка на състоянието на бъбреците;

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Количественото изследване на имуноглобулини (Ig) не е рутинен или скринингов тест.
То се извършва при съмнение за състояние, което води до промяна в нивата на имуноглобулините.
При повечето хора провеждането на това изследване никога не се налага.

Показанията за изследване на имуноглобулини включват:

• При симптоми и признаци на имуноглобулинов дефицит като често повтарящи се (рецидивиращи) или тежки инфекции — особено на дихателните пътища (синуси, бели дробове) или стомашно-чревния тракт (стомах, черва); липса на отговор към лечението с антибиотици; фамилна анамнеза за имунен дефицит;

• При наличие на признаци на хронично възпаление или хронична инфекция.

  Изследването може да се извършва през определени интервали от време с цел периодично проследяване на състоянието на пациента;

• Тестът може да се назначи заедно с други изследвания (например електрофореза на серумни протеини и на протеини в урината) с цел диагностициране и проследяване на състояния, свързани с дефектно или прекомерно производство на имуноглобулини (антитела).
  В тези случаи е необходима и проба от урина;
• Необяснима загуба на тегло;
• Треска с неустановена причина;
• Поява на кожни обриви с неустановена причина;
• Откриване на алергии;
• Установяване на автоимунни заболявания — например ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус;
• Болест на пътуването (кинетоза);
• За откриване и/или проследяване на някои злокачествени заболявания — например мултиплен миелом, макроглобулинемия на Валденстрьом (Waldenstrom), левкемия;
• За откриване на антитела срещу човешкия имунодефицитен вирус — ХИВ/HIV;
• За оценка на ефекта от проведена терапия при някои видове рак, засягащи костния мозък;
• За оценка на ефекта от лечението на инфекция с хеликобактер пилори (Helicobacter pylori);
• За оценка на имунния отговор след имунизация;

• Изследването на антитела често се провежда и в случаите, когато се установят отклонения в резултатите от електрофорезата на серумни протеини или в стойностите на протеините в кръвта;
• В някои случаи тестът се провежда (по-конкретно се изследват антитела от клас IgM) при новородени, когато е налице съмнение за инфекция, възникнала по време на бременността (вродена инфекция).Развиващият се плод може да произвежда IgM в отговор на инфекция.
  Поради големите си размери, антителата от клас IgM не могат да преминат през плацентата от майката към бебето по време на бременност, поради което IgM антителата в кръвта на бебето не идват от майката, а се произвеждат от него.
  Това е индикация, че инфекцията започва по време на бременността.
• При съмнения за състояние, засягащо централната нервна система (ЦНС) и свързано с повишено образуване на имуноглобулини, гръбначномозъчната течност (ликвор) може да се изследва за наличието на антитела;

Необходима ли е предварителна подготовка?

Изследването на имуноглобулини в кръвта не изисква специална подготовка.

Необходимо е да информирате Вашия лекар за:

• Всички лекарства, които приемате (независимо дали са по рецепта или не), както и за всички билки и хранителни добавки, тъй като могат да повлияят на резултатите от изследването.

  Някои от медикаментите, които могат да повлияят на резултатите от изследването на имуноглобулини, включват:

  1. фенитоин (phenytoin);
  2. орални контрацептиви;
  3. метадон (methadone);
  4. прокаинамид (procainamide);
  5. гама глобулин;
  6. аспирин;
  7. бикарбонати;
  8. кортикостероиди;
• Всички направени ваксини през последните 6 месеца, тъй като имунизациите могат да повлияят на резултатите от изследването;

Информация за необходимата подготовка при изследването на имуноглобулини в ликвора ще намерите при:

• Лумбална пункция

Метод на провеждане на изследването:

За изследването на имуноглобулините в кръвта е необходимо да се вземе кръв от вена, като повече информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

• Изследване на кръв

Чрез количественото изследване на имуноглобулините се определя общото количество на имуноглобулините от всеки един от основните имуноглобулинови класа (IgA, IgM и IgG), без разграничаване на различните подкласове.
За определяне нивата на отделните подкласове антитела са необходими допълнителни тестове.
В някои случаи се изследват антитела в гръбначномозъчната течност (ликвор), като проба от ликвор се взема посредством лумбална пункция, като повече информация за процедурата ще намерите при:

• Лумбална пункция

При определени пациенти е необходимо да се вземе проба от урина, за да се провери за наличие на белтък в урината и/или за да се определи количеството и вида на протеина в урината.
Това се прави в случаи, че лекарят има съмнение за състояние, свързано с дефектно или прекомерно производство на имуноглобулини.

В тези случаи заедно с количеството изследване на имуноглобулини се прави и електрофореза на протеини в урината.

Подробна информация за вземането на проба от урина ще намерите при:

• Анализ на урина

Ако е необходимо да се изследват други секрети (например слюнка), те се събират в специален контейнер, предоставен от лабораторията.

 

Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което ще усетите при вземането на кръв, необходима за изследване на антитела в кръвта, ще намерите при:

• Изследване на кръв

Информация за това, което ще усетите при вземането на проба от ликвор, ще намерите при:

• Лумбална пункция

Повече информация за това, което ще усетите при вземането на проба от урина, ще намерите при:

• Анализ на урина

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за количественото определяне на антитела в кръвта, ще намерите при:

• Изследване на кръв

Информация за възможните рискове при вземането на проба от гръбначномозъчната течност ще намерите при:

• Лумбална пункция

Повече информация за възможните рискове при вземането на проба от урина ще намерите при:

• Анализ на урина

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите от изследването на имуноглобулини могат да варират между отделните лаборатории.

Резултатите от теста обикновено са готови в рамките на 24 часа.

Резултатите от изследването на трите основни класа — IgG, IgA и IgM — обикновено се оценяват заедно.
Отклоненията в нормалните стойности обикновено са индикация за проблеми, засягащи имунната система, и за необходимост от допълнителни изследвания.

Количественото изследване на имуноглобулини няма диагностична стойност, но може да бъде важен индикатор за заболяване или патологично състояние.

   Нормални стойности:

Имуноглобулините в цереброспиналната течност (ликвор) обикновено са в много ниски концентрации.
Увеличение може да се наблюдава например при инфекции на централната нервна система (менингит, енцефалит), възпалителни заболявания и множествена склероза.

   Отклонения от нормата:

Множество състояния могат да доведат повишаване или понижаване на нивата на имуноглобулини в кръвта — съответно хипергамаглобулинемия и хипогамаглобулинемия.

Някои от състоянията причиняват излишък или дефицит на всички класове имуноглобулини, докато други засягат само 1 клас.

Някои от състоянията предават от едно поколение на друго (наследствени състояния), докато други са придобити.

ВИСОКИ НИВА на отделните класове имуноглобулини (Ig) могат да се наблюдават при следните състояния:

• Имуноглобулин М (IgM) - този клас антитела са първите, които се образуват при развитие на инфекция:
  1. макроглобулинемия на Waldenstrom;
  2. вирусен хепатит в ранен стадий;
  3. инфекциозна мононуклеоза;
  4. ревматоиден артрит;
  5. лимфом;
  6. мултиплен миелом;
  7. бъбречно увреждане (нефротичен/нефрозен синдром);
  8. паразитна инфекция;
  9. нововъзникнала инфекция;
  10. високи нива на IgM при новороденото са индикация, че бебето има инфекция, която е възникнала по време на бременността — вътреутробна инфекция;
• Имуноглобулин А (IgA):
  1. хронични инфекции, по-специално на стомашно-чревния тракт;
  2. хронични възпалителни заболявания;
  3. възпалително заболяване на червата, например болест на Крон (Crohn);
  4. мултиплен миелом;
  5. моноклонална гамопатия с неизвестно значение;
  6. ревматоиден артрит;
  7. системен лупус еритематозус;
  8. заболявания на черния дроб — например цироза или хроничен хепатит;
  9. смесена съединителнотъканна болест;
  10. саркоидоза;
  11. синдром на Уискот-Олдрич (Wiskott-Aldrich);
  12. IgA миелом;
  13. солитарен (единичен) плазмоцитом;
  14. болест на алфа-тежките вериги;
  15. лимфом;
  16. хронична лимфоцитна левкемия;
• Имуноглобулин G (IgG):
  1. хронична инфекция, например HIV/ХИВ;
  2. хронично възпаление (например хепатит);
  3. хиперимунизация (по-висок от нормалния брой антитела);
  4. мултиплен миелом тип IgG;
  5. ревматоиден артрит;
  6. чернодробно заболяване;
  7. моноклонална IgG гамопатия с неизвестно значение;
  8. множествена склероза;
•  Имуноглобулин D (IgD):

Функцията на имуноглобулините от клас D не е напълно изяснена.

Високи нива може да са индикация за:

• 1. мултиплен миелом тип IgD;
  2. хронична инфекция;
  3. автоимунно заболяване;
  4. моноклонална IgD гамопатия с неизвестно значение;
  5. остър вирусен хепатит;
  6. хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
• Имуноглобулин Е (IgE):

Високи нива на IgE са свързани главно с алергични реакции.

Други причини могат да бъдат:

• 1. паразитна инфекция;
  2. астма;
  3. атопичен дерматит;
  4. някои видове рак;
  5. някои автоимунни заболявания;
  6. IgE мултиплен миелом — рядко;

НИСКИТЕ НИВА на отделните класове имуноглобулини (Ig) могат да се дължат на:

• Имуноглобулин М (IgM):
  1. мултиплен миелом;
  2. някои видове левкемия;
  3. някои наследствени заболявания на имунната система;
  4. агамаглобулинемия (в много редки случаи);
  5. синдроми, свързани със загуба на протеини;
• Имуноглобулин А (IgA) — ниските нива на IgA увеличават риска за развитие на автоимунно заболяване:
  
  1. някои видове левкемия;
  2. бъбречно увреждане (нефротичен/нефрозен синдром);
  3. чревни заболявания (ентеропатии);
  4. атаксия-телеангиектазия — рядко наследствено заболяване, което засяга координацията;
  5. тип III дисгамаглобулинемия;
  6. малабсорбция;
  7. болест на Still;
  8. рецидивиращо възпаление на средното ухо;
  9. мултиплен миелом;
  10. макроглобулинемия на Waldenstrom;
  11. придобит имунен дефицит;
  12. карцином на стомаха;
  13. агамаглобулинемия (в много редки случаи);
  14. наследствен дефицит на IgA;
•  Имуноглобулин G (IgG):
  1. вроден дефицит (в редки случаи);
  2. макроглобулинемия на Waldenstrom;
  3. някои видове левкемия;
  4. бъбречно увреждане (нефрозен синдром);
• Имуноглобулин D (IgD):
  1. наследствен дефицит;
  2. придобит имунен дефицит;
  3. мултиплен миелом;
• Имуноглобулин Е (IgE):
  1. наследствен дефицит;
  2. атаксия-телеангиектазия;
  3. придобит имунен дефицит;
  4. мултиплен миелом;

Ако се наблюдават по-високи нива на един от класовете имуноглобулини, необходимо е да се направи допълнителен анализ (имунофиксация), за да се определи дали антителата се образуват от клонове на анормални плазматични клетки (моноклонална гамапатия).

Дефицитът на IgA е най-често срещаният имуноглобулинов дефицит — честота е 1 на 500 човека, като в повечето случаи не се наблюдават симптоми.
IgA дефицит се установява много по-често при автоимунни заболявания (особено цьолиакия), отколкото при инфекции.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които могат да възпрепятстват провеждането на това изследване или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

• пол — средните стойности на IgA могат да бъдат с 20% по-високи при мъжете, докато средните стойности на IgМ могат да бъдат с 30% по-високи при жените;
• консумация на алкохол — свързана е повишени серумни нива на IgA;
• тютюнопушене — свързано е с ниски нива на IgG;
• прием на някои медикаменти, включително:
  
  
  1. перорални контрацептиви;
  2. за лечение на сърдечни заболявания;
  3. антиконвулсанти;
  4. фенитоин (phenytoin);
  5. метадон (methadone);
  6. прокаинамид (procainamide);
  7. гама-глобулин;
  8. аспирин;
  9. бикарбонати;
  10. кортикостероиди;
• прием на наркотици;
• противотуморна терапия — лъчелечение и химиотерапия;
• кръвопреливане през последните 6 месеца;
• силно хемолизирани проби;
• силно липемични проби (с висока концентрация на липиди);
• кръвни проби, съдържащи ревматоиден фактор, парапротеини, циркулиращи имунни комплекси или високи нива на билирубин;
• някои заболявания — например диабет;
• имунизации (ваксинации), направени през последните 6 месеца, особено реимунизации (бустер дози);
• изследване с радиоактивни вещества през последните 3 дни;