Елайза

Елайза е основен имуноензимен метод в клиничната имунология (от английски език ELISA е съкратено от enzyme-linked immunosorbent assay). Принципът на взаимодействие на веществата при извършване на елайза метода е аналогичен с реакцията антиген-антитяло. Този имуноензимен тест позволява лесно визуализиране на резултатите и може да бъде завършен без допълнително използване на радиоактивни материали.

Имуноензимният метод елайза не е много информативен – не показва нито клетъчната локализация, нито молекулната маса на антигена. Но за сметка на това елайза е удобен за рутинни клинични тестове и може да се провежда не само като качествен, а и като количествен метод.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Имуноензимният метод елайза се извършва най-често на пациенти, при които има съмнение за:

• вируса на ХИВ;

• сифилис;

• различни паразитози - ехинококоза на черния дроб (в около 70% от случаите тестът се позитивира), токсоплазмоза и други.

Имуноензимният тест се използва и при изследване на хормони, автоимунитет, туморни маркери и инфекциозни заболявания в организма.

Необходима ли е предварителна подготовка?

От страна на пациента при извършване на имуноензимен метод елайза не е необходима предварителна подготовка.

Метод на провеждане на изследването

Елайза се провежда в плаки с многобройни ямки, чиито дъна са плоски. Плаките са от пластмаса, върху която белтъците са склонни да се адсорбират.
Имунологичният метод се извършва в следната последователност:

• първо в ямките се налива разтвор на антигена и се оставя за известно време, за да може част от него да се залепи върху дъната и стените на ямките;

• след това остатъкът от антигена се изсмуква. Ямките за известно време се запълват с разтвор на някакъв индиферентен белтък, най-често говежди серумен албумин. Неговата роля е да покрие (блокира) пластмасата, за да не може никой от следващите реагенти да се адсорбира върху нея неспецифично;

• ямките отново се изпразват и в тях се нанася разтворът на първото антитяло. Дава му се време да реагира с антигена, след което се изсмуква и ямките се промиват;

• слага се второто антитяло, отново се оставя да престои и се промива;

• добавя се субстрат за цветна реакция, катализирана от ензима, с който е белязано второто антитяло.

На различните етапи от реакцията се оставят контроли – ямки без антиген, първо антитяло или/и второ антитяло. След като цветната реакция се развие, ямките-проби се сравняват с контролите.

Отчитане на резултатите от проведения имуноензимен метод елайза става с фотометър, наречени "четец на ЕЛАЙЗА", в които вместо традиционната кювета се слага самата плака.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на имуноензимния метод елайза пациентът няма да усеща болка. Единствено при вземане на биологичен материал за изследване - кръв, секрет или друго, може да се усети леко убождане на съответното място, но манипулацията не е води до продължителен дискомфорт.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

От провеждане на елайза не са описани наличие на рискове.

Резултати от проведеното изследване

Резултатите от имуноензимния метод елайза се отчитат с помощта на фотометър, като се отчита оптичната плътност на гнездата.

Напълно възможно е в организма на изследваното лице, което не е заразено с дадено заболяване, да има антитела, които от своя страна да дадат фалшиво положителен резултат. При наличие на положителен резултат, методът се извършва отново.

Грешно отрицателен резултат може да се появи по време на прозореца между инфекцията и наличие на антитела към вируса (период на сероконверсия).

Кога не трябва да провеждате изследването?

Няма данни за това кога не бива да се провежда изследването елайза.