Вирусен хепатит, неуточнен МКБ B19

Вирусните хепатити са група заболявания, разпространени в целия свят и имащи близки клинични, биохимични и морфологични характеристики, независимо етиологично различните вируси. Разлики съществуват по отношение на вирусологичните и серологичните изследвания, риска от развитие на усложнения и хронифициране на болестта, терапевтичния план.

Най-малко пет са хепатотропните вируси, причиняващи вирусен хепатит, а именно вирус на хепатит А (HAV), хепатит B (HBV), хепатит C (HCV), хепатит D (HDV) и хепатит E (HEV). Те са добре охарактеризирани и предизвикват около 90 % от острите и 95 % от хроничните вирусни хепатити.

Други хепатитни вируси, като хепатит F и G вируси са възможни причинители на заболявания при хора, но се срещат рядко в клиничната практика. По-рядко причинители на вирусен хепатит са цитомегалният вирус, причинителят на жълтата треска, вирусът на Ебщайн-Бар и други.

При малък процент от заразените лица се развива вирусен хепатит, неуточнен, при който не е възможно идентифициране на конкретния причинител поради различни причини.

Заболяването се среща във всички части на света, като не показва съществени различия по отношение на заболеваемостта между представителите на мъжкия и женския пол, като се засягат предимно детската и активната възраст.

Инкубационният период (времевият отрязък от момента на заразяване до развитието на първите клинични признаци на болестта) показва висока вариабилност, като най-често е между две и осем седмици.

Заразяването при неуточнен вирусен хепатит се осъществява по добре познатите механизми, типични за вирусните хепатити, а именно:

• полов път: при практикуване на незащитен полов контакт и честа смяна на половите партньори
• кръвен път: при преливане на контаминирана кръв и/или кръвни продукти, органна или тъканна трансплантация, извършване на различни манипулации (козметични, стоматологични или медицински) с контаминирани инструменти, при употреба на наркотични вещества по венозен път и използване на една и съща игла
• вертикален път: много от вирусите лесно преминават през плацентарната бариера, заразявайки плода, като в някои случаи заразяване е възможно и посредством майчиното мляко, поради високите вирусни концентрации в него (например при хепатит В)
• алиментарен, фекално-орален път: характерен е за хепатит Е и хепатит А, като рискови фактори са ниската лична и обществена хигиена, консумацията на контаминирани хранителни продукти или вода, пряк или индиректен (с предмети на болния) контакт

При вирусните хепатити, клиничните симптоми варират от едва небелязани астено-адинамични оплаквания до фулминантно протичане и фатален край, с развитие на тежка клинична картина на прогресираща остра чернодробна недостатъчност и хепатална кома. Това зависи от имунния отговор на пациента и други не добре изяснени фактори, повлияващи отношенията вирус-гостоприемник.

В най-общия случаи при неуточнен хепатит е възможно протичане под формата на:

• Неуточнен вирусен хепатит с хепатална кома: тежко, агресивно протичане на болестта, водещо в кратки срокове до развитие на чернодробна некроза, чернодробна недостатъчност и хепатална кома, с наличие на неврологична симптоматика, като например промяна в психичния и когнитивния статус, наличие на патологични рефлекси, промяна в говора, почерка и походката
• Неуточнен вирусен хепатит без хепатална кома: заболяването протича най-често с лека или средно тежка клинична симптоматика, по-рядко с тежко протичане и изява на всички характерни за болестта прояви с висока интензивност

Общите прояви за двете форми при вирусен хепатит, неуточнен, включват:

• астено-адинамичен синдром: мускулна слабост, общо неразположение, изразена умора
• интоксикационен синдром: фебрилитет (повишение на телесната температура), главоболие, повишена раздразнителност
• прояви от страна на гастроинтестиналния тракт: коремна болка, липса на апетит, гадене, придружено при някои пациенти с повръщане, по-рядко е налице диария
• жълтеница (иктер): пожълтяване с различно проявена интензивност в зависимост от тежестта на инфекцията, засягащо кожата, склерите на очите и лигавиците и водещо до промяна в цвета на урината (потъмняване) и фекалните маси (обезцветяване)
• болка в дясно подребрие, възникваща в резултат от увеличените размери на черния дроб (хепатомегалия)
• макар и по-рядко са възможни и увеличение на лимфните възли, болки в ставите, обрив по кожата

Черният дроб се засяга при почти всички пациенти, докато слезката се засяга при различен процент от заболелите с развитие на спленомегалия (увеличаване размерите на слезката).

При формата с развитие на хепатална кома почти винаги е налице изразена жълтеница, въпреки че се описват случаи на аниктерна (без жълтеница) форма на болестта, водеща до чернодробна кома.

При вирусния хепатит без хепатална кома е възможно протичане под формата на иктерна и аниктерна форма в зависимост от наличието или липсата на жълтеница.

Рисковете, свързани с наличието на вирусен хепатит, включват нарушенията в хепаталните структури и развитието на чернодробна фиброза, цироза, чернодробна недостатъчност, първичен карцином на черния дроб (хепатоцелуларен карцином).

Възможно е засягане и на други органи и системи, като например отделителната система, хемопоезата, опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата система.

Диагнозата при вирусен хепатит, неуточнен, се изгражда въз основа на получените резултати от многобройните методи на изследване, а именно:

• анамнеза: данни за принадлежност към рискова група, епидемиологична анамнеза
• преглед: физикалните находки, особено при наличие на жълтеница, насочват към заболяването
• промени в лабораторните показатели: необходимо е извършване на пълна кръвна картина, изследване нивата на чернодробните ензими, албумин, билирубин
• серологични, вирусологични изследвания: при неуточнената форма показват противоречиви резултати
• образна диагностика: характерните промени в черния дроб се онагледяват при извършване на ултразвуково изследване (ехография) на корем, в някои случаи и особено при наличие на неврологична симптоматика е уместно извършване на компютърна томография

Необходимо е разграничаване на неуточнения вирусен хепатит от другите известни форми на хепатит с вирусна етиология, каквито са остър хепатит А, остър хепатит В, остър хепатит Е, остър хепатит С, остър хепатит D, другите заболявания на черния дроб с автоимунна, инфекциозна или неопластична етиология.

Лечението включва комплексен и индивидуален подход, като се препоръчва почивка, постелен режим, рестриктивна диета (ограничаване консумацията на газирани напитки, кафе, алкохол, пържени и мазни храни), прием на хепатопротективни средства, витаминни добавки (например витамини от група В, витамин С, витамин Е).

При някои пациенти по медицински съображения се прилагат антивирусни лекарства и инфузии.

При наличие на хепатална кома се налага парентерално хранене на пациента със сонда.

Прогнозата се определя от възрастта на болния, давността и тежестта на симптоматиката, отговора спрямо приложената лечебна схема.

Профилактичните мерки са насочени към повишение на националната информираност и здравна култура за начините за заразяване и рисковете, свързани с вирусните хепатити.

Препоръчва се повишаване на личната и обществената култура, използване на предпазни средства (презервативи) при полов контакт, контрол над кръвните продукти и органите за трансплантация, доверяване само на сертифицирани специалисти при извършване на стоматологични или козметични процедури.

Полезна информация може на намерите в раздел Здравни проблеми:

• Хепатит