Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Други болести, предизвикани от спирохети Други инфекции, предизвикани от спирохети Лаймска болест

Лаймска болест МКБ A69.2

Лаймска болест МКБ A69.2 - изображение

Лаймската болест е остро ендемично инфекциозно заболяване, пренасяно главно от кърлежи, което показва склонност към хронично протичане в три последователни периода. Характеризира се с поражения на кожата, нервната система, ставите, сърцето, очите и други органи.

Причинителят на Лаймска болест е Borrelia burgdorferi - Грам-отрицателна тънка, спираловидно навита нишка, която при разграждането си отделя ендотоксин. Култивира се трудно на специални хранителни среди. Неустойчива е на външни влияния и дезинфекционни средства.

Резервоар на инфекцията са най-различни диви и домашни животни, птици, кърлежи. Най-голямо епидемиологично значение в ендемичните райони имат елените, мишевидните гризачи и кърлежите, особено от рода ixoides. Инфектирането става чрез слюнката при ухапване от заразен зрял кърлеж, нимфи или ларви, както и при размачкване и напръскване на конюнктивата със съдържанието му. Заболяването се наблюдава главно през пролетно-летния сезон, свързано с биологията на преносителите и усилените селскостопански дейности. Лаймската болест е разпространена във всички райони на страната. Боледуват всички възрасти.

Входна врата на инфекцията е кожата, рядко конюнктивата. Следва размножаване на причинителя на мястото на внедряването и постепенно обхващане на околната тъкан, при което се развива характерно възпаление - мононуклеарна инфилтрация, оточност и вазодилатация без склонност към нагнояване, клиничен израз на което е т.нар. erythema migrans - хроничен мигриращ еритем, предизвикан от Borrelia burgdorferi. Част от борелиите могат да достигнат до регионалните лимфни възли и да предизвикат неспецифичен мононуклеарен лимфонодулит. Оттам патогенът може да постъпи в общото кръвообращение и да се развие бактериемия, след което да се локализира вероятно в ретикуло-ендотелната система и да остане жизнеспособен продължително време. По-късно, по неизвестни за сега причини, в около 15% от болните могат да се развият ранни (до 1г.) или късни генерализирани форми със засягане на нервната система, ставите, сърцето, очите, кожата и други органи.

Инкубационният период е от 3 до 35 дни. Заболяването протича в три стадия - начален стадий, стадий на ранна генерализация и стадий на късна генерализация.

Началният стадий започва обикновено с появата на макула или папула на мястото на ухапването. Около нея се появява еритемна зона, която бързо нараства и за няколко дни добива големи размери - от 4-5 до 50см. - erythema migrans. Цветът на еритемата може да бъде бледорозов, червен или ливиден. Има леко надигнати очертания. По форма най-често е кръгла, овална или тип географска карта. Центърът на еритемата обикновено е инфилтриран, понякога с були, хеморагии, некрози и черно-кафяви крусти. Централната част на еритемата нерядко избледнява и се получава централен блед пръстен, като променени остават центърът на еритемата и нейните очертания - тип биволско око -черно-кафяв център, блед пръстен и зачервени очертания. Обикновено erythema migrans се задържа 2-3 седмици и след това постепенно изчезва. Тя се счита за патогномоничен белег на болестта и се наблюдава в над 70% от всички случаи. Понякога се съпровожда с регионален лимфонодулит и леко изразени токсиинфекциозни прояви - субфебрилна температура, обща отпадналост, лесна уморяемост, главоболие, леки ставни и мускулни болки и др.

В отделни случаи началният период може да се изрази с поява на няколко еритемни изменения, макуло-папулозен или уртикарен обрив, само с регионален лимфонодулит (особено в тилната област) и грипоподобни симптоми - висока температура, лек катар на дихателните пътища, главоболие, ставни и мускулни болки и др., но без промени по кожата - "Flu-like" форма.

Ранният генерализиран стадий се развива от 2 до 12 месеца след началния, но може да възникне и без да е предшестван от него. Характеризира се с изключително разнообразни поражения на нервната система, поражения на ставите, сърцето, очите и др. Тези органи и системи могат да бъдат засегнати поотделно или в различни комбинации:

  • нервни поражения - срещат се сравнително често. Може да се наблюдава серозен менингит с леко повишен ликворен белтък и лимфоцитарна плеоцитоза, спонтанни парези и парализи на черепно-мозъчните нерви, полиневрити и полирадикулоневрити (синдром на Guilain-Barre), трансверзален миелит, възходяща парализа тип Landry, синдром на Garin-Bugadoux-Banuwarth (серозен лимфоцитарен менингит, неврит на черепно-мозъчни нерви и полирадикулоневрит), остър енцефалит, синдром, подобен на мултиплена склероза и др.
  • сърдечни увреждания - обикновено са леки. Най-често се наблюдават нарушения в проводимостта - различни блокове, екстрасистоли и др. Много по-рядко се развиват остри миокардити със сърдечна слабост или остри перикардити
  • засягане на ставите - у нас се среща по-рядко. Появяват се без видими причини остри артрити, които обхващат предимно големите стави, като засягането може да бъде едновременно или последователно. Засегнатите стави стават силно болезнени, зачервени и подути. След 10-12 дни проявите на артрита постепенно изчезват, но след
  • известен период може да се появи нов пристъп, след това и друг и в малък процент да настъпи хронифициране на болестния процес
  • очни увреждания - неврит на зрителния нерв, иридоциклит, оток на папилата, панофталмит

Късният генерализиран стадий, който се развива години по-късно, може да се предшества от първите два, но може да започне и без данни за тях. Наблюдава се поражение на същите органи, както през втория стадий, плюс засягане и на кожата:

  • поражение на ставите (lyme arthritis) - има същата характеристика, както през втория стадий. Без етиологично лечение болестният процес може да хронифицира с развитие на дистрофия на хрущяла, остеопороза, формиране на остеофити, дори анкилоза
  • увреждане на нервната система - също така е изключително разнообразно, често показва бавен, прогресиращ ход. Освен описаните във втория стадий клинични прояви, могат да се наблюдават и енцефалопатии с психични нарушения и деменции, хронични прогресиращи енцефалити, хронични увреждания на черепно-мозъчни нерви, прояви на амиотрофична латерална склероза и т.н.
  • сърдечни поражения - имат същата характеристика, както през втория стадий
  • засягане на кожата - характеризира се с появата на различни по големина индурирани, еритемни плаки, разположени главно по крайниците, кожата на които постепенно атрофира, става много тънка и през нея прозират кръвоносните съдове - acrodermatitis chronica atrophicans

Лабораторно най-често се установява нормален брой на левкоцитите. Лека до умерена левкоцитоза се наблюдава при единични случаи в началния период и по-често при следващите, независимо от клиничните форми. При тези случаи се открива и известно олевяване с неутрофилия, както и леко до умерено повишена СУЕ. При невроборелиозите може да се установи повишение само на ликворния белтък или лека мононуклеарна плеоцитоза.

Диагнозата Лаймска болест в началния стадий е лесна, когато има данни за ухапване от кърлеж и развитие на erythema migrans. По-трудна е, ако началният период се характеризира само с регионален лимфонодулит или flu-like форма. Диагнозата на клиничните форми на генерализираните прояви на заболяването е сравнително по-лесна, когато има сигурни данни за ухапване от кърлеж и прояви на начален стадий. Тя е много трудна, ако такива сведения липсват. При тези случаи се основава на данните за пребиваване в ендемичен район, ухапвания от кърлежи в миналото и особено на изследванията за доказване на етиологичния причинител. Borrelia burgdorferi може да бъде изолирана на специални хранителни среди от късче тъкан, взета от ръба на erythema migrans, от кръв, ликвор, синовиална течност. Тези материали могат да се изследват и с PCR-методики, а биопсичният материал - чрез електронна микроскопия. Използва се и серологични методи - RIF, ELIZA и др.

Диференциална диагноза се прави с голям брой заболявания. Разграничаването на erythema migrans от еризипел, тромбофлебит, фурункулоза, токсиалергична плака и др. е сравнително лесно и се основава на характеристиката на тази еритема и на данните за ухапване от кърлеж. Проявите на генерализираните форми се диференцират от различни нервни, ставни, сърдечни, очни, кожни и други заболявания по пребиваване на болните в ендемични райони, данни за ухапвания от кърлеж, особено с развитие на erythema migrans и резултатите от изследванията.

Лечението на началния стадий най-често се провежда с доксициклин, еритромицин, хлорамфеникол, цефалоспорини от първо и второ поколение, амоксицилин и др. Курсът на лечение е най-малко 10 дни, но обикновено е 2 седмици. При късно започнато лечение може да се проведе повторен антибиотичен курс.

Генерализираните форми, особено невроборелиозите, се лекуват с по-големи дози антибиотици, най-често парентерално. Добър ефект имат цефтриаксон, пеницилин и др. Курсът на лечение обикновено е 3 седмици. Често, особено при невроборелиозите, се провеждат 2-3 антибиотични курса. Използват се като патогенетични средства глюкокортикоиди, витамини, при ставни поражения - нестероидни противовъзпалителни средства и др.

Прогнозата на Лаймската болест е благоприятна, особено ако се проведе етиологично лечение в началния стадий. Късните генерализирани форми, особено невроборелиозата и lyme-артритът могат да не се повлияят достатъчно добре и да станат причина за летален изход или за трайна инвалидност.

Профилактичните мерки включват:

  • обезкърлежаване
  • широка здравна просвета за избягване на възможността за ухапване от кърлежи на домашни животни
  • носене на предпазни облекла при работа в зони с наличие на кърлежи
3.8, 12 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Лаймска болест МКБ A69.2

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Лаймска болест МКБ A69.2

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Лаймска болест МКБ A69.2

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки