Тест за антитела при лаймска болест

Лаймската болест може да бъде много трудна за диагностициране, поради причината, че симптомите й наподобяват тези на много други болести. Ако вие и вашият лекар се съмнявате, че имате лаймска болест, освен подробна анамнеза и физически преглед, трябва да се направи и тест за антитела към бактерия, причинител - Borrelia bugdorferi.

Тест за антитела при лаймска болест най-често се използва за потвърждаване на диагнозата. Може да бъде извършен с материал от кръвна проба, гръбначномозъчна или ставна течност.

Изследванията за антитела имат недостатъка, че могат да останат негативни до два месеца след заразяването. Веднъж формирани, антителата остават в организма с години, дори и след успешно излекуване от лаймска борелиоза.

Откриването на антитела срещу Borrelia bugdorferi не може да определи момента на заразяване с лаймска болест – дали се е случило скоро или преди години.

Съществуват три вида тест за антитела при лаймска болест:

• ELISA (ензим-свързан имуносорбентен анализ) - поради своята бързина и висока чувствителност е най-често използвания
• IFA (индиректна имунофлуоресценция) - използва се като заместител на ELISA
• Уестърн блот анализ - използва се за потвърждаване на резултата след провеждането на един от двата по-горни теста. Също е удачно използването на уестърн блот за откриване на хронични форми

Провеждането на тест за антитела при лаймска болест трябва да протече двуетапно – да се направи ELISA или IFA, след което уестърн блот тест за потвърждаване на резултата при всички лица с положителни или горно-гранични стойности.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Провеждане на тест за антитела при лаймска болест се препоръчва при проява на следните симптоми:

• Зачервена зона с блед център, която се появява на мястото на ухапване от кърлежа и се разраства ("окото на бика")
• Усещане за силна умора
• Висока температура или треска
• Болки в ставите и мускулите
• Схванатост във врата и главоболие

При хроничната форма се наблюдават болки в ставите, явления от страна на сърдечно-съдовата и нервната системи и вдървеност.

Тест за антитела при лаймска болест е най-показателен, при наличие на проявени симптоми или рискови фактори.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не се изисква специална подготовка за провеждане на тест за антитела при лаймска болест.

Метод на провеждане на изследването:

Взема се най-често кръвна проба. Изключителна рядкост е изследване на цереброспинална или ставна течност.

Какво ще усещате по време на изследването?

При навлизането на иглата в кръвоносния съд може да усетите убождането.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Може да се получи кръвонасядане на мястото на убождането, за избягването на което се препоръчва притискане в продължение на няколко минути след изваждане на иглата.

Много рядко усложнение, което преминава обикновено само с налагане с топли компреси е флебитът.

При хора с проблеми с кръвосъсирването или лекувани с антикоагуланти или антиагреганти (аспирин, синтром, антистенокардин, варфарин и др.), е възможно по-продължително кървене.

Резултати от проведеното изследване:

След провеждането на тест за антитела при лаймска болест, получените резултати се представят в титър. Резултат, който гласи "титър 1:16", означава, че се откриват антитела при разреждане на обема на кръвната проба с 16 равни на него обема солен разтвор. Следователно стойност напр. 1:256 е по-голяма от 1:64.

   Нормални стойности:

• Не се откриват антитела срещу причинителя на лаймска болест
• Титърът от IFA не надвишава 1:256

   Отклонения от нормата:

• Откриват се антитела срещу бактерия причинител
• Титърът от IFA e равен или по-голям от 1:256

Положителен тест за антитела при лаймска болест може да означава наличие на активен болестен процес, но и останали антитела след боледуване от лаймска болест в миналото.

Кога не трябва да провеждате изследването?

В някой случаи резултатите могат да бъдат неточни. Ето защо тест за антитела при лаймска болест трябва да се избягва при:

• Вирусни инфекции, например Епщайн-Бар или HIV
• По време на друга бактериална инфекция
• При високи стойности на триглицериди и холестерол