Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Артропатии Инфекциозни артропатии Директно инфектиране на става при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде Артрит при Лаймска болест (А69.2ї)

Артрит при Лаймска болест (А69.2ї) МКБ M01.2

Артрит при Лаймска болест (А69.2ї) МКБ M01.2 - изображение

Лаймска болест е инфекциозно заболяване, което се причинява от Borrelia burgdorferi при ухапване от кърлежи от род Ixodes. Пълното определение на Лаймска болест я дефинира като инфекциозно заболяване, характеризиращо се с възпалителни изменения и полиорганна манифестация. Ставното ангажиране при Лаймска болест се определя като артрит при Лаймска болест.

Синонимни названия на Лаймска болест са:

  • Лаймска борелиоза
  • Еритема мигранс с полиартрит
  • Кърлежов менингополиневрит

Някои автори приемат артрит при Лаймска болест като синоним на Лаймска болест, а в други автори, като подклас на основната нозологична единица.

Артрит при Лаймска болестБорелиите, причинители на Лаймска болест се разделят на няколко геновида, като трите най-значими са Borrelia burgdorferi sensu stricto, Borrelia garinii, Borrelia afzelii. Трите геновида общо се означават с термина Borrelia burgdorferi sensu lato.

Борелиите са грам-негативни микроорганизми, които са много взискателни към средата си на живот. Температурният им оптимум е 32°С. В човешка кръв, съхранявана при 4°С, могат да преживеят до 48 часа.

Човек се заразява с Лаймска болест при ухапване от кърлеж. Интересен факт е, че ухапването от кърлеж е неболезнено, тъй като кърлежите отделят чрез слюнката си анестетични компоненти.

Артрит при Лаймска болестЛаймска болест може да се охарактеризира като сравнително  "младо" заболяване. Историческа справка посочва, че Лаймска болест е дефинирана като отделна нозологична единица през 1975 година в Кънектикът, САЩ. Основният брой случаи е в градовете Лайм и Олд Лайм, откъдето произлиза името на болестта.

Клиничните случаи са презентирани предимно с кожни промени и ставна болка и затова до 1975 година по грешно били диагностицирани като ювенилен ревматоиден артрит. Днес Лаймска болест със ставно ангажиране се определя като артрит при Лаймска болест.

Спрямо епидемиологичните данни Лаймска болест е едно от най-често срещаните заболявания в САЩ. Всяка година се разболяват около 300 000 души, в същото време в Европа броят им не надвишава 65 000 души.Артрит при Лаймска болест

Лаймската болест е заболяване с полиорганна манифестация. Особености на симптоматичната картина при болестта са:

  • Не всички симптоми се проявяват при един и същи пациент.
  • Не всички симптоми се изявяват по едно и също време.
  • Нерядко са описани и неспецифични симптоми на Лаймска болест.

Интересен факт е, че близо 7% от пациентите в САЩ нямат симптоми при наличие на Лаймска болест. По неизяснени причини този процент е много по-висок на Европейския континент. Друг специфичен белег на лаймска болест, характерен единствено за европейците, е ангажирането на ушната мида.

Клиничната симптоматика при Лаймска болест се разделя на три стадия:

Артрит при Лаймска болест

Първи стадий

Ранния стадий на болестта обхваща времевия интервал 3-30 дни. Началната симптоматика има два характерни белези — еритема мигранс и грипоподобна симптоматика. Еритема мигранс се явява при около 80% от клиничните случаи. Централната и част е тъмночервена и тактилно се усеща като кожно уплътнение. Периферията на тъмночервеното уплътнение се следва от малка кожна зона с нормален цвят и кожна зона с еритем.

Втори стадий

Този стадий се определя като стадий на дисеминация, тъй като борелиите се разпространяват по хематогенен път. Клиничната симптоматика се определя спрямо ангажираните органи. Борелиите достигат до централната нервна система, периферната нервна система, очите, мускулите, включително сърдечната мускулатура. Артритът при Лаймска болест обикновено се развива седмици след ухапването.Артрит при Лаймска болест

След първоначалното ухапване спирохетите на борелиите се разпространяват по хематогенен път и достигат до синовиалната тъкан на ставите. Предизвиква се възпалителен отговор към патогена, която се следва от хипертрофия на синовията, съдова пролиферация и инфилтрация от мононуклеарни клетки. В синовиалната течност се натрупват неутрофили, макрофаги, имунни комплекси и цитокини. B burgdorferi индуцира хондроцити за продуциране на матрични металопротеинази. Ролята на тези ензими е свързана с разграждането на колагените структури на хрущялната тъкан.

Артрит при Лаймска болест След разкриване на етиопатогенезата на става ясно, че първоначалната симптоматика на артрит при Лаймска болест се представя с картина на пиогенен артрит. Клинично се установява болка, зачервяване, оток, затопляне и дисфункция. По правило симптоматиката при артрит при Лаймска болест е преходна. Тези симптоматични епизоди са кратки. До 90% от симптоматика се локализира с колянната става, следвана от лакътна, глезенна, тазобедрена става и китка. При 51% от случаите с артрит при Лаймска болест се установява и фебрилитет.

Обобщено представена симптоматиката при Лаймския артрит се характеризира с епизодичен синовит, ангажиращ до 4 стави с продължителност по-малко от една седмица. Асимптоматичните периоди са по-дълги от 2 седмици.

В редки случаи клиничната картина започва със субклинична симптоматика с липса на безсимптомни периоди. В случаи артрит при Лаймска болест протича хронично.

Трети стадий

Последният стадий се характеризира с персистираща симптоматика за неопределен период от време.

Диагностичният алгоритъм на артрит при Лаймска болест започва от снемането на анамнеза. При целенасоченото лекарско интервю се снемат данни за сегашните оплаквания, придружаващи и минали заболявания. При оплакване от артритна болка при млади индивиди, лекарят трябва да диференцира ставната болка от артрит при Лаймска болест. Необходимо е снемането на епидемиологична анамнеза, като се има предвид, че инкубационният период на Лаймска болест е около 1-2 седмици. Заболяването се наблюдава предимно през пролетно-летния сезон, от май до септември.

Артрит при Лаймска болест От физикалния преглед се акцентира на огледа и палпацията. В първия стадий на болестта патогномоничен белег е еритема мигранс. Артрит при Лаймска болест се характеризира с класическите белези на остър възпалителен процес. Болестта се изявява предимно като моноартрит на коленете, но в последствие се локализира по останалите малки и големи стави на горния и долния крайник.

Артрит при Лаймска болест се диференцира с други заболявания, които се изявяват със ставна симптоматика, като например:

Верифицирането (установяването) на причинителя се осъществява посредством серумни проби с тестовете ELISA и IFA (част от изследванията за Лаймска болест). Това са съвременно диагностични тестове с висока чувствителност. Използва се и класическият тест на Western blot, при който се установяват специфични имуноглобулини от класовете G и M (IgG и IgM).

Диагностичен критерий за Лаймска болест, включително артрит при Лаймска болест.

Контакт с кърлеж в ендемичен район  1 точка
Анамнестични данни за Лаймска болест и характерен ход на болестта  2 точки
Установяване на единична симптоматика  1 точка
Позитивиране на серологичните изследвания  3 точки
Установяване на два или повече свързани симптома  2 точки
Клинично потвърдена еритема мигранс  7 точки
Данни за наличие на антигени на борелиите  4 точки
Бипсично потвърден акродерматитис хроника атрофиканс  7 точки
Микроскопия на оцветени със сребро тъканни фрагменти  3 точки
Установяване на генетичен материал от борелии  4 точки
Имунофлоресценция на тъканни фрагменти  4 точки
Позитивиране на културелните изследвания  4 точки
Сероконверсия  4 точки


Резултатите се тълкуват спрямо сборуваните точки. При над 7 точки вероятността за наличие на Лаймска болест е над 80%. Ако сборуваните точки са под 4, следователно има нисък риск за заболеваемост. Спорен е въпросът при междинни резултати, между 5 и 6 точки.

Терапията на артрит при Лаймска болест е консервативна. Тя е насочена към ерадикирана на причинителя на основното заболяване. Фармакологичната терапия се уповава на 21 дневен прием на тетрациклини, като дозата се коригира спрямо възрастта на пациента, теглото и придружаващите заболявания. При бременни тетрациклините могат да проявят тератогенен ефект, а при малки деца има нежелани последици. Затова антибиотичната терапия и терапевтичната смеха се определя и контролира от лекар.

4.4, 16 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ


https://en.wikipedia.org/wiki/Lyme_disease
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3656475/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4443866/
Лекционен материал на тема Лаймска болест; доц.Плочев

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки