Пиогенен артрит, неуточнен МКБ M00.9

Артритът е ставно заболяване в следствие на възпалителни или дегенеративни промени на ставния апарат. Когато причината за възникването на болестта е ясна, артритът се отбелязва като уточнен. Възпалителните артрити с верифициран причинител в рубриката на инфекциозните артропатии са:

• Стафилококов артрит и полиартрит
• Пневмококов артрит и полиартрит
• Други стрептококови артрити и полиартрити
• Артрити и полиартрити, предизвикани от други уточнени бактериални агенти

Последното подразделение на тази рубрика разглежда неуточнените инфекциозни форми, които са означени като пиогенен артрит, неуточнен.

Подобно на другите инфекциозни артропатии етиопатогенезата на пиогенен артрит, неуточнен е сходна. Ставното възпаление възниква предимно при рискови контингенти, които имат заболявания като:

• Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН)
• Имунодефицит с преобладаващ недостиг на антитела
• Система употреба на наркотични вещества
• Хроничен алкохолизъм
• Захарен диабет
• Серопозитивен ревматоиден артрит
• Болест на Бехтерев
• Дисеминиран lupus erythematodes

Пирогенен артрит, неуточнен може да възникне също при травми на ставния апарат или при провеждането на диагностични и терапевтични вътреставни манипулации. Поради нарастващото използване на протезни стави, инфекцията, свързана с този вид пластика се е превърнала в една от най-честите причини на пиогенен артрит, неуточнен. Честотата на инфекциите при протезираните стави варира от 2% до 10%.

45% от заболелите с пиогенен артрит, неуточнен са на възраст над 65 години, като над 50% от случаите са регистрирани при пациенти от мъжки пол.

Здравите клетки на синовиалната мембрана притежават значителна фагоцитна активност, а синовиалната течност има бактерицидна активност. Ревматоидният артрит и системният лупус еритематозус, както и другите хронични заболявания, възпрепятстват защитните функции на синовиалната течност и нейната бактерицидна функция. Травмите на ставите нарушават целостта на синовията и по същия механизъм намаляват нейните защитни сили. Като резултат ставата е уязвима на патогенна инвазия.

Вирусните инфекции, като морбили и рубеола, могат да причинят директна инвазия или продуциране на комплекси от антиген-антитяло. Такива имунологични механизми се появяват при инфекции с вируса на хепатит В, парвовирус В19 и лимфоцитен хориоменингит.

Микроорганизмите се разпространяват по няколко механизма, основните, от които са:

• Разпространение на бацили по хематогенен път от друго, първично възпалително огнище.
• Бактериемия — установяване на бактерии в кръвта с полиорганна дисеминация. Нарича се още сепсис или по-популярното названия "отравяне на кръвта".
• Предаване на инфламаторния процес по съседство.
• Инвазиране на ставата при открити травми.

Клиниката на пиогения артрит, неуточнен е сходна с клиниката на другите инфекциозни атропатии. Клиничната манифестация се характеризира с класическите белези на възпаление, а именно установяване на подуване, зачервяване, оток, болка и дисфункция на ставата. Спрямо началото на симптоматичната изява и времето на протезирането на ставите, се различава:

1. Ранна инфекция, която се проявява до третия месец след протезирането.
2. Забавена инфекция е тази, която се проявява в рамките 3-24 месеца след имплантирането.
3. Късна инфекция е със симптоматична изява след 24-тия месец от ставното протезиране.

Спрямо броя на ангажираните стави различаваме моноартритни и полиартритни форми. При полиартритните форми минималният брой на засегнатите стави е четири.

Диагностицирането на заболяването включва следните елементи:

Анамнеза и физикален преглед

Анамнезата представлява подробен лекарски разпит. Лекарят задава въпроси относно настоящите оплаквания, придружаващи и минали заболявания. Необходимо е изясняването на социалните и професионалните рискови фактори. Уточнява се и фамилната обремененост. От физикалния преглед значение имат огледът и тактичното изследване (палпация), при които се установяват белезите на инфламаторен процес. В края на анамнезата и физикалния преглед, лекарят има достатъчно информация да постави работна диагноза.

В следващите етапи на диагностика е необходимо да се докаже заболяването. Посредством изследване на хемокултура или ставен пунктат се верифицира бактериалния причинител, но при пиогенен артрит, неуточнен, причинителят е неустановен.

При клинични данни за бактериален причинител се препоръчва прилагането на широкоспектърни антибиотици. При съмнение за вирусна етиология се прилагат противовирусни лекарства. Фармакологичната терапия включва още овладяване на фебрилитета посредством антипиретици и овладяване на болевото усещане чрез приемане на нестероидни противовъзпалителни средства.

Прогнозата на болестта е относителна. Неустановяването на инфекциозния причинител възпрепятства провеждането на коректна терапия с последващ терапевтичен неуспех.