Пиогенен артрит МКБ M00

Наличието на възпалителен процес в ставата се определя като септичен артрит или пиогенен артрит. Възпалението е сложен биологичен отговор на тъканите към патогенна инвазия. Причинителите на инфламаторни процеси в човешкия организъм са бактерии, паразити, гъби и вируси. Етиологията на пиогенен артрит разглежда бактериите като основен патогенен причинител.

Епидемиологичните данни констатират, че всяка година средно 8 нови клинични случая на пиогенен артрит се регистрират (8 от 100 000 души население).

Рискови контингенти за развитие на пиогенен артрит са боледуващи с:

• Първични имунодефицитни заболявания — имунодефицит с преобладаващ недостиг на антитела.
• Вторични имунодефицитни заболявания — синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).
• Хронични заболявания, водещи до нарушения на имуногенната функция — захарен диабет, дисеминиран lupus erythematodes.
• Локални нарушения на ставния апарат — серопозитивен ревматоиден артрит, травми в областта на ставния апарат, диагностични или терапевтични вътреставни манипулации.
• Зависимости, нарушаващи защитните сили на организма — наркомании.

В секцията "пиогенен артрит" са разгледани най-честите бактериални причинители на септичен артрит.

• Стафилококов артрит и полиартрит
• Пневмококов артрит и полиартрит
• Други стрептококови артрити и полиартрити
• Артрити и полиартрити, предизвикани от други уточнени бактериални агенти
• Пиогенен артрит, неуточнен

Тази група от заболявания, засяга предимно периферните стави на горния и долния крайник, със следната подкласификация:

1. Раменна област — ключица, лопатка (акромиоклавикуларна, скапулохумерална стерноклавикуларна става).
2. Мишница — раменна кост (лакътна става).
3. Предмишница — лакътна и лъчева кост (гривнена става).
4. Китка — карпални кости, метакарпални кости, фаланги (ставите между всички тези кости).
5. Тазова област и бедро — сакрум, бедрена кост и таз (тазобедрена става, сакроилиачна става).
6. Колянна област — тибиа и фибула (колянна става).
7. Глезенна става и стъпало — тарзални кости, метатарзални кости и фаланги (стави на стъпалото).
8. Други — гръбначен стълб, ребра, шия, череп, глава, тяло.
9. Неуточнена локализация.

Клиничната презентация се характеризира със симптоматична триада от болка (75% от случаите), фебрилитет (60% от случаите) и нарушен обем от движения.

Диагностицира на пиогенен артрит.

Анамнеза и физикален преглед

От лекарския разпит (анамнеза) значение има установяването на скорошни инфекции, вродени и придружаващи заболявания, които променят реактивността на имунната система. Огледът и тактилното изследване (палпация) изясняват класическите белези на възпалителен процес, а именно:

• Подуване
• Зачервяване
• Затопляне
• Болка
• Нарушена функция

Инфламаторният процес при пиогенен артрит ангажира предимно колянната става (50% от клиничните случаи), следвано от бедрената става (20%), раменната (8%), честотата на възпалението на глезенната става и китката се разпределят по равно (7%).

Лабораторна констелация

При изследване на кръвната картина  се установяват лабораторните белези на възпалителен процес. Завишени са стойностите на С-реактивния протеин, скорост на утаяване на еритроцити и левкоцити.

Верифициране на причинителя

На следващия етап е необходимо да се установи причинителя на инфламаторния процес  при пиогенен артрит. Причинителят се открива на базата на култивиране в специфична хранителна среда, като най-често се използва пунктат от вътреставното съдържимо или при септични състояния — хемокултура. Посредством полимеразна верижна реакция (PCR) в кратък период от време могат да се установяват бактериалните антигени.

Образни методи

От образните диагностични методи предимно се използва ултразвуково изследване и рентгенография. От образните методи се визуализира вътрествен оток, намаляване на вътреставното пространство и други рентгенологични белези.

Терапията е консервативна. Нефармакологичната терапия включва предимно прилагането на компреси за отбременяване на ставния оток. Фармакологичното лечение се уповава на ерадикиране на бактериалния причинител. За коректното провеждане на антибиотична терапия е необходимо да се определи микробната чувствителност с антибиограма. Антибиотиците са дозовоспецифични спрямо възрастта на пациента, теглото, придружаващите заболявания и наличието на алергии. За овладяване на симптомите се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства, които облекчават болевия синдром и антипиретици, които се прилагат за нормализиране на фебрилитета.

Прогнозата на пиогенния артрит е относителна. При насложена пиогенна инфекция към имунодефицитни състояния съществува реален риск от летален изход. При възрастни хора могат да останат трайни анатомични промени в ставния апарат. 30% от острите възпалителни процеси преминават в хронични. Забавянето на терапията също крие рискове. Смъртността зависи и от патогенността на причинителя. Неусложнен пиогенен артрит с N.gonorrhoeae е с нисък леталитет, докато при инфекцията с S. aureus смъртността може да достигне до 50%. При млади и неболедуващи хора, прогнозата е благоприятна.