Други стрептококови артрити и полиартрити МКБ M00.2

С названието артрит в медицинската литература се означават възпалителни и дегенеративни промени на ставите. Артритите имат разнообразна класификация. Всяка една артритна нозологична единица се характеризира с етиология, патогенеза, клинична картина, диагностика и лечение. Например артрити, причинени от стафилококи се определят като стафилококов артрит и полиартрит, а тези от пневмококи, съответно като пневмококов артрит и полиартрит. Пневмококовият разглежда предимно артрити причинени от Streptocоccus pneumoniae, докато при други стрептококови артрити и полиартрити се акцентира на бета – хемолитичен стрептокок от групата на А (Streptococcus pyogenes).

Streptococcus pyogenes е грам положителна бактерия. Възприемчивостта на човек към стрептококови инфекции варива от 80 до 100%, което зависи от патогенността на определен бактериален щам, както и индивидуалната чувствителност към патогени.

Епидемиологичните данни констатират, че годишно по света около 700 милиона души имат инфекции със Streptococcus pyogenes. Бета – хемолитичните стрептококи от група А са причина за много заболявания, вариращи от леки кожни инфекции до тежки и усложнени инфекции с полиорганна манифестация. При неусложнени инфекции смъртността рядко надвишава 0,1%, но ако настъпят усложнения на болестния процес процентът на смъртност нараства до 25%. Основните заболявания, в чиято етиопатогенеза стои Streptococcus pyogenes са:

• Остър фарингит
• Ангина
• Скарлатина
• Остър миокардит
• Остър ревматизъм
• Целулит

Всъщност ставното ангажиране без друга органна манифестация се разглежда в рубриката "други стрептококови артрити и полиартрити".

Ставното ангажиране се наблюдава предимно при горепосочените възпалителни заболявания. До засегнатите стави, микроорганизмите достигат посредством кръвоносната система от първичното огнище.

В етиопатогенезата на други стрептококови артрити и полиартрити се разглеждат случаи на проникване на инфекцията при проникващи травми в областта на ставите или при ставни манипулации.

Рискови контингенти са:

Болни със синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).

Състояния, при които има имунодефицит с преобладаващ недостиг на антитела.

Нарушен имунитет има при захарен диабет, хроничен алкохолизъм, предхождащи възпалителни заболявания, например морбили и много други.

Симптоматичната изява при други стрептококови артрити и полиартрити, включва предимно симптоми, свързани с наличието на възпалителен процес:

• Болеви синдром
• Повишена температура и наличието на треска
• Вътреставна ексудация и оток
• Ограничена подвижност
• Астено-адинамичен синдром (лесна уморяемост, слабост и намалена трудоспособност)

Диагнозата на заболяването се основава на:

• Анамнестични данни

Анамнезата представлява насочен лекарски разпит. Важно е да се уточни дали има предхождащи инфекциозни заболявания, с цел етиологично установяване, определяне на рискови фактори.

• Физикален преглед

Класическите методи на физикално изследване са оглед, палпация, аускултация и перкусия. При други стрептококови артрити и полиартрити значение имат огледът и палпацията. При оглед се установява локално зачервяване над възпалената става. Кожата е зачервена и изглежда като лакирана. При палпация (тактилно изследване) се констатира затопляне на кожата, и наличието на ставен оток.

• Образни диагностични методи

Основни методи се рентгенографията и ултразвуковото изследване. Посредством тях се визуализират ставни изменения, които предимно са наличието на вътреставен оток, изменение на синовията, ограничаване на ставното пространство. По-рядко се прилагат компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

• Верифициране на причинителя

За коректното провеждане на терапията е необходимо да се установи причинителя на други стрептококови артрити и полиартрити. Streptococcus pyogenes може да се изолира от хемокултура, пунктат от ставен ексудат с последващо култивиране в хранителна среда. Съвременен и бърз метод за установяване на бактериалния причинител е констатирането на бактериални антигени посредством полимеразнa верижна реакция (PCR).

• Лабораторна констелация

Наличието на инфламаторен процес се потвърждава с установяване на лабораторните признаци на възпаление. При възпалителен процес има левкоцитоза, ускорено утаяване на еритроцити (СУЕ) и завишени стойности на С-реактияния протеин.

Терапията при други стрептококови артрити и полиартрити е предимно консервативна. Нефармакологичната терапия включва:

• Ограничаване на движенията в засегната става.
• Физиотерапевтично лечение.
• Прилагана на компреси с цел намаляване на отока.

Фармакологичната терапия е насочена предимно към ерадикиране (премахване) на бактериалния причинител. Преди започване на терапията се прилага антибиограма. Това е лабораторен тест, посредством, който се установява чувствителността на даден микроорганизъм към определен антибиотик. По правило Streptococcus pyogenes е чувствителен към пеницилин.

Пеницилинът е първият открит антибиотик от Александър Флеминг през 1928 година. Пеницилинът спада към бета-лактамните антибиотици. Към момента се използват предимно полисинтетични производни на пеницилина. Тяхното действие се базира на инхибирания синтез на пептидогликан, основна съставка на бактериалната стена. Пеницилините биват:

• Тясноспектърни бета-лактамазонеустойчиви
• Тясноспектърни бета-лактамазоустойчиви
• Широкоспектърни аминопеницилини
• Широкоспектърни карбоксипеницилини
• Широкоспектърни уреидопеницилини
• Пеницилини, които са протектирани с бета-лактамазен инхибитор

Поради големия риск от алергични реакции, пеницилините се прилагат единствено след отрицателна скарификационна проба. Пеницилиновите медикаменти се предписват и прилагат единствено по лекарско предписание. Дозата на медикамента се определя спрямо възрастта, теглото и придружаващите заболявания на пациента.

Симптоматичната терапия е насочена към овладяване на температурата, с помощта на антипиретици. Болката се овладява от чрез приложение на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). НСПВС инхибират COX-1/COX-2, потискане на арахидоновата киселина и намаляване на продукцията на съдоразширяващите простагландини.

Прогнозата при други стрептококови артрити и полиартрити е благоприятна ако се спазва терапевтичния алгоритъм.