Лимфоцитарен хориоменингит МКБ A87.2

Лимфоцитарен хориоменингит е вирусна невроинфекция, която обикновено протича протрахирано като менингит или менингоенцефалит и завършва най-често с пълно оздравяване.

Причинителят на лимфоцитарния хориоменингит е РНК вирус от групата на Arenaviridae. Устойчив е на външни влияния. Предизвиква заболявания у хора и много животни.

Заболяването е широко разпространено сред гризачи, кучета, свине и хамстери, които служат като резервоар на инфекцията. У нас се среща спорадично. Вирусът се отделя в околната среда предимно с урината и изпражненията на гризачите, с помощта на които става контаминирането на хранителните продукти и водата. Заразяването става по алиментарен път, по-рядко по въздушно-капков и трансмисивен път чрез ухапване от насекоми.

При внедряване на вируса по храносмилателен или дихателен път следва репликацията и навлизането му в регионалните лимфни възли, а оттам и в кръвообращението. Вирусът проявява афинитет предимно към централната нервна система - предизвиква лимфоцитарен хориоменингит и лимфоцитарен менингоенцефалит. Съществуват и безсимптомни форми на инфекцията, за което свидетелства наличието на антитела у неболедували индивиди.

Вирусът е рядка причина за конгенитална инфекция с прояви от страна на централната нервна система и други органи и системи, като микро- и макроцефалия, очни аномалии - хориоретинопатия, слепота, интракраниални калцификати със спастични квадрипарези, гърчове, изоставане в интелектуалното развитие. Симптоматиката напомня на тази при другите конгенитални инфекции - CMV, токсоплазмоза.

Инкубационният период е от 1 до 7 дни.

Началото е остро с прояви на остра вирусна инфекция. Налице е висока температура, която може да бъде двувълнова, много силно главоболие, мускулни болки, адинамия, остър катар на горните дихателни пътища, многократни повръщания без облекчение, може и диария, полилимфаденопатия, морбилоподобен обрив.

След 2-3 дни се появяват симптоми на менингорадикулерно дразнене, със или без втора температурна вълна, със засилване на главоболието и другите симптоми, поява на фотофобия, хиперестезия, общомозъчни симптоми. Понякога се наблюдават болки в корема, хепатоспленомегалия, конюнктивит, застойна папила.

Лимфоцитарния хориоменингит може да протече като:

• грипоподобна форма
• серозен менингит
• менингоенцефалит
• менингоенцефаломиелит

Заболяването има протрахиран ход, с периоди на подобрение и влошаване, с продължителен фебрилитет и флуктуиращ синдром на менингорадикулерно дразнене, но в крайна сметка завършва с оздравяване.

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичната анамнеза, клиничната картина, ликворната находка. Потвърждаването на диагнозата се осъществява чрез изолиране на вируса от ликвора.

Диференциална диагноза се прави с туберкулозен менингит, серозни менингити и менингоенцефалити от друго вирусно естество.

Прогнозата в повечето случаи е добра. Заболяването завършва с оздравяване без остатъчни прояви.

Лечението на лимфоцитарния хориоменингит е патогенетично с дехидратираща терапия. Терапията е насочена към поддържане и възстановяване на жизненоважните функции на организма. Прилага се и човешки албумин. Симптоматичното лечение е с антипиретици, аналгетици, антиконвулсивни средства и витамини от група В и С. Може да се направи и лумбална пункция с лечебна цел.