Нарушена резорбция в червата МКБ K90

› Въведение

› Причини и видове

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Малабсорбцията представлява процес на нарушена резорбция на хранителните вещества, които не се усвояват напълно и преминават през чревния тракт, без да достигнат до кръвния ток.

Двата основни фактора за нарушена резорбция в червата са изменения в чревната лигавица и дефект в транспортирането на хранителните субстанции. В рубриката нарушена резорбция в червата се включват различни заболявания, провокирани от разностранни фактори и протичащи с нарушена функционална активност на интестиналния тракт.

Причини и видове

В зависимост от причините, провокиращи нарушения в резорбцията на червата, се различават няколко основни вида или форми на болестта:

• цьолиакия: цьолиакия, наричана още глутенова ентеропатия и нетропическо спру, е класически пример за нарушена резорбция в червата. Активната компонента на глутена е алфа-глиадин, комплекс от протеини, богати на пролин и глутамин. Алфа-глиадина на пшеницата, ръжта и ечемика предизвикват увреждане на тънкото черво. Цьолиакията е генетично обусловено заболяване, характеризиращо се с непоносимост на лигавица на тънкото черво към глутена, съдържаш се в житните храни (пшеница, ръж, ечемик) и водещ до нарушена резорбция на червата
• тропическо шпру: характерно е за някои тропически райони, като причината не е изяснена, предполага се, че може да бъде причинено от бактерии, вируси, паразитни инфекции или амеби, дефицит на фолиева киселина и витамин Б12. Протича със синдром на нарушена резорбция на червата, характеризиращ се с изглаждане на чревните гънки и възпаление на лигавицата на тънките черва
• синдром на сляпата бримка, некласифициран другаде: състоянието настъпва, когато нормалната бактериална флора на тънкото черво пролиферира извън нормалните граници и причинява разстройство на нормалните физиологични процеси на смилане и резорбция. Често се развива като усложнение на хирургични операции на корема, възпалителни заболявания на червата, склеродермия или дивертикули на червата
• панкреатична стеаторея: представлява наличието на излишък от мазнини в изпражненията, поради недостиг или намалена секреция на панкреатичната липаза, която се явява най-активният липолитичен ензим, разграждащ мастите до мастни киселини и глицерол. Панкреатична стеаторея се наблюдава в напреднали стадии на хроничен панкреатит с екзокринна недостатъчност на панкреаса
• нарушена резорбция, причинена от непоносимост, некласифицирана другаде: нарушена резорбция в червата може да се причини и от непоносимост към въглехидрати (при липса на дизахаридази), нишесте (при нарушена секреция на амилаза), масти (недостиг на стомашна или панкреасна липаза) и белтък (при недостиг на протеолитични ензими от панкреаса или стомашния пепсин)
• други нарушения на резорбцията в червата: болестта на Whipple се причинява от бактерията Tropheryma whippelii. Това е системно заболяване и може да засегне различни органи и системи. Ламина проприя на лигавицата на тънкото черво е инфилтрирана с макрофаги, което води до нарушена нормална вилозна функция на червата и малабсорбция
• нарушение на резорбцията в червата, неуточнено: при невъзможност за уточняване на състоянието и причисляването му към известните нарушения в чревната резорбция, се говори за неуточнена форма на болестта

Характерни симптоми

При нарушения в усвояването на различните хранителни вещества настъпват различни по вид и тежест прояви, като доминиращи в клиничната картина са следните:

• диария: общото между различните видове нарушения на резорбцията в червата е развитието на диария при излагане на съответните рискови фактори или прием на съответните храни. Диарията може да бъде водниста, възможни са промени в цвета, миризмата и вида на фекалните маси, като при нарушения в усвояването на мазнините е характерно възникването на стеаторея (прекомерно количество мазнини в изпражненията)
• коремна болка: диарията често се съпътства от тъпа, коликообразна или остра болка и дискомфорт, която обикновено преминава след дефекация, но скоро след това се проявява отново
• общи оплаквания: чести придружаващи симптоми с общ характер са промените в апетита, поява на гадене с или без повръщане, нарушения на съня, промени в настроението, главоболие и други
• симптоми на дефицит: нарушеното усвоява на различните нутриенти води до риск от развитие на недостиг или тежък дефицит на редица витамини и минерали, клиничните прояви на което включват бледи кожа и лигавици, умора, слабост, неврологични нарушения, болки в ставите и костите, чести инфекции, промени по кожата, нарушения в менструалния цикъл при жените, трудно зарастване на рани и много други
• усложнения: при продължително протичане е налице риск от развитие на синдром на малабсорбция, дехидратация (обезводняване), остеопоротични промени, тежка анемия, репродуктивни нарушения, забавяне на растежа и развитието при деца, неврологичен дефицит и други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните видове нарушения на резорбцията в червата изисква комплексен подход и обстоен анализ на получената от съответните изследвания информация:

• анамнеза и физикални находки: подробен разпит за излагане на рискови фактори и въздействия, връзка между появата на диарията и прием на определени храни и лекарства, положителна фамилна анамнеза, известни подлежащи заболявания. Обръща се внимание на вида, давността и тежестта на субективните оплаквания, необходим е подробен преглед с оглед и палпация на корем и оценка на общото състояние
• лабораторни изследвания: подробни кръвни изследвания с проследяване показателите на белия и червения кръвен ред, маркерите на възпалението, панкреасните и чернодробни ензими, бъбречна функция, серумни нива на желязо, витамин В12, витамин Д и други. За подпомагане на диференциалната диагноза се назначава и фекален тест, уринен анализ и някои други изследвания
• образни и инструментални изследвания: в зависимост от особеностите в протичането и лабораторните находки може да се наложи извършването на различни образни изследвания, включително ехография, рентгенография, компютърна томография, долна ендоскопия с биопсия и други

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване от различните болести на интестиналния тракт с възпалителна, неопластична, инфекциозна или автоимунна етиология, някои форми на хранително натравяне и непоносимост към храни.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при доказване на нарушения на резорбцията в червата е комплексен, строго индивидуализиран и съобразен с особеностите в протичането при отделните пациенти.

Най-общо се назначават:

• етиологично лечение: когато е известна причината, довела до заболяването, се предприема етиологична терапия, която може да включва антибиотично лечение, избягване консумацията на определени храни, приложение на подходящи имуносупресивни средства и други
• промени в диетата: препоръчва се ограничаване консумацията на дразнещи храни, спазване на диета до стабилизиране на състоянието, прием на достатъчно течности и избягване на гладуване, преяждане или смесване на много различни видове храни (в случай на реакция трудно би могло да се определи кой продукт е причинил симптомите)
• симптоматични средства: назначават се при нужда антиеметици за повлияване на гаденето, антидиарийни средства, ензимни препарати за подобряване на храносмилането, водно-солеви разтвори за корекция на нарушенията и други
• укрепваща терапия: често се налага допълнителен прием на желязо, витамин В12, фолиева киселина, витамин Д, цинк, калций, магнезий и други, съобразно лабораторните находки и наличието на недостиг
• лечение на усложненията: според вида на усложненията последните могат да се лекуват консервативно с подходящи лекарства и общи реанимационни мерки или оперативно

Прогнозата при нарушения на резорбцията в червата при ранно установяване на причините и предприемане на подходящи и адекватно лечение е относително благоприятна с нисък риск от сериозни усложнения в дългосрочен план.

Изображения: freepik.com