Нарушена резорбция, причинена от непоносимост, некласифицирана другаде МКБ K90.4

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Нормалното храносмилане изисква адекватен калориен внос и правилна функция на храносмилателната система. По-голяма част от смилането и абсорбцията на хранителните субстанции се извършва в тънкото черво (дуоденум и йеюнум).

Дигестията (смилането) на храната е процес на разграждане или хидролиза на хранителните вещества до малки молекули. Извършва се в лумена на червото, като чрез абсорбцията продуктите на смилането преминават от чревния лумен, през чревната лигавица до клетките, екстрацелуларната течност, кръвта или лимфата.

При нарушена резорбция, причинена от непоносимост, некласифицирана другаде, се наблюдава появата на неспецифична симптоматика след прием на определени хранителни продукти, като могат да бъдат засегнати всички възрастови групи, но особено висока е честотата при малките деца и след прекарани тежки заболявания, оперативни интервенции и други.

Причини и патогенетични особености

В рубриката нарушена резорбция, причинена от непоносимост, некласифицирана другаде, се включват:

• нарушена резорбция, причинена от непоносимост към въглехидрати: въглехидратна непоносимост е невъзможността за разграждане на въглехидратите, поради липса на един или повече чревни ензими. Дизахаридите се разграждат в тънкото черво до монозахариди, които се резорбират. Това разграждане става с помощта на дизахаридази (лактаза, малтаза, захараза). Липсата или намалена секреция на тези ензими води до нарушена резорбция на въглехидратите. Неразградените дизахариди не могат да се резобират, те остават в червото, причинявайки осмотичен градиент, който привлича вода и електролити и причинява водниста диария. Бактериалната ферментация на въглехидратите в дебелото черво води до образуване на газове
• нарушена резорбция, причинена от непоносимост към масти: непоносимост към масти е невъзможността за разграждане на дълговерижните триглицериди на мастни киселини и моноглицериди. Това разграждане настъпва само под действие на ензима липаза (панкреатичен ензим или стомашната липаза). При намаление или липса на тези ензими поради различни причини настъпва нарушена резорбция, причинена от непоносимост към масти
• нарушена резорбция, причинена от непоносимост към белтък: смилането на белтъците се осъществява от стомашния ензим пепсин и протеолитичните ензими от панкреасния сок. Активните панкреатични ензими хидролизират протеините до олигопептиди, които се абсорбират директно или се хидролизират до аминокиселини. Всяко нарушение на тези ензими води до непоносимост към белтък и нарушение в резорбцията му
• нарушена резорбция, причинена от непоносимост към нишесте: нишестето или скорбялата е полизахарид, изграден от полизахариди амилоза и амилопектин. Нишестето се разгражда от ензим амилаза до глюкоза. Нарушена секреция на този ензим води до непоносимост към нишесте и нарушение на неговата резорбция

Характерни симптоми

Клиничната картина на нарушена резорбция, причинена от непоносимост, некласифицирана другаде, може да бъде изключително неспецифична, което значително затруднява поставянето на диагнозата.

Независимо от патофизиологичната причина и вида на непоносимостта, довела до развитие на нарушена резорбция, ефектът от неусвоените вещества е появата на диария и загуба на тегло при липса на промени в хранителния и двигателния режим. Това са най-честите клинични симптоми, като в зависимост от допълнителните промени, настъпват и множество други клинични проявления на състоянието:

• диария: броят дефекации и консистенцията на фекалиите се определят от вида, тежестта и разпространението на абсорбционното нарушение и от степента на повлияване на малабсорбираните хранителни съставки от чревната микрофлора. Фекалиите имат изключително неприятна, смрадлива миризма и плуват на повърхността на водата в тоалетната чиния
• метеоризъм: отделянето на много газове, подуването на корема и къркоренето на червата са резултат на бактериална ферментация на въглехидратите в дебелото черво
• стеаторея: стеатореята, характеризираща се с вонящи, бледи, обемисти и мазни изхождания, е отличителен белег за малабсорбция на мастите
• отоци: непоносимостта и малабсорбцията на протеин, освен до кахексия, може да доведе и до генерализирани отоци в резултат от хипоалбуминемията
• други симптоми: тежките калорийни загуби водят до аменорея при жените. Появява се хейлит, глосит, стоматит и анемичен синдром в резултат на дефицита на желязо, ниацин, витамин Б2, витамин Б12. Загубата на калий и хипокалиемията води до мускулна слабост и крампи на мускулите. Малабсорбцията на витамин К предизвиква кожни хеморагии

Диагноза

Диагнозата при нарушена резорбция, причинена от непоносимост, некласифицирана другаде, често е затруднена и налага извършването на подробни изследвания:

• разпит и преглед: фокусът е насочен към установяване на известни рискови фактори, алергии, подлежащи заболявания, прием на лекарства, позитивна фамилна анамнеза, особености в храненето и други. Клиничните находки са изключително разнообразни, но могат и да липсват съществени отклонения
• лабораторна диагностика: подробни кръвни изследвания, анализ на урина и фекален тест се назначават рутинно за оценка на общото състояние, установяване на усложнения и подпомагане на диференциалната диагноза. При всеки болен с диария се изследват изпражненията за стеаторея. Допълнително в зависимост от оплакванията и клиничните находки могат да се назначат високо специализирани изследвания за доказване на непоносимост, ензимен дефицит или други отклонения, провокиращи симптоматиката
• образни и инструментални изследвания: тънкочревната биопсия е важен метод в оценката на малабсорцията. Чрез ентероскопията се оглежда голяма част от тънкото черво. Най-важният морфологичен белег е вилозната атрофия на лигавицата на тънкото черво. Тези изменения могат да се открият обаче и при други заболявания, протичащи с диария с или без прояви на нарушена резорбция

Лечение и прогноза

Лечението при нарушена резорбция, причинена от непоносимост, некласифицирана другаде, се определя строго индивидуално, като влияние оказват множество фактори, включително възраст и общо състояние на пациента, тежест и давност на болестния процес, наличие на усложнения и други.

Най-общо могат да се прилагат следните форми на лечение:

• етиологично лечение: лечението на малабсорбцията е етиологично, като мерките са насочени към овладяване на основното заболяване довело до нарушена резорбция. За целта се прилагат различни консервативни (лекарства, ензими, добавки) и оперативни методи
• симптоматично лечение: за подобряване комфорта на пациентите се назначават симптоматични средства от различни групи, включително антидиарийни средства, антиеметици (за повлияване на гадене и повръщане), аналгетици (обезболяващи) и други
• укрепваща терапия: необходима е адекватна рехидратация за намаляване риска от обезводняване, корекция на електролитните нарушения с подходящи водно-солеви разтвори, допълнителен прием на някои витамини и минерали, постелен режим до стабилизиране на пациента

Прогнозата се определя строго индивидуално, като някои пациенти се повлияват изключително добре от приложената терапия, докато при други се описва риск от усложнения и се налага продължително лечение.

Изображения: freepik.com