Хранителна непоносимост

› Въведение

› Хранителна непоносимост при деца и възрастни

› Видове хранителна непоносимост

› Симптоми при хранителна непоносимост

› Разлика между хранителна непоносимост и хранителна алергия

› Изследвания и тестове за хранителна непоносимост

› Лечение при хранителна непоносимост

Въведение

Хранителната непоносимост е относително често срещано в съвременната практика състояние, с честота между 5 до 25 процента в различните региони. Среща се значително по-често при лица с подлежащи стомашно-чревни заболявания, като протича с неспецифични оплаквания в резултат от консумацията на определена храни. За разлика от хранителната алергия липсва имунологична реакция, което затруднява диагностиката, но улеснява терапията.

Хранителна непоносимост при деца и възрастни

Хранителна непоносимост може да се срещне във всички възрастови групи, за разлика от хранителната алергия, която обикновено стартира от детска възраст и може да продължи до края на живота.

Хранителната непоносимост при деца показва някои характерни особености, във връзка с честите неспецифични оплаквания, особености на растящия детски организъм, както и особености в храненето. В ранна възраст най-често срещаната хранителна непоносимост е тази към лактоза, докато при възрастни се описва наличие на голямо разнообразие от хранителни непоносимости.

С напредване на възрастта на децата се разширява и кръгът от храни, които се предлагат, което повишава рисковете от проява на други видове хранителна непоносимост.

Видове хранителна непоносимост

Различават се няколко основни вида хранителна непоносимост, като причините за развитието им варират в широки граници. Непоносимост може да се развие вследствие липса на определени ензими, при временни или трайни аномалии в организма, водещи до нарушения в усвояването на определени субстанции.

Различават се следните основни видове хранителна непоносимост:

• лактоза: лицата с непоносимост към лактоза не произвеждат достатъчно от ензима лактаза, който е необходим за разграждане на лактозата, съдържаща се в млечните продукти. Това е най-често срещаната непоносимост както при деца, така и при възрастни, като според някои проучвания честотата може да достигне до над 60 процента от популацията в различните райони

• глутен: глутенът представлява протеин, открит в пшеница, ръж и ечемик. Този вид непоносимост показва честота между 1 и 13 процента в отделните региони, като следва да се различава от цьолиакия (автоимунно заболяване, при което имунната система реагира срещу молекулите на глутена) и алергията към пшеница (вид бърза алергична реакция, при която симптомите се провокират от храни, съдържащи пшеница)
• кофеин: кофеин се открива в кафе, някои видове чай, енергийни напитки и по същество представлява стимулант. Обикновено възрастните могат да толерират до 400 милиграма кофеин без особени странични ефекти, но при непоносимост към кофеин дори малки количества могат да причинят различни оплаквания и реакции
• салицилати: салицилатите се откриват в много храни и напитки, включително подправки, сушени плодове, ядки, мед, кафе и други, като се използват и под формата на консерванти за обработка на редица хранителни продукти. Пълното им елиминирането от диетата рядко е възможно, но при лица с непоносимост се препоръчва избягване на богати на салицилати храни, козметични продукти, лекарства
• амини: амините се използват широко в хранителната индустрия, като най-разпространен е хистамин. Открива се в големи количества в банани, авокадо, ананас, сушени меса, ферментирали храни, сушени плодове, отлежали сирена, пушена риба, оцет, ферментирали алкохолни напитки, като бира и вино. При лица с дефект в някои от ензимите, които метаболизират хистамин, се развива различна по степен непоносимост
• фруктоза: фруктозата представлява захар или вид въглехидрат, открит във високи количества в плодовете, някои зеленчуци и меда. Непоносимост към фруктоза най-често се развива при дефект или липса на протеините, подпомагащи нейното усвояване, в резултат от което настъпва ферментация в интестиналния тракт и изразени стомашно-чревни оплаквания. Среща се по-често при лица с подлежащи интестинални възпалителни заболявания
• сулфити: представляват субстанции, които се използват главно като консерванти в храни, напитки и лекарства, откриват се и в гроздето, някои видове отлежали сирена и други, добавят се към сушените плодове. Предразположени към непоносимост са лицата с подлежаща астма, като при тях състоянието може да протече тежко
• други: някои лица показват непоносимост към съдържащия се в белтъка на яйцата протеин, без да са алергични към яйца. Хранителна непоносимост се съобщава още към някои оцветители и консерванти, аспартам (вид изкуствен подсладител), дрожди и други

Симптоми при хранителна непоносимост

Хранителната непоносимост представлява реакция на организма към приема на определена храна, която се проявява в рамките на 30 минути до 48 часа след консумацията. Това значително забавяне на реакцията във времето често затруднява изясняването на хранителния продукт, провокирал състоянието.

Симптомите показват значителна вариабилност и в много от случаите могат да наподобяват тези при хранителна или друг вид алергия, както и да имитират някои стомашно-чревни или системни заболявания.

Типични са стомашно-чревните оплаквания, но не е нетипично наличието на прояви от респираторния тракт и кожата, което затруднява диагностиката:

• стомашно-чревни оплаквания: болки и дискомфорт в коремната област, спазми, колики, повишено газообразуване, диария или запек, язви в устната кухина и други, като в много от случаите тежестта на оплакванията корелира пряко с количеството консумирана храна, към която пациентът показва непоносимост
• респираторни оплаквания: сред най-честите се включват хрема, назална конгестия (запушен нос), непродуктивна, дразнеща кашлица, синузит, фарингеални раздразнения и други
• прояви от страна на кожата: възможни са екзема, урикария, ангиоедем, дерматит, различни по вид и особености кожни обриви
• други симптоми: главоболие, мигрена, общо неразположение, преходни нарушения на съня, раздразнителност и други

Хранителната непоносимост при много от пациентите показва тясна асоциация с някои подлежащи заболявания, като например синдром на раздразненото черво, възпалителни болести на червата, хроничен запек, хронична хепатит С инфекция, екзема, астма, функционална диспепсия и много други.

Разлика между хранителна непоносимост и хранителна алергия

Основната разлика между хранителната непоносимост и хранителна алергия е, че при алергията се въвлича имунната система, която разпознава определени субстанции в храните като чужди и стартира атака. Сред едни от основните други разлики между двете състояния се включват:

• време за поява на симптомите: при алергия симптомите стартират в рамките на няколко минути след прием на храната, като алергичната реакция е от бърз тип. Симптоми са налице дори при прием на нищожни количества от съответната храна. При хранителната непоносимост проявите възникват в рамките на 30 минути до 48 часа след приема на храната, като при прием на малки количества може да липсва реакция
• тежест на симптомите: при хранителна непоносимост доминират проявите от страна на храносмилателната система, които се дължат на преминаването на съответните субстанции. При хранителната алергия проявите са системни, развиват се мълниеносно, като бързо настъпва подуване на лицето и езика, задух, с опасност от развитие на анафилаксия (тежка системна алергична реакция)
• рискове: хранителната непоносимост, дори при тежко протичане, не застрашава живота на пациентите, докато хранителната алергия представлява животозастрашаващо състояние и липсата на своевременно лечение може да бъде фатална

Изследвания и тестове за хранителна непоносимост

Липсата на специфични диагностични методики за потвърждаване на подлежаща хранителна непоносимост в комбинация с неспецифично протичане на състоянието и реакция на организма до два дни след приема на суспектните субстанции изключително много затруднява диагностичния процес. При хранителните алергии са разработени специфични кожни, кръвни и други изследвания за потвърждаване на състоянието и подпомагане идентифицирането на конкретния алерген. При хранителната непоносимост често се използват техники, базирани на метода на изключването.

За поставянето на диагнозата при съмнения за хранителна непоносимост най-често се използват:

• подробен разпит и преглед: обстоен разпит за консумираните през последните 48 часа храни и напитки, особености на проявените оплаквания, времеви отрязък, в който са се проявили първите симптоми, данни за подлежащи заболявания
• лабораторни изследвания: кръвните изследвания се назначават главно за елиминиране вероятността от подлежаща алергия, хранително натравяне или токсична реакция към храна. При хранителна непоносимост липсват промени в лабораторните показатели. Специфичен тест е наличен единствено за непоносимостта към лактоза, за доказването на която се извърша дихателен водороден тест
• елиминационна диета: с най-голямо информативно значение е провеждането на така наречената елиминационна диета под контрола и напътствията на лекуващия лекар. При тази диета се ограничават всички потенциални храни, към които пациентът може да има непоносимост и през определен времеви отрязък се включват в храненето, като се проследява за реакция. Препоръчва се водене на дневник за всички приети храни и напитки и съответните им количества с маркиране при поява на реакция

Основните изследвания са насочени към подпомагане на диференциалната диагноза и различаване на сравнително безобидно протичащата хранителна непоносимост от животозастрашаваща хранителна алергия или подлежащо автоимунно заболяване.

Лечение при хранителна непоносимост

Лечението при хранителна непоносимост се индивидуализира и съобразява с вида на хранителната непоносимост, възрастта и общото състояние на засегнатите. Най-общо терапията включва:

• симптоматично лечение: в зависимост от наличните оплаквания може да се наложи провеждане на симптоматична терапия с обезболяващи, спазмолитици, антидиарийни средства, пробиотици и други, насочени главно към облекчаване на стомашно-чревните оплаквания. При леките форми на непоносимост и консумация на малки количества храна състоянието бързо отшумява и не налага специфични мероприятия. При тежка симптоматика, екстраинтестинални оплаквания и изява за първи път се препоръчва задължително посещение на неотложен кабинет за диференциране от хранителна алергия или други подлежащо заболяване и бързо овладяване на симптоматиката
• елиминационна диета: най-ефективното лечение при хранителна непоносимост е отстраняване от ежедневното меню на тригери (храни и напитки, които провокират оплаквания). За целта е важно да бъде конкретизиран видът на хранителната непоносимост и да се идентифицират точните храни и напитки, към които съответният пациент показва непоносимост. В някои случаи това е лесно (например при непоносимост към лактоза), но в много други случаи е трудно да се уточнят точните храни, което може да наложи допълнителни мерки за улесняване на терапията (водене на подробен дневник, маркиране на всички консумирани храни и напитки, маркиране на наличието или липсата на реакция след съответната консумация в рамките на до 48 часа)

В много случаи хранителната непоносимост може да отшуми и след дълъг период на въздържание от консумацията на съответната храна да липсват признаци на непоносимост при последващ прием. В случай, че персистира се препоръчва дългосрочно отстраняване от ежедневното меню на храните, които провокират поява на оплаквания.

Изображения: freepik.com