Непоносимост към лактоза, неуточнена МКБ E73.9

Разстройствата в обмяната на веществата са относително често срещани в клиничната практика, като се изявяват под различни форми. Така например при непоносимост към лактоза (млечна захар) настъпват характерни интестинални прояви след консумация на богати на лактоза храни, поради недостиг или дефицит на ензима лактаза, отговорен за разграждането на млечната захар до прости захари.

Състоянието протича само по себе си под различни форми в зависимост от етиологията, степента на недоимък и редица други фактори, като при невъзможност за причисляване към някоя от добре познатите групи, се говори за непоносимост към лактоза, неуточнена. Своевременната консултация със специалист, изключването на възможни подлежащи заболявания, протичащи с идентични прояви и стартирането на подходяща терапия, се асоциират с добра прогноза.

Причини, особености и симптоми на болестта

Непоносимост към лактоза, неуточнена, представлява заболяване, което се характеризира с наличие на хранителна непоносимост към млечната захар. Болните са чувствителни към млечна захар, защото имат недостиг или дефицит на ензима лактаза, без който организмът не усвоява млечната захар.

Лактозата представлява вид естествена захар, която е открита в млякото и други млечни продукти (сирене, кашкавал, йогурт, извара и други).

Лактозата представлява основен компонент на млякото и млечните продукти и по същество представлява дизахарид, състоящ се от две молекули на монозахаридите галактоза и глюкоза.

По своята същност лактазата представлява храносмилателен ензим в тънките черва, който разгражда лактозата до съставните й две части (глюкоза и галактоза). Дефицитът на лактаза води до лактозна ферментация в дебелото черво, тъй като лактозата остава неразградена. По този начин млечната захар става източник на храна за различни бактерии, като вследствие на това се наблюдава образуване на газове, коремни спазми и болезнено подуване на корема.

Причините за възникването на непоносимост към лактоза могат да включват:

• подлежащи интестинални заболявания: сред най-честите причинители на различен по вид недоимък на лактаза се подлежащи заболявания по хода на интестиналния тракт, като например цьолиакия (глутенова непоносимост), болест на Крон, улцерозен колит, различни гастроентерити и други, които водят до изменения в интестиналния тракт и е възможно да се засегнат лактазата
• оперативни интервенции и коремни травми: при хирургични операции по хода на интестиналния тракт, както и след тежки коремни травми, е възможно възникване на преходна или перманентна непоносимост към лактоза
• лекарства: продължителният прием на някои медикаменти, като например антибиотици, химиотерапевтици, имуносупресивни средства, някои аналгетици, кортикостероиди, провеждане на химиотерапия и други крие риск от възникване на недоимък на лактаза, проявяващ се в различна степен в зависимост от тежестта на засягане
• други: при някои лица се наблюдава развитие на непоносимост към лактоза с напредване на възрастта, като провокиращи фактори могат да бъдат и някои вредни навици, неправилно хранене, системни заболявания и други

Клиничната картина при недоимък на лактаза показва някои общи черти при всички засегнати, но са възможни и редица допълнителни прояви, възникващи само при някои от пациентите в зависимост от провокиращия фактор и причина за изява на болестта и индивидуалните особености.

Клинично непоносимост към лактоза, неуточнена, се изразява с болки и дискомфорт в коремната област, подуване на корема, наличие на газове и метеоризъм, коремни спазми, гадене, диария със зловонни изпражнения, липса на наддаване на тегло, раздразнителност и промени в настроението, умора и други.

При изява в детска възраст, освен гореизброените прояви, са възможни забавяне на растежа и развитието, малабсорбционен синдром, дехидратация, повишена склонност към инфекции и други.

Ранното диагностициране и стартиране на лечение води до овладяване проявите на болестта, като въпреки липсата на дефинитивна терапия се наблюдава изключително добър контрол и обратно развитие на симптомите и усложненията, включително и в детска възраст.

Диагностичен и терапевтичен подход

Диагностицирането на неуточнен недоимък на лактаза изисква комплексен подход с цел различаване от другите форми на заболяването, диференциране от някои други, протичащи идентично увреждания и при възможност идентифициране на рисковите фактори и причини, довели до поява на състоянието.

Най-често за целта се назначават:

• анамнеза и клиничен преглед: важно при разпита на болния е установяването на рискови фактори (подлежащи заболявания, приемани медикаменти и други) и връзката на симптомите с приема на млечна захар. От физикалния преглед при ранните стадии на болестта може да не се установи нищо съществено, а при напредналите форми са налице разнообразие от прояви, обикновено неспецифични
• лабораторни изследвания: с важно значение са изследването на кръвната захар два часа след прием на богата на лактоза млечна напитка (липсата на повишение на нивата насочва към лактазен недоимък), изследване на киселинността на фекалните маси (обикновено при недоимък на лактаза pH на фекалиите е под 5,5) и проследяване нивата на рутинно изследваните показатели (кръвни редици, електролитен баланс и други) за оценка на общото състояние
• други изследвания: при диагностични затруднения и противоречиви данни може да се наложи назначаване на допълнителни изследвания (лабораторни, микробиологични, образни, инструментални) в зависимост от състоянието на пациента

Диференциалната диагноза включва другите форми на лактазен недоимък, някои от другите разстройства на обмяната на веществата, алергии, синдром на раздразненото черво и други, показващи сходни клинични и диагностични находки.

Терапевтичният подход при неуточнена лактозна непоносимост се определя строго индивидуално в зависимост от състоянието и оплакванията на болния, като значение имат възрастта му, наличието на подлежащи заболявания, наличието на развили се усложнения и други фактори.

Най-общо се препоръчва корекция в хранителния режим с намаляване или пълно изключване за определен период от време на богатите на млечна захар храни, провокиращи симптомите.

Може да се наложи допълнителен прием на някои витамини и минерали, като с най-голямо значение са витамин Д и калций, както и пробиотици за регулиране на дейността на чревната флора.

При наличие на известни рискови фактори, включително и подлежащи заболявания, се препоръчват съответните мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху интестиналния тракт.

След затихване на проявите и консултация с лекуващия лекар може да се премине към постепенно включване на малки порции храни, съдържащи лактоза.

В зависимост от оплакванията се назначават различни симптоматични средства и методи за подобряване на състоянието.

Прогнозата при непоносимост към лактоза, неуточнена, се определя индивидуално, но рядко се описва развитие на сериозни и тежки усложнения, като в масовия случай диетата и лекарствената терапия водят до добри резултати и постигане на ремисия на симптомите.

Заглавно изображение: freepik.com