Непоносимост към лактоза МКБ E73

Към голямата група разстройства на обмяната на веществата се включва и наличието на непоносимост към лактоза. Състоянието се изразява в поява на стомашно-чревен дискомфорт и различни по вид и тежест симптоми след прием на храни и напитки, съдържащи лактоза поради недоимък или дефицит на ензима, който разгражда млечната захар, а именно ензима лактаза. Своевременното посещение на специалист и разпознаването на състоянието позволява ранно стартиране на подходящо лечение и поддържане под контрол симптомите на болестта.

Непоносимост към лактоза: причини, рискови фактори, особености

Непоносимост към лактоза представлява сравнително често срещана хранителна непоносимост. Засегнатите са чувствителни към млечна захар, защото имат недостиг на ензима лактаза, без който организмът не усвоява млечната захар. За недостига на лактаза има различни причини.

Лактозата е естествена захар, открита в млякото и други млечни продукти и е основен компонент на млякото и млечните продукти. Тя е дизахарид, състоящ се от две молекули на монозахаридите галактоза и глюкоза. За производство на хранителни продукти се добива от суроватка. Използва се за бебешки храни, печива и като овкусител, като в ниски концентрации може да се съдържа и в някои лекарства и хранителни добавки.

Лактазата е храносмилателен ензим в тънките черва, който разгражда лактозата до нейните съставни части, а именно глюкоза и галактоза. Физиологичният лактазен дефицит причинява лактозна ферментация в дебелото черво, тъй като лактозата остава неразградена. Там млечната захар става източник на храна за различни бактерии, а резултатът от този процес са газове, коремни спазми и болезнено подуване на корема.

Множество хранителни продукти, съдържащи под различна форма мляко, имат лактоза, като такива например са сладолед, масло, шоколад, крема сирене, сметана, сирене, кисело и прясно мляко, извара, кашкавал и други.

Хората с някои видове непоносимост към лактоза често откриват, че могат да консумират някои видове сирене и кисело мляко без никакви проблеми. Това е така, защото сиренето съдържа много по-малко лактоза, отколкото млякото.

Причината за развитие на непоносимост към лактоза се корени в дефект в самия ензим лактаза, дефицит или недостиг на неговите количества.

Сред рисковите фактори, които водят до развитието на заболяването, се включват:

• възраст: с напредването на възрастта по естествен път намаляват нивата на ензима и се описва по-голям риск от възникване на лека до умерена непоносимост към лактоза
• недоносени новородени: при преждевременно родени бебета, както и при наличие на някои усложнения по време на бременността или раждането, се описва по-голям риск от непоносимост към лактоза в ранните години
• етнос: някои етнически групи, като японската, азиатската, амерканско-индианската и африканската са изложени на по-висок риск
• подлежащи чревни заболявания: сред едни от най-честите рискови фактори, повишаващи вероятността от разстройства в обмяната на млечната захар, се включва подлежащи заболявания на интестиналния тракт с възпалителна, автоимунна, неопластична или инфекциозна етиология, като сред най-често коментираните са гастроентерити, улцерозен колит, цьолиакия, болест на Crohn, синдром на раздразненото черво и други
• прием на лекарства: някои медикаменти, като например антибиотици, аналгетици, кортикостероиди, провеждане на химиотерапия и редица други повишават опасността от настъпването на промени в интестиналната микрофлора и увреждане на обмяната на млечната захар
• травми и операции: тежки коремни травми, хирургични интервенции в областта на корема и други също се считат за рисков фактор за поява на болестта

Често се описва мултифакторна генеза на заболяването, като изясняването на рисковите фактори и причините, довели до развитието на лактозна непоносимост, имат важно значение в оптимизацията на последващата терапия.

Непоносимост към лактоза: видове и симптоми

Непоносимостта към млечната захар протича под няколко различни форми в зависимост от етиологията на заболяването и рисковите фактори, довели до отключване на лактазния дефицит.

Най-общо се различават първична и вторична форма в зависимост от това дали процесът възниква спонтанно или е провокиран от друг подлежащ фактор или заболяване. В зависимост от произхода и степента на изява се различават и вродена и придобита форма, като първата се среща изключително рядко в световен мащаб.

Различните форми на заболяването могат да засегнат в еднаква степен мъжкия и женския пол от всички възрастови групи, като някои форми са по-характерни за бебета и малки деца, докато други се описват по-често с напредване на възрастта.

Сред основните видове непоносимост към лактоза се включват следните:

• вроден недоимък на лактаза: изключително рядко срещана форма на заболяването, която се проявява още в първите часове след раждането във връзка с пълен дефицит на ензима, разграждащ млечната захар. Заболяването показва автозомно-рецисивно унаследяване и се дължи на дефекти в определен ген, кодиращ лактазата. Проявява се с диария, коликообразни болки и раздразнителност при прием на мляко, независимо дали детето е кърмено и прием майчино мляко или приема адаптирано мляко
• вторичен недоимък на лактаза: често срещана форма на заболяването, която се дължи на наличието на определен провокиращ агент, водещ до увреждане на интестиналния тракт, неговата функционалност и активност. Най-често се касае за подлежащи възпалителни или инфекциозни заболявания по хода на интестиналния тракт, продължителен прием на антибиотици или химиотерапевтици, провеждане на химиотерапия или друг вид онкологично лечение
• други видове непоносимост към лактоза: тук се включват някои преходни форми на непоносимост към лактоза, засягащи всички възрастови групи. В зависимост от етиологията проявите имат временен или перманентен характер, като терапията се определя строго индивидуално
• непоносимост към лактоза, неуточнена: при невъзможност за характеризиране на формата на заболяването се говори за неуточнена лактозна непоносимост, която протича с характерните за състоянието симптоми

Клиничната картина при дефицит на лактаза показва някои общи симптоми при всички пациенти и редица допълнителни признаци в зависимост от формата на болестта и причините, довели до нейното развитие.

Сред най-често описваните прояви и усложнения при непоносимост към лактоза се включват:

• гастроинтестинални симптоми: стомашно-чревните оплаквания се срещат при всички засегнати и най-често се изразяват в болка в корема, повишено образуване на газове, метеоризъм, диария, дискомфорт, гадене, повръщане и други в рамките на няколко минути до няколко часа след прием на храни и напитки, съдържащи лактоза
• общи прояви: възможни са раздразнение и промени в настроението, нарушения на съня, повишена склонност към инфекции, редукция на теглото, забавяне на растежа и развитието при деца и подрастващи, нарушения в менструалния цикъл при жените и други
• възможни усложнения: най-честите усложнения се развиват в резултат от диарията, провокирана от приема на млечна захар и включва дехидратация (обезводняване в различна степен), електролитен дисбаланс, нарушения в алкално-киселинното равновесие, като с персистиране на състоянието може да се стигне и до малнутриция, малабсорбционен синдром, анемичен синдром, хормонален дисбаланс и други

Ранното посещение при специалист, особено когато се касае за малки деца и подрастващи, позволява ранно разпознаване на заболяването и назначаване на адекватна терапия за контрол на болестта и по този начин редуцира риска от усложнения.

Диагностика при непоносимост към лактоза

Диагностичният подход при съмнения за лактозна непоносимост включва комплексни мерки за оценка на общото състояние на пациента, потвърждаване на диагнозата, установяване при възможност на етиологията и рисковите фактори, допринесли за нейното развитие, както и оценка на наличните усложнения.

Най-често диагнозата се основава на резултатите, получени в хода на следните изследвания:

• анамнеза и физикални находки: често при разпита на пациента се вижда ясно връзката между консумацията на млечни храни и появата на интестиналните симптоми. Обръща се внимание на наличието на подлежащи заболявания, вредни навици, лекарствена терапия и други, които могат да са отключили лактазния дефицит. Физикалните находки често са оскъдни, особено при диагностициране на болестта в ранните етапи, а в по-напредналите случаи са възможни промени с различен характер (промени в теглото, анемичен синдром, обезводняване, засягане на растежа и развитието при деца)
• лабораторни изследвания: от лабораторните изследвания с високо информативно значение са нивата на кръвната захар, проследени два часа след прием на течност, богата на лактоза. При здрави индивиди без проблеми с усвояването на млечната захар се описва повишение нивата на глюкоза, докато при различно проявен дефицит на лактазата не настъпва повишение в нивата на кръвната захар след прием на течността, във връзка с невъзможност за пълното усвояване на захарта. Проследяването на показателите от кръвните редици, маркерите на възпалението, електролитния баланс, алкално-киселинното равновесие, бъбречните и чернодробни показатели има значение за оценката на общото състояние на засегнатия
• фекален тест: фекалният тест включва проследяване киселинността на фекалните маси след прием на богата на лактоза напитка. При лицата с дефицит на лактаза, приетата млечна захар постъпва в интестиналния тракт и след взаимодействие с микрофлората настъпват характерни процеси, водещи до повишаване киселинността на изпражненията (и съответно отговорни за много от проявите на заболяването). Лицата с недоимък на лактаза обикновено показват висока киселинност на фекалните маси с pH под 5,5
• други изследвания: в редки случаи се налага назначаване на други изследвания (при противоречиви резултати, при диагностични затруднения, при предположения за подлежащ болестен процес, недиагностициран до момента), като това могат да бъдат лабораторни, микробиологични, инструментални и образни изследвания, включително и интестинална биопсия с хистологично типизиране на получената проба

При новородени, бебета и малки деца най-безопасен, щадящ и информативен е фекалният тест за оценка на киселинността на фекалните маси, докато при лица в активна възраст при наличие на предположения за състоянието, пациентите могат да бъдат посъветвани да спазват диета в рамките на няколко седмици със стриктно ограничение на продуктите, съдържащи млечна захар. Стихването на проявите в хода на ограничения хранителен режим често е достатъчно за потвърждаване на диагнозата при пациенти в добро общо здраве, без подлежащи други оплаквания.

Диференциалната диагноза включва заболявания с идентична клинична картина и диагностични находки, като например някои от другите разстройства на обмяната на веществата, синдром на раздразненото черво, някои гастроентерити и други.

Лечение при непоносимост към лактоза

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с някоя от формите на непоносимост към лактоза, се определя строго индивидуално в зависимост от етиологията на заболяването, особеностите в протичането, възрастта и общото състояние на съответния пациент. Лечението е консервативно, към оперативна намеса се преминава само в единични, инцидентни случаи, при които подлежащи интестинални увреждания (неоплазми, разязвявания, перфорации, следоперативни усложнения и други) са в основата на появата на заболяването.

Въпреки липсата на разработено дефинитивно лечение на лактозна непоносимост, то с помощта на подходящи средства и мерки е възможно поддържане на продължителна ремисия и липса на прояви, включително и при прием на малки количества млечна захар.

Консервативното лечение обикновено е комплексно и представлява своеобразна комбинация от следните терапевтични методи и средства:

• промени в диетата: на първо място в лечението на заболяването е въвеждането на някои промени в храненето. Препоръчва се пълно отстраняване на продуктите, съдържащи млечна захар от дневното меню в острата фаза на заболяването до нейното преминаване (може да отнеме няколко седмици). След това могат да се въвеждат малки количества източници на лактоза, като се препоръчва воденето на дневник и вписването на консумираните продукти, тяхното количество и наличието или липсата на реакция от страна на организма. Налични са множество заместители на млечната захар (бадемово мляко, кокосово мляко, някои видове сирене, кашкавал, извара и други), а при много от пациентите след стабилизиране на състоянието не представлява проблем консумацията на някои млечни храни, с по-ниски нива на лактоза или съдържащи бифидобактерии (например някои кисели млека, йогурт и други). При поява на симптомите при новородени и бебета се преминава към специализирано хранене със специално разработени адаптирани млека, които не съдържат лактоза
• допълнителен прием на витамини и минерали: при стриктна корекция в хранителното меню и въвеждане на алтернативни източници на дневните количества витамини и минерали (главно калций, магнезий, витамин Д) може и да не се наложи допълнителен прием на витамини. Но тъй като в много от случаите хранителният режим не е достатъчно добър източник на съответните минерали и витамини, често се налага допълнителен прием след консултация с личния лекар (може да се наложи прием и на други витамини и минерали, освен гореизброените)
• допълнителен прием на други добавки: отново по преценка на лекуващия лекар се преценя необходимостта от допълнителен прием на някои други добавки като например пробиотици, пребиотици, симбиотици за регулиране на интестиналната микрофлора, някои билки и лечебни растения с доказани благоприятни свойства и добър профил на безопасност
• лечение на подлежащите заболявания: в случаите, при които подлежащи заболявания са в основата на появата на заболяването (главно при вторичната непоносимост към лактоза) мерките се концентрират в подобряване симптомите на основното заболяване или дефинитивно лечение (когато е възможно), като процесът може да отнеме няколко седмици до няколко месеца и обикновено след това отшумяват и проявите на непоносимост към лактозата
• лечение на усложненията: ранното лечение на настъпващите усложнения (дехидратация, електролитни нарушения, забавяне на растежа при децата и други) със съответните мерки се асоциира с добра прогноза и бързо възстановяване на пациентите

Комплексното лечение на заболяването, още от най-ранните прояви на болестта, позволява редукция до пълно изчезване на симптомите, нормална социална адаптация и функционалност.

Прогнозата при непоносимост към лактоза се определя строго индивидуално за всеки отделен пациент в зависимост от тежестта на проявите, степента на недоимък на ензима лактаза, възрастта и индивидуалните особености. За разлика от близкото минало, съвременната медицина позволява корекция на симптомите с помощта на консервативни мерки и средства.

Липсва специфична профилактика, като основната мярка срещу появата на симптоми при чувствителни пациенти е ограничаването приема на високи концентрации лактоза, съдържащите се в редица храни и напитки.

Заглавно изображение: freepik.com