Вторичен недоимък на лактаза МКБ E73.1

Към разстройствата на обмяната на веществата се включва и развитието на дефицит на лактаза, който в зависимост от причините за неговата поява, протича в няколко различни форми, показващи идентично клинично протичане и терапевтични възможности.

Вторичен недоимък на лактаза се среща относително често в клиничната практика, като може да засегне в еднаква степен представителите на двата пола от всички възрастови групи. Състоянието може да има временен или перманентен характер в зависимост от причините, отключили болестта. Ранното диагностициране, уточняване на етиологията и предприемане на необходимите терапевтични мерки се асоциира с изключително добра прогноза при масовия процент от засегнатите.

Вторичен недоимък на лактаза: причини, особености, симптоми

Вторичен недоимък на лактаза възниква, когато количеството на продуцираната от тънкото черво лактаза е редуцирано под влияние на различни болестни състояния и увреждания.

Сред възможните причини за поява на състоянието се включват:

• оперативни интервенции в областта: вторичен недоимък на лактаза може да се причини в резултат на резекции на тънкото черво, гастректомия или различни хирургични манипулации в интестиналния тракт по повод на различни заболявания
• лекарства: при продължителна употреба на антибиотици, химиотерапевтици, имуносупресивни средства, както и при агресивна химиотерапия е възможна поява на лактозна непоносимост
• други подлежащи заболявания на храносмилателната система: до състоянието могат да доведат още жиардиаза, аскаридоза, болест на Крон, гастроентерит, улцерозен колит, тропическо шпру, лъчево шпру, диабетна гастропатия, карциноиден синдром, синдром на Whipple, HIV ентеропатия, квашиоркър и други

Сред най-честите причини за отключване на състоянието се считат цьолиакията, улцерозният колит, болестта на Crohn, гастроентерит с различна етиология и продължителни антибиотични курсове (особено без допълнителна профилактика с пробиотици или пребиотици).

Рисков фактор за изява на болестта, освен подлежащи заболявания, травми и интервенции в коремната област, е напредването на възрастта (с напредване на възрастта рискът нараства), етноса (изложени на по-висок риск са лица с африкански и азиатски произход и други), както и скорошно онкологично лечение (лъчетерапия, химиотерапия, биологична терапия, хирургична терапия и други). Състоянието може да се развие с напредване на възрастта дори без предразполагащ момент. Дължи се на естественото намаляване на продукцията на лактаза при остаряване.

Симптомите при вторичен лактазен недоимък показват известна вариабилност при отделните пациенти, като значение имат етиологията на болестта (може да се наблюдава влошаване на протичането на подлежащото заболяване, отключило лактазния дефицит), общото здравословно състояние на пациента и редица индивидуални фактори.

За клиничната картина при вторичен недоимък на лактаза са характерни раздуване на корема и коремни болки, газове, отделяне на редки, воднисти изпражнения, перианален сърбеж от киселите изпражнения, гадене с или без повръщане и други.

Вторичният недоимък на лактаза се представя обикновено с по-тежки симптоми, които могат да доведат до дехидратация, електролитен дисбаланс и други увреждания, затрудняващи последващата терапия.

Ранната консултация със специалист, особено при скорошна оперативна интервенция, онкологична терапия или хронично интестинално заболяване позволява своевременна диагностика и стартиране на лечение.

Поставяне на диагнозата

Диагностичният подход при подозрения за недоимък на лактаза включва комплексни мерки, като основната цел е потвърждаване на диагнозата, изясняване на формата на заболяването, уточняване на причините, довели до развитие на състоянието, установяване на налични усложнения и допълнителни увреждания, подпомагане на последващата терапия.

За диагнозата основно значение има провеждането на специализирани изследвания, клиничната картина, анамнезата, лабораторните изследвания, в редки случаи се налагат допълнителни изследвания (главно при наличие на противоречиви резултати и диагностични затруднения).

Най-често диагностиката на болестта включва:

• анамнеза и физикални находки: акцентът при разпита на пациентите е върху уточняването наличието на подлежащи заболявания, прекарани оперативни интервенции, тежки коремни травми, както и на диетата и реакцията, която провокира приемът на определени храни. В повечето случаи пациентите забелязват тенденция към поява на симптоми след прием на млечни храни, като консумацията на по-големи количества води до по-добре проявени прояви, докато минималният прием може и да не провокира прояви. От физикалния преглед се обръща внимание на налични отклонения, промени в теглото, болезненост по хода на интестиналния тракт при палпация на корема, промени в кожата и лигавиците и други, което подпомага диференциалната диагноза
• лабораторни изследвания: стандартните лабораторни изследвания се назначават за обща оценка на състоянието, като промените варират в изключително високи граници в зависимост от етиологията на лактазния недоимък. Проследяването на кръвната захар един до два часа след прием на течност, богата на лактоза, има важно диагностично значение, като при недоимък на ензима не се наблюдава повишение на кръвната захар, докато при здрави индивиди такова се описва
• фекален тест: при фекалния тест се изследва киселинността на фекалните маси, като се счита, че при недоимък на лактаза фекалната киселинност е по-висока. Преди изследването се приема определена доза от млечната захар, като при липса на ензима лактаза лактозата попада в интестиналния тракт, където под въздействие на нормалната микробна флора настъпват характерни процеси, водещи до повишаване на киселинността на фекалното съдържимо. Обикновено пациентите с дефицит на ензима имат pH на фекалните маси под 5,5
• други изследвания: при наличие на сериозни диагностични затруднения може да се назначат и други изследвания в зависимост от възможностите на лечебното заведение. В много редки случаи може да се наложи тънкочревна биопсия

Диференциална диагноза се прави с всички заболявания, които имат подобна клинична симптоматика и показват идентични диагностични находки, като най-често това са заболявания на интестиналния тракт с възпалителна или инфекциозна етиология, ендокринни увреждания, засягане на метаболизма и други.

Лечение при вторичен недоимък на лактаза

Терапевтичният подход при вторичен недоимък на лактаза се определя строго индивидуално в зависимост от състоянието на пациента, подлежащите заболявания, причините, отключили състоянието и редица други фактори. Терапията е консервативна, като се назначават лекарства, добавки и промени в храненето на фона на лечение, отстраняване или премахване на действието на факторите, отключили болестта.

Най-общо лечението може да включва комбинация от следните средства и методи:

• лечение на подлежащото заболяване: основната стъпка за успешното лечение при вторичния лактазен недоимък е лечение на подлежащото заболяване или постигане на дълготрайна ремисия при хроничните заболявания. Обикновено след отстраняване на причината, довела до интестиналните увреждания, се наблюдава стихване на симптоматиката на лактазния дефицит, но пациентите следва да имат предвид, че този процес може да отнеме време (резултатът се постига за различен период от време, който може да е от порядъка на няколко седмици или няколко месеца)
• лечение на развилите се усложнения: в зависимост от състоянието на пациента се назначават мерки за корекция на дехидратацията, електролитния дисбаланс, нарушенията в алкално-киселинното равновесие и други
• симптоматични средства: симптоматично при необходимост могат да се назначат лекарства от различни групи, като например ензимни препарати, противовъзпалителни средства, подходящи аналгетици и/или спазмолитици, антиеметици и други
• допълнителен прием на витамини, минерали и добавки: при част от пациентите (при продължително персистиране на оплакванията, увредено общо състояние и други) може да се наложи допълнителен прием на витамини и минерали, като с най-голямо значение са калцият и витамин Д. По преценка на лекуващия лекар може да се наложи включване и на витамини от група В, допълнителен прием на витамин С, магнезий и други. При някои пациенти добри резултати се съобщават след провеждане на терапевтичен курс с подходящи пробиотици, а по преценка на лекуващия лекар могат да се включат допълнително и някои билки и лечебни растения
• промени в диетата: макар редица специалисти да отричат необходимостта от спазване на диета с ниско съдържание на лактоза, то поне в първите няколко седмици се препоръчва избягване на млечните храни или подбиране на източници с по-ниски нива на лактоза. След преминаване на острата фаза постепенно в менюто могат да се включват малки порции млечни храни, като пациентите обикновено се съветват да наблюдават за поява на реакция и при наличие на такава отново да преустановят за кратко приема на съответните храни

Прогнозата при вторичен недоимък на лактаза се определя строго индивидуално, като добри прогностични фактори са временният характер на проявите, отстраняването на причините, довели до отключването на състоянието, стриктното съдействие от страна на засегнатия и добрата колаборация между лекар и пациент.

Заглавно изображение: freepik.com