Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на храносмилателните органи Нарушена резорбция в червата Други нарушения на резорбцията в червата

Други нарушения на резорбцията в червата МКБ K90.8

Други нарушения на резорбцията в червата МКБ K90.8 - изображение

Нарушена резорбция или малабсорбция се отнася до редица заболявания, при които червата не могат адекватно да абсорбират хранителните вещества в кръвотока. Други нарушения на резорбцията в червата е болестта на Whipple.

Болест на Whipple е системно заболяване, причинено от Грам — положителната бактерия Tropheryma whippelii. Описано за първи път през 1907 година от George Hoyt Whipple, заболяването се е считало за синдром на малабсорбция със засягане на тънките черва. Болестта също така засяга ставите, централната нервна система, сърдечно-съдовата система, бял дроб, черен дроб, ендокринни жлези, бъбреци, лимфни възли, кожата и очите. Тъй като са описани по-малко от 1000 докладвани случаи, клиничните познания за това заболяване са оскъдни.

Болестта на Whipple се разглежда още и като артропатия. Повече за артропария при болест на Whipple  можете да прочете при:

Смята се, че клиничните прояви на болестта на Whipple, в това число и на други нарушения на резорбцията в червата са причинени от инфилтрация на тънкото черво от T. whippelii.

Tropheryma Whippelii е вид актинобактерия и далечна роднина на Mycobacterium avium-intracellulare и Mycobacterium paratuberculosis, което обяснява отчасти защо болестта на Whipple е подобно на заболяванията, причинени от тези бактерии.
Заболяването се среща често при земеделските производители и индивиди, изложени на почвата и животни, което предполага, че инфекцията е придобита от тези източници.
Счита се, че заболяването се дължи на нарушена реакция на гостоприемника към бактерията Tropheryma whippelii. Интересното е, че пациенти с HIV инфекция не придобиват заболяването.
Лицата, които са най-податливи към заболяването, са тези с намалена способност за извършване на вътреклетъчно разграждане на погълнатите патогени или частици, особено в макрофагите. Някои проучвания показват, че дефектна функция на Т-лимфоцитите може да бъде важен фактор, предразполагащ към заболяването. По-специално, циркулиращите клетки, които са с експресия на CD11b (интегрин алфа), са с понижен брой при предразположени индивиди. CD11b има жизненоважна роля при активирането на макрофагите за унищожение на вътреклетъчно погълнатата бактерия Tropheryma whippelii.

Диагностичната електронна микроскопия показва кокобациларни телца, които представляват организма Tropheryma whippelii. Това е с диагностична стойност, тъй като положителна полимеразна верижна реакция ще се представи в засегнатата тъкан.

Счита се, че малабсорбцията, при други нарушения на резорбцията в червата, която е свързана със състоянието, е вследствие на нарушение на нормалната вилозна функция, дължащо се на инфилтрация на ламина проприя на тънките черва. Установено е, че пациентите с артралгия имат микроорганизма в синовиалните тъкани. Бактерията е открита в сърдечните клапи на пациенти със сърдечна болест на Whipple и в централната нервна система на пациентите с неврологичен вид болест на Whipple. Рядко организмът може да се открие в белите дробове на засегнатите пациенти и в други органи.

Болестта на Whipple, включваща се в други нарушения на резорбцията в червата, се среща изключително рядко в световен мащаб. Само няколкостотин клинични случаи са били докладвани, предимно от Северна Америка и Западна Европа. Изглежда, че заболяването се свързва с човешкия левкоцитен антиген B27 (HLA-B27).
Болестта на Whipple е по-преобладаваща при мъжете, отколкото при жените. Обикновено се наблюдава в средна възраст и по-възрастните хора (над 40-годишна възраст).

Нелекуваните пациенти имат лоша прогноза. Заболяването е обикновено с фатален изход след 1 година при пациенти, които са с неправилно диагноза и лечение.

Клинична картина на други нарушения на резорбцията в червата
Класическата клинична картина на болестта на Whipple се характеризира с артралгия, артрит, повишена температура и диария. Най-честите симптоми включват:

  • Коремна болка (среща се в 70 % от случаите);
  • Диария (има в 70 % от болните);
  • Загуба на тегло (има в 90 % от болните с болест на Whipple);
  • Болки в ставите (се среща при 70 % от болните).

- Други общи симптоми са висока температура, втрисане, загуба на апетит, умора, слабост, анемия, кашлица и други.
- Скрито гастроинтестинално кървене може да бъде установено при 80% от пациентите с болестта на Whipple, но явна хематохезия е рядка.
- Понякога ставните болки се появяват много години преди да се развият някакви симптоми на храносмилателния тракт. Най-често се засягат най-големите стави.
- При по-напреднала форма малабсорбцията води до увеличаване на лимфните възли в областта на корема.
- Неврологичните симптоми са по-често срещани при пациенти с тежко абдоминално заболяване.
- Лошото усвояване на мазнините води до развитие на стеаторея. Изчерпване на албумин, кръвен протеин, причинява периферен оток.
- Потъмняването на кожата се среща в почти половината пациенти, като някои имат и кожни възелчета.
- Различни проблеми с очите, като увеит, могат да се появят. Това обикновено се свързва с влошаващото се зрение и болката в засегнатото око. Нощна слепота се развива при част от случаите като резултат от недостиг на витамин А.
- Ендокардит е докладван в малък брой случаи, понякога при хора без други симптоми на болестта на Whipple. Ендокардитът обикновено се забелязва като задух и подуване на краката поради натрупване на течност, тъй като сърцето не е в състоянието да изпомпва течност през тялото.
- 10-40 % от хората с болест на Whipple имат проблеми, свързани със засягане на мозъка. Симптомите са асоциирани с частта от мозъка, която е засегната. Най-честите проблеми са деменция, загуба на паметта, объркване и намалено ниво на съзнание. Нарушения в движението на очите и бързо повтарящи се движения на мускулите (миоритмия) на лицето са много характерни за болестта на Whipple. Слабост и лоша координация на част на тялото, главоболие, гърчове, както и редица по-редки неврологични функции присъстват в някои случаи.

Диференциална диагноза се прави с коремна ангина, спру, малабсорбция.

Диагноза на други нарушения на резорбцията в червата
Диагнозата се поставя въз основа на данните от анамнезата и клиничния преглед и лабораторни изследвания. Биопсия на определена тъкан е от съществено значение за установяване на диагноза. Използва се имунохистохимично оцветяване за наличие на антитела срещу T. whipplei за откриване на организма в различни тъкани. Правят се изследвания на серумен каротин, серумен албумин, протромбиновото време и изследване на изпражненията чрез оцветяване със Судан.

Лечение на други нарушения на резорбцията в червата
В основата на лечението на болестта на Whipple е антибиотичната терапия в продължение на една до две години. Всяко лечение с продължителност по-малко от година има приблизително 40 % рецидив. Целите на фармакотерапията са намаляване на заболеваемостта, предотвратяване на усложненията и премахване на инфекцията.

3.4, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Други нарушения на резорбцията в червата МКБ K90.8

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Други нарушения на резорбцията в червата МКБ K90.8

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Други нарушения на резорбцията в червата МКБ K90.8

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия