Синдром на сляпата бримка, некласифициран другаде МКБ K90.2

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Синдромът на сляпата чревна бримка обикновено се нарича в медицинската литература още като синдром на тънкочревен бактериален свръхрастеж. Синдромът на сляпата чревна бримка, некласифициран другаде, се характеризира със загуба на телесна маса, диария, стеаторея (наличие на неразградени мазнини във фекални меса), микроцитна анемия и множествени витаминни дефицити.

Честотата му в световен мащаб е сравнително ниска, като засяга в еднаква степен представителите на двата пола и може да възникне във всяка възраст.

Причини и патогенетични особености

Причините за развитие на състоянието, както и неговите патогенетични особености и вариации, включват:

• причини: синдромът на сляпата бримка, некласифициран другаде, се дължи на прекомерно разрастване на непатогенна микробна флора в тънкото черво и се наблюдава при стенози и вътрешни чревни анастомози, при тънкочревна дивертикулоза с малабсорбция, при някои пострезекционни усложнения, протичащи с малабсорбция, интестинална форма на склеродермия или диабетна стеаторея
• патогенетични особености: свръхрастеж на бактериите в тънкото черво се предотвратява чрез различни механични и химически фактори, които включват постоянни перисталтични движения на червата и антибактериалните свойства на стомашните секрети, панкреасни секрети и жлъчка. Нарушението на всеки от тези фактори може да доведе до бактериален свръхрастеж. Бактериален свръхрастеж се установява при болни с анатомични аномалии, водещи до застой, също така се свързва с ахлорхидрия, фистули, стриктури. Поради прекъсването на храносмилателните процеси от свръхрастеж на чревната бактерия, малабсорбция на жлъчни соли, мазнини и мастноразтворими витамини, протеини и въглехидрати води до увреждане на лигавицата на червата от бактерии или чрез производството на токсични метаболити
• вариации на синдрома: според някои автори основните варианти на синдрома на сляпата чревна бримка, некласифицирана другаде, включват истински слепи тънкочревни бримки, възникнали спонтанно или след хирургическа интервенция, чревни стенози или частична непроходимост, дивертикулоза на тънките черва или единичен, голям дивертикул на дуоденума, интестинална форма на склеродермия, протичаща със синдром на малабсорбция, възпалителни заболявания на червата

Характерни симптоми

Клиничното протичане при синдрома на сляпата бримка, некласифициран другаде, показва извънредно голяма вариабилност, като пациентите могат да имат незначителна диария, постепенно отслабване със или без анемия или тежко изявен синдром на малабсорбция, екстремна кахексия с риск от развитие на многобройни усложнения.Сред възм

ожните и характерни за състоянието прояви се включват:

• гастроинтестиналния прояви: сред най-честите симптоми се включват диария, стеаторея, гадене с или без повръщане, безапетитие, метеоризъм, субилеусни явления, асцит, поява на тежест след хранене и други
• общи симптоми: обща слабост, умора, периферни отоци, редукция на мускулната маса, отслабване на тегло, главоболие, нарушения на съня и други
• прояви на малабсорбция: вторичните белези на малабсорбция и малнутриция варират извънредно много, като могат да се наблюдават периферни неврити, депресивни реакции, фуникуларна миелоза, пелагроидни прояви, нарушения в костния скелет (остеомалация), тежък анемичен синдром, изоставане в растежа и развитието при деца и подрастващи, нарушения в менструалния цикъл при жените и много други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при синдром на сляпата бримка, некласифициран другаде, изисква подробни и обстойни изследвания:

• анамнеза и физикални находки: синдромът трябва да се предполага в случаите с хронична диария и отслабване, особено ако съществуват анатомични предпоставки за тънкочревна стаза. Обикновено разпитът и прегледът на пациентите има слабо информативно значение и рядко подпомагат поставянето на диагнозата
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, уринен анализ, фекален тест. От лабораторните изменения, освен Б12 дефицитната анемия и по-рядко фолиевонедоимъчна анемия, може да се открият желязодефицитна или микроцитна анемия, както и смесена анемия, дължаща се на повече причини, наблюдават се хипоалбуминемия, ниски стойности на серумните електролити, ниска стойност на холестерола и липидите, хипопротеинемия, налице е повишена загуба на мазнини с изпражненията, установява се микробен свръхрастеж на тънкото черво. Диагнозата се доказва, ако се установят малабсорбция и бактериален свърх растеж в съдържимото от тънкото черво
• образна диагностика: ехография на коремни органи, рентгеново изследване (нативно или с контрастна материя), ендоскопско изследване с биопсия от засегнат участък

Диференциалната диагноза е много широка и налага различаване от синдром на раздразненото черво, инфекциозни, неопластични и автоимунни гастроентерити и колити.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при синдром на сляпата бримка, некласифициран другаде, е комплексен, строго индивидуализиран и съобразен с особеностите при конкретните пациенти.

Най-често се прилагат следните мерки:

• антибиотична терапия: лечението в повечето случаи се свежда до назначаване на краткотрайни курсове с широкоспектърни антибиотици
• укрепваща терапия: важно място в лечението се пада на парентералното приложение на витамини, електролити, желязо, особено в случаите след гастректомия, при наличие на усложнения и тежки дефицити
• хирургично лечение: когато е отстранима причината за възникване на този синдром, оперативното лечение се явява метод на избор. Например при ограничена дивертикулоза, при синдрома на привеждащата бримка, някои форми на склеродермия и други

Прогнозата се определя строго индивидуално, като влияние оказват редица фактори, включително тежест, давност и особености на болестния процес, ранна диагностика, благоприятен отговор спрямо приложената първоначална терапия и други.

Изображения: freepik.com