Нарушение на резорбцията в червата, неуточнено МКБ K90.9

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Нарушенията на резорбцията в интестиналния тракт са голяма група заболявания, в основата на които стоят многобройни и разностранни фактори, повлияващи неблагоприятно функцията на чревния тракт и провокиращи синдром на малабсорбция с нарушено усвояване на хранителните вещества.

Когато не може да бъде конкретизирана точната причина за малабсорбцията се говори за нарушение на резорбцията в червата, неуточнено.

Причини и патогенетични особености

Малабсорбция е неадекватно усвояване на хранителни вещества, дължащо се на нарушено храносмилане, абсорбция или транспорт на хранителните вещества в ентероцитите. Тя може да възпрепятства абсорбцията на макроелементи (протеини, въглехидрати, мазнини) или микроелементи (витамини, минерали). Нарушението на резорбцията в червата може да бъде пълно, с нарушена абсорбция на почти всички хранителни вещества или частично (изолирано), малабсорбция само на специфични хранителни вещества.

При неуточнено нарушение на резорбцията в червата причините могат да бъдат многобройни, комплексни, като често е трудно тяхното диференциране.

В ролята на етиологичен фактор могат да влязат някои лекарства (имуномодулиращи агенти, психоаналептични средства, антибиотици и други), прекарани наскоро инфекции на интестиналния тракт, системни заболявания с различна етиология, полиорганни нарушения, засягане на екзокринната функция на панкреаса и други.

При неуточнената форма на болестта не може да бъде конкретизиран точният етиологичен провокатор на болестта, което значително затруднява както диагностичния, така и терапевтичния процес.

Характерни симптоми

Клиничната картина при нарушение на резорбцията в червата, неуточнено, показва изключително голяма вариабилност, което допълнително затруднява диагностицирането и диференцирането от други, протичащи идентично заболявания на храносмилателната система.

Ефектите от неусвоените вещества, особено при глобален тип малабсорбция с нарушено усвояване на всички нутриенти, включват диария, стеаторея, подуване на корема и газове. Другите симптоми често са резултат от хранителния дефицити. Пациентите често губят тегло, независимо от адекватното поемане на храна.

Сред най-характерните симптоми, описвани в клиничния ход на заболяването, се включват:

• хронична диария: хроничната диария е най-честият и най-характерният симптом на малабсорбцията, като се обостря от различни фактори (стрес, грешки в диетата, подлежаща инфекция, прием на лекарства, злоупотреба с алкохол и други). Изпражненията показват някои промени в качествено и количествено отношение, като е възможно наличие на примеси от кръв, гной, несмлени хранителни продукти
• стеаторея: стеатореята е отличителен белег на малабсорбция на мазнините, които се отделят с изпражненията. Стеаторея предизвиква вонящи, бледи, обемисти и мазни изпражнения, като често се съпътства от развитие на дефицит на мастноразтворимите витамини (витамин Д, витамин А, витамин Е и витамин К), което от своя страна провокира изявата на допълнителни признаци
• симптоми на дефицит на витамини и минерали: тежък недостиг на витамини и минерални се описва в напредналите стадии на малабсорбция, при която болестните промени персистират продължително време. Симптомите са свързани с конкретния дефицит, като например витамин Б12 дефицит може да възникне при синдром на сляпата бримка или след обширна резекция на дисталния илеум или стомаха и се проявява с анемия и неврологични оплаквания. Железният дефицит може да бъде единственият симптом при пациенти с леко нарушена абсорбция, като характерно е развитието на желязонедоимъчна анемия
• усложнения: при персистиране на малабсорбцията могат да се развият различни усложнения със системен характер, включително остеопоротични промени, тежко засягане на хемопоезата, аменорея и репродуктивни нарушения, зрителни нарушения и други

Диагноза

Диагнозата, неуточнена малабсорбция обикновено се поставя на принципа на изключването, когато има анамнестични, клинични и лабораторни данни за нарушена абсорбция на хранителни вещества, но при първоначалния преглед не може да се установи точно какво е нарушението. Малабсорбция се предполага при пациенти с хронична диария, загуба на тегло, стеаторея и анемия.

Назначават се подробни лабораторни изследвания с извършване на кръвен анализ, анализ на урина, фекален тест.

При необходимост се назначават и образни и/или инструментални изследвания с цел подпомагане диагнозата и диференциалната диагноза.

Диференциалната диагноза е изключително широка, като е необходимо изключване на всички други възможни причини, провокиращи развитието на нарушена резорбция в интестиналния тракт.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при нарушение на резорбцията в червата, неуточнено, се определя строго индивидуално, но най-често включва следните мерки:

• симптоматични средства: прилагат се антидиарийни препарати, антиеметици за облекчаване на гаденето, подходящи обезболяващи средства, ензимни препарати за подобряване на храносмилането, допълнителен прием на витамини и минерали за корекция на налични дефицити
• промени в храненето: първоначално се назначава строга диета с изключване на някои храни, които могат да провокират обостряне на симптоматиката (такива например са много мазните и богати на фибри храни). Впоследствие диетата се разширява, но се препоръчва избягване на дразнещи храни и алкохол и прием на достатъчно течности ежедневно
• отстраняване на рисковите фактори: при наличие на известни рискови фактори, като вредни навици, прием на лекарства, подлежащи заболявания се препоръчват мерки за борба с тях

Прогнозата се определя при всеки отделен пациент, като обикновено е сравнително благоприятна с нисък риск от сериозни дългосрочни усложнения.

Изображения: freepik.com