Нос (nasus (rhinos))

Носът (nasus), може да се разглежда като дихателен и обонятелен орган. Той се състои от външен нос и носна кухина.

Външният нос (nasus externus), е разположен в средата на лицето и има форма на тристенна пирамида.

Основата (basis nasi), е насочена надолу. Страничните повърхности се срещат отпред в гърба на носа (dorsum nasi). Последният започва от корена на носа (radix nasi), и завършва на върха (apex nasi). Върхът вляво и вдясно прехожда в крилата на носа (alae nasi).

Разграничават се главно три типа нос, различаващи се по очертанието на dorsum nasi: прав нос, гърбав нос и чип нос. Стената на носа съдържа неподатливи елементи - кости и хрущяли. Към костите на външния нос се отнасят двете носни кости (ossa nasalia) и челните израстъци на горните челюсти (processus frontalis maxillae). Хрущялите биват чифтни и нечифтни.

Носната кухина (cavitas nasi), се разделя на две половини от носната преграда. Носната преграда (septum nasi), има костна част (pars ossea), хрущялна част (pars cartilaginea), и фиброзна част (pars membranacea).

Входът на носа е представен от две елипсовидни отвърстия, наречени ноздри (nares). Формата на ноздрите е расов белег и може да се мени. Отвън външният нос е покрит с кожа, съдържаща мастни жлези и малки космици.

Стените на костната носна кухина са покрити с лигавица, която закрива всички отвърстия, през които преминават съдове и нерви. От латералната стена на носната кухина се забелязват три носни конхи с костна основа: горна носна конха (concha nasalis superior), средна носна конха (concha nasalis media), и долна носна конха (concha nasalis inferior).

Между носните конхи и латералната стена се заграждат носните ходове (meatus nasi superior, medius et inferior). По латералната стена на костната носна кухина се намират отворите на околоносните пазухи. Изходните отвори на носната кухина към гълтача се наричат хоани (choanae). Това са два овални отвора (2,5 cm на 1,5 cm).

Лигавицата на носната кухина се дели на дихателна част (pars respiratoria) и обонятелна част (pars olfactoria). Обонятелната част на лигавицата заема участъка на горната носна конха и лежащото съответно на нейното ниво поле от носната преграда. Лигавицата (tunica mucosa olfactoria) съдържа специфични мирисни клетки и разклонени тръбести жлези (glandulae olfactoriae), които произвеждат серозен секрет.

Основната част на лигавицата на носната кухина принадлежи към дихателната част (tunica mucosa respiratoria). Дебелината и варира между 1 и 3 mm. Състои се от епител и извънредно дебела съединителнотъканна собствена пластинка (lamina propria), която съдържа жлези, лимфоидни елементи и кръвоносни съдове.

Външният нос се кръвоснабдява от клонове на a. facialis и на а. phthalmica. Венозната кръв се оттича към v. facialis, а чрез очните вени и към пещерестия синус. Лигавицата на cavitas nasi получава артериална кръв от системите на двете сънни артерии: а. sphenopalatina и a. ethmoidales anterior et posterior.

Вените придружават едноименните артерии. Сетивните нерви се отделят от I и II клон на t. trigeminus; симпатиковите нервни влакна идват от plexus caroticus, а парасимпатиковите от ganglion pterygopalatinium.